Туран (танк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Туран.

40M Turán
Turan II (41M Turan) in the Kubinka Museum.jpg
40M Turán
Тактико-технически данни
Националност Кралство Унгария
Тип среден танк
История на производство и служба
Проектант Manfred Weiss
Производител Manfred Weiss, Magjar Vagon, MAVAG, Ganz
Произвеждан 1941 - 1945
Брой произведени 424
На въоръжение 1942 - 1945
На въоръжение в Кралство Унгария
Конфликти Втора световна война
Габаритни характеристики
Тегло Turán I – 18,2 t
Turán II – 19,2 t
Дължина 5,55 m
Ширина 2,44 m
Височина 2,39 m
Броня и въоръжение
Броня (челна) 50/60 mm
Броня (странична) 25 mm
Броня (задна) 25 mm
Основно въоръжение 40-mm оръдие 41M/L51 MAVAG (101 снаряда) – Turán I
75-mm оръдие 41M/L25 MAVAG (56 снаряда) – Turán II
Допълнително въоръжение 2 x 7,92-mm картечници Gebauer 1934/40.M
3000 патрона
Технически данни
Силова установка Manfred Weiss Z – Turan, бензинов, 8-цилиндров, V-образен, 265 к.с.
Окачване листови ресори
Макс. скорост 47 km/h (по шосе)
Запас от ход 165  km (по шосе)
Ширина на ров 1,98 m
Вертикално препятствие 0,787 m
Екипаж 5
40M Turán в Общомедия

„Туран“ (40M Turán) е унгарски среден танк от времето на Втората световна война. Създаден е на основата на „Т-21“, разработвана от Чехословакия модификация на танка LT vz.35. До края на бойните действия са построени общо 424 машини.

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

През 1937 г. Чехословакия разработва нов танк Škoda Š-IIc на основата на успешния LT vz.35 с маса 18 t и 47-mm оръдие. След анексирането на страната през 1938 г. от Нацистка Германия работата по новата машина е продължена вече под името Т-21. (T = танк, 2 = среден, 1 = 1-ви вариант). [1] В началото на 1940 г. на унгарските конструктори е представен опитен образец на Т-21, който през юни същата година преминава през успешни изпитания на полигона Хонведшег. Тъй като за германската страна танкът не представлява интерес, на 7 август 1940 г. с Унгария е подписан лицензионен договор за производството на нов танк на основата на Т-21 (според някои източници – основата е модернизираната версия – Т-22[2]). На 3 септември 1940 г. танкът е приет в унгарската армия под името „Туран“ – в чест на митичната прародина на маджарите в Средна Азия. [3]

Чертежите за новия танк обаче се забавят до пролетта на 1941 г., появяват се трудности и в производството и първите танкове постъпват в армейските части едва през май 1942 г.

Техническо описание[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът и куполата на танка са изградени от валцувани бронирани листове, съединени с нитове. Дебелината на бронята на челните листове на корпуса и куполата е 50 – 60 mm, на бордовете и задната част на корпуса – 25 mm, дъното и горната част на корпуса – 25 и 8 mm. Компоновката е класическа – в предната част на корпуса се намира отделението за управление, в средната част, където е куполата – бойното отделение и в задната част – моторно-трансмисионното отделение. В предната лява част е разположен картечар, а вдясно от него е механик-водачът. В купола вдясно се намират командирът и мерачът, а вляво – пълначът.[3]

От 1944 г. на танковете и самоходните оръдия на тяхната основа се монтират 8-mm защитни екрани на бордовете и куполата от решетъчен тип.

Ходова част[редактиране | редактиране на кода]

Ходовата част от всяка страна се състои от 8 гумирани опорни ролки, които са сдвоени в 4 тельожки, 4 гумирани поддържащи ролки, водещо и направляващо колело. Между направляващото колело и първата двойка опорни ролки е разположено допълнителна сдвоена ролка, облекчаваща преодоляването на вертикални препятствия. Окачването е с листови ресори. Водещото колело е разположено в задната част, а направляващото в предната.[3]

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Основното въоръжение на танка се състои от 40-mm оръдие 41M/L51 MAVAG с боекомплект от 102 изстрела, което заменя оригиналното 47-mm оръдие на Т-21. Тъй като то се оказва доста слабо за борба със съвременните танкове, на модификацията Turán II е монтирано късоцевно 75-mm оръдие 41M/L25 MAVAG с боекомплект 56 изстрела.

Като допълнително въоръжение танкът разполага с две 7,92-mm картечници Gebauer 1934/40.M – едната е сдвоена с оръдието, а другата е монтирана в челния брониран лист на борда. Боекомплектът за картечниците е 3000 патрона.[3]

Двигател и трансмисия[редактиране | редактиране на кода]

Двигателят е 8-цилиндров V-образен карбураторен двигател Manfred Weiss Z – Turan с мощност 265 к.с. при 2200 об/мин. Двигателят и трансмисията са разположени в задната част на корпуса. Резервоарът е с обем 265 l, обезпечаващ 165 km запас на ход.

Трансмисията се състои от многодисков фрикцион със сухо триене, 6-скоростна кутия, планетарен механизъм за завиване. Управлението се осъществява чрез пневматичен сервопривод, като е предвиден и резервен механичен привод.[3]

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

За наблюдение се използват 6 перископични триплексови примзми. Танкът е оборудван с радиостанция R/5a, която се намира в лявата част на куполата. Командирските версии на танковете разполагат с допълнителна радиостанция R/4T, с антена, която е изведена в задната част на корпуса.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

40M Turán[редактиране | редактиране на кода]

Известен е и като Turán I. Това е първоначална версия на танка, разработена на основата на експерименталния чехословашки модел Т-21. За разлика от оригинала чехословашкото въоръжение е заменено с унгарско – 47-mm оръдие Škoda A9 vz. 38 е заменено с 40-mm оръдие 41M/L51 MAVAG, а 7,92-mm картечници ZB-53 vz. 37 на Zbrojovka Brno са заменени с унгарските 7,92-mm картечници Gebauer 1934/40.M. Бронировката е усилена, променени са командирската куполка и оптиката, както и двигателят и охлаждащата система. Общо от тази версия са произведени 285 машини.

40M Turán R.K.[редактиране | редактиране на кода]

Командирска версия на 40M Turán. Известен е и като Turán I R.K.. Добавена е допълнителна радиостанция R/4T за сметка на намален боекомплект. Куполата и командирската куполка са преработени и с увеличена височина.

41M Turán 75 (Turán II) на Източния фронт
41M Turán 75 (Turán II) на Източния фронт

41M Turán 75[редактиране | редактиране на кода]

Известен е и като Turán II. Разработката му започва още през 1941 г. преди пускането в серийно производство на 40M Turán. С цел подобряване огневата мощ на танка по подобие на германския Panzerkampfwagen IV на него се монтира късоцевно 75-mm оръдие 41.M/L25 MAVAG. Боекомплектът е намален на 56 изстрела. Масата му нараства на 19,2 t. Приет е на въоръжение през 1942 г., а серийното му производство започва през 1943 г. Общо от тази версия са произведени 139 машини.

43M Turán II[редактиране | редактиране на кода]

41M Turán 75 (Turán II) на Източния фронт – поглед отзад
41M Turán 75 (Turán II) на Източния фронт – поглед отзад

Командирска версия на Turán II. Оборудван е с 3 радиостанции – унгарските R/5a, R/4T и германската FuG 16. Оръдието и сдвоената картечници са премахнати и заменени с дървени макети.

44M Turán III[редактиране | редактиране на кода]

Опитна разработка с дългостволно 75-mm оръдие с дулен спирач от края на 1943 г. Построен е само един екземпляр.

44M Zrínyi I[редактиране | редактиране на кода]

Самоходно 75-mm щурмово оръдие с дължина 43 калибъра, разработено през 1944 г. Построен е само един прототип.

Самоходна артилерийска установка 43M Zrínyi II в музея в Кубинка
Самоходна артилерийска установка 43M Zrínyi II в музея в Кубинка

43M Zrínyi II[редактиране | редактиране на кода]

Самоходна артилерийска установка, въоръжена със 105-mm 40M L/20 гаубица с боекомплект 42 изстрела. Екипажът е от 4 човека. Наименована е в чест на Миклош Зрини (1506 – 1564), отличил се във войните срещу Османската империя и защитата на Сигетвар. Произведени са между 40 и 66 машини.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

Танковете Turán I постъпват в унгарската армия през 1942 г., а Turán II през 1943 г. С тях са окомплектовани 1-ва и 2-ра танкови дивизии и 1 кавалерийска дивизия. Активни бойни действия танковете започват едва през 1944 г. в Галиция. На 17 април 1-ва танкова дивизия контраатакувала войските на РККА в направление от Солотвино към Коломия. Това е първото сражение с използване на танкове Turán, като при него са загубени 30 машини. След сражения през август-септември 1944 г. в района на Станислав и понасяне на тежки загуби 1-ва танкова дивизия е изтеглена в тила.[3] 1-ва кавалерийска дивизия се сражава през юни 1944 г. в Източна Полша. При отстъплението си губи всичките си танкове и е изтеглена в Унгария.

През октомври 1944 г. и трите бойни формации, използващи танкове Turán, се сражават в района на Дебрецен, където задържат временно настъплението на съветската армия на рубежа на р. Тиса. От 30 октомври участват в боевете за Будапеща и към април 1945 г. танковите съединения прекратяват съществуването си. [4]

В българската армия[редактиране | редактиране на кода]

До 9 септември 1944 г. в българската армия не са доставяни унгарски танкове и самоходни оръдия. По време на втората фаза на т.нар. Отечествена война 1944 – 45 г. на Първа българска армия от складовете на Трети украински фронт на 17 март 1945 г. е предаден един трофеен танк от командирската версия 40M Turán R.K. Зачислен е към Първа армейска бронирана дружина като танк „Венгер“. Заедно с две италиански трофейни 47-mm самоходни артилерийски установки Semovente da 47/32 (заведени като „бронирана кола СПА“) е формиран лек брониран разузнавателен взвод към разузнавателната рота на бронираната дружина. След края на войната вероятно танкът е бракуван и претопен.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Škoda T-21, T-22 and T-23M
  2. 40M Turan I / 41M Turan II Medium Tank (1941)
  3. а б в г д е Барятинский, М. Танки Хонведшега, Бронеколекция 3 (60) 5005. М.: „Моделист-конструктор“, 2005.
  4. Шмелев, И. П. Бронетанковая техника Венгрии (1940 – 1945). М.: „М-Хобби“, 1995.
  5. Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945, С., Анжела, 2000.
  • Restayn, Jean. WWII Tank Encyclopaedia in Color 1939 – 45. Casemate Pub & Book Dist Llc, 2008, ISBN 9782915239478.
  • Барятинский, М. Танки Хонведшега, Бронеколекция 3 (60) 5005. М.: „Моделист-конструктор“, 2005.
  • Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945, С., Анжела, 2000.
  • Танки мира, Смоленск, Русич, 2001, с. 110 – 111
  • Шмелев, И. П. Бронетанковая техника Венгрии (1940 – 1945). М.: „М-Хобби“, 1995.