Уикипедия:Заявки към администраторите/2019/41

Молба за блокиране на Потребител:Rumensz

Уважаеми колеги,

Моля да бъде наложено подходящо по срок блокиране на Rumensz (беседа - приноси).

В продължение на години потребителят периодично показва не само незачитане на правилата в Уикипедия, но и надменно, пренебрежително отношение спрямо тях, като например реплики „[Това е мое] трето [връщане]. Утре пак [ще върна три пъти]“ или „обещавам да продължа утре и т.н., но не повече от 3“, което де факто е нарушение на У:ПТВ. Потребителят също е използвал език на омразата, за което при други случаи незабавно сме налагали дългосрочни или дори безсрочни блокирания.

Арогантното отношение, като демонстрираното например тук, където други редактори са обвинявани в „социопатия“, представлява изключително грубо нарушаване на Уикипедия:Никакви лични нападки, Уикипедия:Цивилизованост и Уикипедия:Уикиетикет. Особено тревожни изглеждат системните лични нападки към редактори, които потребителят явно възприема като засягащи негови политически интереси. Примери има в Уикипедия:Разговори/Архив/2019/март#Редакторска война в Бойко Борисов и в Special:Permalink/9395036#Напълно излишен раздел (и следващия раздел). Често подобни потребители са етикетирани като „потискащи свободното слово“. Няма как да не отбележа, че под „свободно слово“, потребителят очевидно има предвид „медии“ като ПИК и Блиц, поради безкритичното цитиране на които, потребителят е единственият автопатрул, комуто е отнето правото да използва източниците от Уикипедия:Списък на неблагонадеждни източници.

Смятам, че даваме изключително лош знак към общността, толерирайки тези груби нарушения на правилата, докато, в същото време, блокираме други редактори за далеч по-скромни като обхват и тежест прегрешения. Парадокс е, че подобни редактори сами са били обект на обидни квалификации или на арогантно отношение от страна на същия потребител – но без неговото поведение да е било санкционирано когато и да е.

Никой в Уикипедия – включително (и може би най-вече) ние, администраторите – не трябва да има усещането, че стои над правилата, без абсолютно никакво значение колко бил иначе „полезен“. Абсолютно твърдя това за себе си, абсолютно го твърдя за всеки един друг тук. Човешко е да прощаваме, но всичко има граници. Не трябва да превръщаме прошката в долна индулгенция – ако искаме да запазим духа на Уикипедия.

Тук осъзнавам и признавам и своята грешка в миналото да съм постъпвал прекалено снизходително, но също факт е, че често самият аз съм бил обект на тези атаки, и поради тази причина съм избягвал да прибягвам към административните инструменти. Все пак съм предупреждавал изключително категорично потребителя да не злоупотребява с това снизхождение. За съжаление, обаче, впечатлението ми е, че потребителят е развил усещане за неприкосновеност.

Предвид многократните де факто „отложени изпълнения“ на блокирания в миналото, както и на съществуващата практика с блокирания на други редактори, смятам, че справедливо би било потребителят да бъде блокиран най-малко за срок от една седмица . При всяко положение, следващи негови възможни нарушения ще бъдат санкционирани от мен с едномесечно блокиране (потребителят сам е призовавал към по-сурови и кумулативни наказания за „вандали“,).

Ако са необходими повече примери, готов съм да ги предоставя, като единствено бих помолил за повече време. Призовавам и други потребители да предоставят подобни примери, особено ако са останали незабелязани.

С уважение,
— Luchesar • Б/П 14:19, 10 октомври 2019 (UTC)

Блокирането на сметка не се използва за наказание, а е техническа мярка за ограничаване на евентуални щети върху Уикипедия. В смисъл, че има смисъл ако някой в момента нагрубява или вандализира, да бъде спрян. Това горното с цялата му история ми изтлежда повече като за временно У:ОПР, където може да се дискутира (!гласува) „за“ и „против“, както и срока. --Поздрави, Петър Петров 14:35, 10 октомври 2019 (UTC)

Резонна забележка, благодаря. Боя се, че в момента не бих могъл да си позволя да отделя повече време, но, ако някой друг също би сметнал, че е налице сериозен проблем, нека се чувства свободен да използва горната аргументация.
— Luchesar • Б/П 14:42, 10 октомври 2019 (UTC)

Благодаря, припомних си някои минали дебати – нищо ново. Колкото до нарушаване на правилата на Уикипедия – тук е направо драстично, като някаква обсебеност. Да пишат жълтини за определени личности също, и който е против, също попада в обхвата. Ама с мантрата – За доброто на Уикипедия (някаква нашенка) – може. Дали? И не ставаме ли пионки в играта на политиграчите, а не „черноработници“ на знанието и науката. --Rumensz (беседа) 18:02, 10 октомври 2019 (UTC)

Нека Ви обясня няколко неща, за да бъдем всички съвсем наясно със ситуацията. Няма да губя времето на редакторите с две седмици дебати да Ви бъдат ли отнети правата за една седмица. За мен въобще обсъждане на ОПР за по-кратък срок от шест месеца е загуба на време, каквото и бездруго нямаме в излишък. А в този момент да Ви бъдат отнети правата за шест месеца бих бил категорично против.

Първо, защото наистина Ви ценя като колега. Не защото правите много редакции – не съм привърженик на количеството над качеството – а защото познавам способността Ви да проявявате впечатляваща трезвост, казвайки нещата просто, ясно и директно. Това е нещо, заради което Ви уважавам – казвал съм Ви го и преди, сигурно помните. Факт е, че в моите очи имате и своите особености на характера и разбиранията, които – също съм Ви го казвал – никак не одобрявам или споделям. Но това е вярно за всеки от нас, включително за мен (самият аз съвсем не харесвам или одобрявам всичко в собствения си характер). Второ, защото, за да се стигне дотук, вина имам и аз: има правила, правилата важат за всички, правилата трябва да се спазват от всички. А ето, че Вие не ги спазвате, а аз никак не успявам да Ви убедя, че трябва да ги спазвате. Поне не без да прибегна до „последното убежище на некомпетентния“.

Всъщност, имам усещането, че Вие действително се стараете да се самоконтролирате. А това също е нещо, което много уважавам, и което смятам, че именно трябва да насърчаваме – а то не се насърчава със „страх от блокиране“. Блокирането, както правилно отбеляза Петър, в крайна сметка е просто „аварийният шалтер“, когато нищо друго вече не може да спре разрушителното поведение.

Но тук бих искал да разберете много добре и нещо друго: когато някой системно нарушава правилата и няма изгледи да престане, тогава блокирането е „техническа мярка за ограничаване на евентуални щети върху Уикипедия“. И колкото и да бих съжалявал, ако не успеете да се преборите със себе си, бих се видял принуден да го използвам – именно за да предпазя Уикипедия и нейния дух.

Горещо се надявам, че няма да се стигне дотам. Мисля, че Ви познавам достатъчно, за да знам, че осъзнавате отговорността, която изисква от всички ни да спазваме правилата, произтичащи от същия този дух на енциклопедията, и че имате способността да наложите собствената си воля над себе си, за да ги следвате поне дотолкова, доколкото ги следваме всички останали.
— Luchesar • Б/П 20:33, 10 октомври 2019 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Аз лично не бих изпълнил тази заявка, защото продължавам да я виждам като наказание за предишни прегрешения, а блокиране чрез У:ЗА е за текущи. За последното провинение, а именно „точно с такива хибридни статии се води хибридната война, ама някой е обсебен от ДеБъ“, дори да приемем че е адресирано до Luchesar, не ми се струва целесъобразно блокиране за 1 седмица 2 дни по-късно. Нито някой ще се промени заради едноседмично блокиране, нито някакви разрушения ще се предотвратят в Уикипедия по този начин, нито пък някои други хора ще се „стреснат“ от чуждото наказание и „няма повече да правят така“. Честно казано „дискусията“ между Batman tas и Radiohist ми се струва далеч по-неприемлива като отношение, но и там нямаме резолюция по темата за цивилизованост, а вместо това се действа на принципа „няма съдържание – няма проблем“. Малко по-нагоре на У:Р са Rebelheartous и MICHELANGELO. И това е само от последните 2 седмици. Така че не ми се струва оправдано да се действа „на парче“, особено когато „парчетата“ са всъщност хора. И аз си имам мнение, което впрочем доста съвпада с това на Luchesar, но не го смятам за по-меродавно от това на някой друг що се отнася за блокиране на многогодишен редактор. Затова казах, че „на парче“ може да се действа по У:ОПР, където би била проведена дискусия и всеки би се изказал, или да се действа по принцип като първа точка е да се формализира някакъв принцип различен от „кефи ме – не ме кефи“. Административната (т.е. човешката) преценка си е напълно валиден принцип, но понеже варира от човек до човек, бих я ползвал само когато дадена конкретна преценка е широко приета от поне няколко човека, именно за да се избегне потенциална пристрастност. Ако не беше така лично аз веднага бих блокирал един списък „потребители“, бих казал на едни други какво да правят и какво да не правят, и Уикипедия щеше да стане едно перфектно място, напълно стерилно и съответно мъртво. Апропо, именно в това се състоя твоят подвиг, Luchesar (заедно с Стан, разбира се), по закриването на тази люпилня „Уикиновини“ – че с цената на чутовно (според мен) количество усилия успя да представиш човешката преценка така, че да бъде разбрана и приета от мнозинството хора, в т.ч. бгУ, LangCom и борда на У. И това въпреки йезуитските коментари, задействания „контра протест“ и т.н. В заключение: Лично аз не бих изпълнил тази заявка за блокиране, дори само защото „някой е обсебен от ДеБъ“ не ми се струва обидно. --Поздрави, Петър Петров 11:19, 11 октомври 2019 (UTC)

+1. С допълнението, че 2 седмици обсъждане по У:ОПР не са загуба на време независимо от срока - най-важният резултат от такива дискусии не е самото решение, а обменът на мнения и аргументи между участниците, който да зададе някаква обща за общността линия. По подобен начин много от гласуванията в У:СИ за досадни, но създават някаква идея за приемливото за общността ниво на значимост. --Спас Колев (беседа) 12:54, 11 октомври 2019 (UTC)

Fair enough. Ще напиша няколко последни неща:

1. Когато преди години Гугъл решават да установят какво е най-важно за създаването на един добре работещ екип, с известна изненада установяват, че подборът на самите хора не е толкова важен. Най-важното, оказва се, е какви са установените правила в групата. А едно от най-важните правила е т.нар. “psychological safety”.

   „

   There is strong evidence that group norms play a critical role in shaping the emotional experience of participating in a team. (...) Group norms (...) were the answer to improving Google's teams. (...) The biggest thing (...) is that how team work matters, in a lot of ways, more than who is on them. (...) There's a myth we all carry inside our head (...) We think we need superstars. But that's not what our research found. You can take a team of average performers, and if you teach them to interact the right way, they'll do things no superstar could ever accomplish. (...) What matters is having a voice and social sensitivity. (...) What matters are five key norms (...) most important, teams need psychological safety. (...) Teams succeed when everyone feels like they can speak up and when members show they are sensitive to how one another feels. (...) In general, the route to establishing psychological safety begins with the team's leader. (...) think about what message your choices send. Are you encouraging equality in speaking, or rewarding the loudest people? (...) There are always good reasons for choosing behaviours that undermine psychological safety. (...) But a team will become an amplification of its internal culture, for better or worse. Study after study shows that while psychological safety might be less efficient in the short run, it's more productive over time.

   “

2. Разбира се, има различни култури. Българите сме по-скоро от групата на „мачовците“, където въпросната „социална чувствителност“ се смята за слабост, а споровете печели този, който крещи най-силно и най-добре съумее да „окаля“ опонента си. Между другото, точно последното е проблемът в „някой е обсебен от ДеБъ“. Ако някой случайно си е помислил, че съм отишъл в ъгъла да рева, защото са ме обидили, очевидно въобще не ме познава. Проблемът е, че точно този тип поведение подкопава „психологическата сигурност“. В разговори с колеги е ставало дума, че по тоя начин тук оцеляват само „психически най-стабилните“, и според мен това е вярно. Въпросът е дали загубата на „по-малко психически стабилните“ е нещо, което е хубаво. Ползи безспорно има – който е останал, със сигурност умее да „оцелява“ и в най-трудни психологически условия, а това понякога е нужно (както с Уикиновини). Но съм виждал – на други места – „нестабилните“ да вършат неща, за които „по-стабилните“ можем само да мечтаем. И това е загуба за общността ни и за Уикипедия. Последното изречение от цитата го казва най-добре, макар за някои хора това да са „глупости“.
3. Именно тази „цена“ в загубени читави хора не трябва да се забравя, когато се казва „не можем да си позволим да накажем Х, заради иначе неправилното му поведение, защото е много стар редактор, продуктивен и т.н.“. Не е единственият такъв. И също, хората се променят именно по този начин – поне когато друг възможен не остане. Или най-малкото престават да вредят. Защо въобще имаме наказателни разпоредби в законите, ако „никой няма да се промени от 500 лева глоба или три години в затвора“? Целта на подобни мерки не е дори толкова „възмездие“, а „неутрализиране“ на ползите за нарушителите от некоректното им поведение. Когато знаеш, че за „хитростта“ да задминеш всички „балъци“ през бус-лентата, или да „смачкаш“ психически опонента си, вместо да си „губиш времето“ да му оборваш аргументите, ще трябва да платиш определена цена, може да се замислиш дали наистина да го направиш.
4. Последно, и лично отнасящо се до мен. Един или двама човека знаят какво най-силно ме задържаше в Уикипедия всички тези години. От известно време, на практика, вече го няма. Продължава да ме задържа единствено усещането, че мога да бъда полезен. Да пиша статии, признавам, не ми е най-любимото занимание. И не мисля, че е най-доброто, с което мога да съм полезен. Някои може би са забелязали, че в последните месеци, може би година-две (особено след като прочетох книгата на Дъхиг), започнах да наблягам много именно на психологическата атмосфера в проекта. Но сега виждам, че това е безполезна битка. А може би и поначало погрешна. Може би опитът на Гугъл е валиден само за други общества. Може би при нас точно „мачовското поведение“ е по-ефективно – даже в дългосрочен план. На мен дори ми е любопитно дали е така, защото, както във всяка наука, експериментите остават средството за доказване на теориите. Така или иначе, има места, които и бездруго досега съм жертвал заради Уикипедия, където по тези въпроси имаме консенсус, и където, заради това, мога да бъда по-полезен. Надявам се думите ми да бъдат разбрани добре (но и, честно казано, не ме е особено грижа, ако не бъдат): не се цупя, не се „връцвам“. Пиша ги – ако на някого наистина му пука – за да е ясно, че за групите, където „правилата не са най-важното“, има последствия. Може би дори не са лоши! Но ги има.

Ако някой има нужда от мнение за нещо или конкретна помощ (стига да не е по спорни въпроси, защото в спорове наистина засега не искам да се замесвам), добре дошъл е да ми пише – на беседата или по мейл – или да ме пингва.

Поздрави,
— Luchesar • Б/П 13:33, 11 октомври 2019 (UTC)

П.П. Премахнах специалното ограничение за Rumensz да ползва У:СНИ. Факт е, че това беше „еднолично“ мое решение. Оставам убеден, че то е било в най-добрия интерес на общността и на Уикипедия, но нека тази отговорност сега бъде носена от други – ако имат желание да я поемат.
— Luchesar • Б/П 13:33, 11 октомври 2019 (UTC)

Бележки

---

Първо да благодаря за премахване на ограничението на източниците. По-принцип не ги ползвам, а тогава ползването им бе именно, за да се покаже, че за дадена политическа личност винаги могат да се открият в медиите много отрицателни и хейтърски материали. И в това няма нищо енциклопедично, защото енциклопедията гледа към личностите от позицията на по-далечното бъдеще. Неслучайно в У:БЖХ има раздел „Пристрастно или зловредно съдържание“. Затова съм настоявал подобно съдържание да е споменавано в минимум – ама не. Прави се точно обратното и то от сериозни участници.

И тук идваме до определението „обсебен“ – дали ще е за или против нещо. Примерно някои редактори тук са обсебени от чувството на непоносимост към поп-фолка, други обратно, примери всякакви. Медийната и политическа среда в България е такава, че обсебва хората вън и редакторите тук с негативизъм, критикарство и хейтърство. И така неусетно редакторите приемат за значимо за отразят собственото си отношение тук отразявайки платените медийни опозиционни кампании. Същите думи съм казал и за бившите Уикиновини – използването им за неенциклопедични цели. Ако всички си пишем статиите извън политиката – никога няма да има проблеми. А писането на статии е най-важното. --Rumensz (беседа) 16:41, 11 октомври 2019 (UTC)

Голям джангър и ник'ва конспирация

Както казват добрите медии - Голям джангър и ник'ва конспирация. Да се посмеем. --Rumensz (беседа) 10:37, 19 октомври 2019 (UTC)

Истинският проблем с Вашето редактиране всъщност е именно политическата му окраска, дори да се абстрахираме от личните Ви признания, че сте „бил в политиката“ (което иначе неизбежно повдига въпроси за мотивите Ви). Макар да се опитвате да се представите точно като „гласът на разума“, „стожер на абсолютната неутралност“ и въобще радетел за безпристрастие в Уикипедия, поне за мен е очевидно, че именно Вие сте пристрастен, и то отчайващо силно.

Странно би било, ако никой друг не забелязва това. Никой не е нарекъл Вас, например, „гербераст“, нито пък си е позволявал по беседите да говори за „Тиквата“, „Цвинокио“, „Льотчика“, „Курнела“, „Шкембе-войвода“, „Бялата Златка“, „Сопола“ и прочие. И ако някой би го направил, сигурен съм, че би получил много сериозно предупреждение. И съвсем правилно, макар поне някои (ако не и всички) от цитираните дотук личности лично за мен да са по-скоро пример за негативен естествен отбор в политиката. В същото време, Вашето „право“ да наричате хората „обсебени от д(а)ебъ“ се оказва защитено, както нямаше особени реакции, когато например писахте за „Пинокио“ в типичния стил на ПИК и Блиц. И всичко това на фона на написаното още през 2004 в У:НЛН, че епитети към редактори като „комунист“ или „фашист“ не са допустими. Не дори „комунде“ или „фашизоид“, по-близък еквивалент на които биха били „д(а)ебист“ или „гербераст“.

Именно тези двойни аршини ме вбесяват, където на нахалните се позволява всичко – независимо дали нарушаване на правилата на пътя или на добрия и конструктивен тон в дискусиите – защото „те са си такива“ и „с наказания така или иначе нищо няма да постигнем“ (както писах, това дори не е вярно). От друга страна добре разбирам и дори споделям много от аргументите зад тази позиция и затова нямам никакво съмнение, че те произтичат от искрено и най-добро желание да се предпази Уикипедия от злоупотреби. Тези възможни опасности са важни и съвсем реални. Проекти са се проваляли по този начин, и картината на една оруелианска, тоталитарна Уикипедия, където цензурата създава напълно измислен свят, а всеки, дръзнал да изкаже различно мнение, бива жестоко смазван, е наистина плашеща. Но горчивата ирония за мен е, че именно от страх да не допуснем подобна крайност, ние попадаме в друг, пак оруелиански капан: всички животни са равни... но някои са по-равни от другите. „Свещени крави“, както, отново по горчива ирония, пише точно в цитираната от Вас статия (нейното съдържание и смисъл обаче въобще не коментирам).

Разбира се, има различни гледни точки къде е правилният баланс. Уважавам и ценя мнението на тези, които силно се съпротивляват срещу (почти) всякакви ограничения на свободата. За самия мен свободата е едно от най-висшите и в същото време основни, неотменими, фундаментални блага – може би защото добре помня, макар и като дете, какво е да нямаш свобода. Но аз съм също ревностен почитател на науката и вярвам убедено в необходимостта всеки сложен проблем да бъде разглеждан през призмата на научния подход. А науката, особено теорията на игрите в комбинация с поведенческата психология, по-скоро казва, че абсолютната свобода днес може, на практика, да ерозира основите на свободата утре. Поради тази причина не споделям буквално мисълта, приписвана на Волтер, че „[макар да] съм абсолютно несъгласен с това, което казвате, ще защитавам до смърт правото Ви да го казвате“.

За мен свободата на изразяване достига само дотам, докъдето тя не накърнява изконните права на останалите хора. Затова, по мое мнение, е неприемливо свободата на словото да се използва за защита на език на омразата или за отричане на масови жестокости – в този смисъл напълно подкрепям поредицата решения на съдилища в Европа, че (пълното) отричане на Холокоста не може да бъде защитено от „свободата на словото“. Не по-малко неприемливо, макар и по-размито като дефиниция, за мен е допускането на „удари под кръста“ в споровете. Рискът да се позволи, под претекст „защита на свободата на изразяване“, на „окалването“ на противника или „надвикването“ с повече или по-малко обидни епитети, е в това, че истинската дискусия се оказва подменена с нещо като реалити-шоу. Вместо добре обмислени, трезви, рационални аргументи, получаваме екшън, мачизъм и емоции. Това се използва сравнително успешно от политици като Тръмп в САЩ, но особено успешно – заради подходящата среда – у нас, въобще на Балканите, и в страни като Русия. Последствията, отново поне за мен, са очевидни. Включително чисто икономическата „цена“.

Факт е, че е трудно да се начертаят границите на допустимото. Това винаги ще бъде податливо на субективизъм и често случаите няма да си приличат достатъчно един с друг. Бих продължил по принцип да водя този спор в Уикипедия, но истината е, че има твърде много битки за идеали, които трябва да бъдат водени, и човек трябва да избира кои са най-важни за него. Освен това, донякъде за разлика от Вас, аз не смятам себе си непременно за еталон на безпристрастието. Пълно безпристрастие, всъщност, не е и нужно – ако въобще е постижимо. Реалистично достижимото е човек да си дава сметка за своите пристрастия или поне за възможността да бъде пристрастен – и да се самокоригира. За жалост, изглежда сякаш Вие – както и Станко, впрочем – или не осъзнавате своите пристрастия, или съзнателно търсите да създадете заблуда, че такива няма, криейки се зад романтичния образ на „борци за свободно слово“.

В заключение, ще кажа по-директно: нека тази „победа“ бъде Ваша. Не е нужно да настоявам, че котлонът е горещ: ако наистина е, рано или късно някой ще се изгори на него – и това ще бъде много по-убедително от хиляди думи. Ако пък съм сбъркал, толкова по-добре – няма да навредя с излишните си съмнения. Именно затова предпочитам, поне засега – защото „завинаги“ е твърде силна дума – да оставя нещата да се развиват по своя естествен път.

Поздрави,
— Luchesar • Б/П 13:07, 19 октомври 2019 (UTC)

За да не се загуби общата картина, нека повторя и още един важен аспект на проблемите. Средата, налагана от Вашето поведение, според мен е токсична и непродуктивна. В нея огромната част от усилията отиват просто за „оцеляване“, а едва каквото „остане“ – за съзидание. Това е дълга дискусия – жестоката конкуренция без правила е част от живота, но трябва да се прави разлика между наложената отвън среда, върху която нямаме контрол, и с която трябва да се съобразяваме, и вътрешната среда, която можем сами да избираме. Изкушаваща е мисълта, че тази среда трябва да бъде също толкова „абсолютно свободна“ до „жестокост“, защото именно в такава безмилостна конкуренция без правила „се ражда най-доброто“. Както вече писах, изследванията показват нещо съвсем различно. И това въобще не би трябвало да е учудващо за хора, които следят съвременните разбирания за човешкото мислене и поведение.

Накратко, за себе си аз правя избор – и се радвам, че съм свободен да направя този избор – да не губя времето си в подобна токсична среда, защото има други места, където мога да го инвестирам по-ефективно, и пак за общото благо. Мъчно ми е за колеги, които може да почувстват това като „изоставяне“, дори „предателство“. Лично съм изпитвал подобни чувства в миналото. Но знам, че ще ме разберат. А и наистина, не казвам „завинаги“.

Може би въобще греша в разсъжденията и преценките си. Може и да съм прав – но „моментът“ да не е дошъл. Ако последното е вярно, този момент обаче неизбежно ще дойде, защото една система не може безкрайно дълго да съществува в небалансирано състояние. Подобно наклонена от свлачище кула, ако не бъде наново изправена (или укрепена), рано или късно тя неизбежно се срутва. В известен смисъл, моето (повече или по-малко частично) напускане ще бъде тест. Ако нищо не се промени, значи или собствената ми тежест е била незначителна, или системата е добре балансирана. Ако напускането ми обаче остави празнина, ако кулата се „наклони“, значи съм имал основания за безпокойство.

Това е особено важно: една група не трябва да бъде балансирана от отделни хора, разположени по диагоналите – те винаги могат да изчезнат по съвсем независещи от тях причини.

Групата трябва да е естествено балансирана от своите собствени вътрешни правила.
— Luchesar • Б/П 14:02, 19 октомври 2019 (UTC)

Леле! Не можех и да предположа, че едно намигване със статия-коментар в медия, може да предизвика такъв прилив на разсъждения.

Колкото до политическото ми минало - Отказах се от политиката и полит. членство след като Командиръ на Национален съвет на СДС се изцепи - БКП/БСП направиха „червена буржоазия“, ние трябва да направим „синя буржоазия“ (и стана чрез наречената от народа „мафиотска приватизация“). Сега някои мои познати казват – Ей и ний вземахме много, ама тия сега повече.

Това е животът, днес и сега, а енциклопедичността е нещо различно. --Rumensz (беседа) 15:12, 19 октомври 2019 (UTC)

Rumensz Много са трагични нещата, ако 24 часа са „добрата медия“.Radiohist (беседа) 18:04, 22 октомври 2019 (UTC)

Radiohist Осветлете ме кои все пак са добрите медии - на Прокопиев, на Пеевски, на червената или на синята, на когото ни отърва, или .... , моля?! --Rumensz (беседа) 18:19, 22 октомври 2019 (UTC)

Между другото, аз разбирам добре какво казвате и дори споделям основата на Вашите разсъждения: като хората, и медиите може да имат своите пристрастия и неволно или (може би по-често) съзнателно да отразяват иначе обективните факти по необективен начин. Дори когато самите материали са написани неутрално, изборът на теми може да бъде тенденциозен. Навремето Станко не пропускаше критика от Тръмп към Клинтън, но никога не отрази дори една критична към Тръмп новина. Оттогава лично аз пък въобще избягвам Хъфингтън Поуст, който сляпо безкритично предсказваше 98% победа за Клинтън, с което, по ирония на съдбата, може би дори помогна на Тръмп (ако някому е интересно, оттогава чета редовно fivethirtyeight.com). Това са сериозни проблеми и абсолютно бих се съгласил, че трябва да подхождаме критично към всички медии, без изключение.

В този контекст напълно разбирам и думите Ви, че за всяка критична информация за един политик в медии като Капитал, Медияпул, Сега, Дойче Веле, Би Би Си, Си Ен Ен, Дождь, може да се намери още по-критична за негови опоненти – даже смазващо критична – в Монитор, Телеграф, Брадва, РТ, Фокс Нюз, Брайтбарт или Россия 1. Дали това означава, че „и едните, и другите са маскари“, дали всички са еднакво маскари, дали има и кои са „добрите медии“, са все важни въпроси, по които би било хубаво да се потърси консенсус. Очевидно няма как всички да бъдат (еднакво) доволни, но дори лош консенсус ще е по-добър от никакъв.

Проблемът е, че е много трудно – и дори практически невъзможно – да се постигне консенсус между хора, които нямат уважение един към друг („уважение“ не означава „обичане“, нито дори „харесване“ – просто признаване на правото на чужди гледни точки и възможността те да се окажат по-правилни). Липсата на уважение, особено демонстративното неуважение, провокира отбранително поведение у опонентите и насърчава поляризацията. Така, от дискусия, в която се търси най-разумната позиция, спорът се превръща в разпра между все по-крайни позиции, в които всяка страна се стреми единствено да „спечели“ – на всяка цена.

Бих могъл да пиша много по тези въпроси. Например как подходът „да опиташ да защитиш максимално добросъвестно позицията на своя опонент“ ми помогна да преосмисля виждането си за избора между кирилица и латиница: тогава осъзнах, че собствените ми аргументи, макар също логични и смислени, бяха всъщност по-трудно защитими. Засега обаче ми се струва, че няма смисъл. Нужно е тези разбирания да съберат критична маса, а напоследък сякаш дори има движение в обратната посока. Оня ден надупчиха гумите на баща ми, щото паркирал пред съседния вход. Без каквито и да е забележки преди това, без дори заплахи.

Районните полицаи – много свестни хора – клатеха глави със съжаление и въздишаха съчувствено:

– Какво да Ви кажа, то и на мен самия наскоро ми се случи същото пред нашия блок. Зли станаха хората...

– Не сме научени да се отнасяме с уважение един към друг, да решаваме конфликтите си цивилизовано... Това е.

– Е, все пак има надежда – отвърнах аз, искайки да завърша разговора по-позитивно. – Малко по малко се учим.

– Абе, учим се – въздъхна пак полицайката, на която бях отговорил, – ама май много бавно се учим.

— Luchesar • Б/П 13:56, 23 октомври 2019 (UTC)