Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Константин Кантакузино (постелник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Константин Кантакузино.
| Мистификации и шеги/АИА/Константин Кантакузино Constantin Cantacuzino | |
| постелник на Влашко | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Пахарник на Молдова | |
| 1628 – 1633 | |
| Постелник на Влахия | |
| 1633 – 1654 | |
| Семейство | |
| Баща | Андроник Кантакузино |
| Майка | Ирен Рали или Мария Хрис(т)осколев/Хризоколев |
| Деца | Драгичи Кантакузино Щербан I Кантакузин Константин Кантакузино (столник) Михай Кантакузино Матей Кантакузино Йордаче Кантакузино Марика Кантакузино Станка Кантакузино Анчута Кантакузино |
Константин Кантакузино е молдовски пахарник и влашки постелник (на латински: camerarius; на френски: chambellan) от първата половина на XVII век. Ключова фигура в историята на Влашко.
Внук на Михаил Кантакузин Шейтаноглу и син на Андроник Кантакузино (с османско име Михалоглу Дервиш). [1] Според спорни сведения е син или на Ирен Рали /родственица на Дионисий Рали/ или на втората съпруга на Андроник – Мария. През 1576 г. Шейтаноглу лично сватосва сина си Андроник с Ирен Рали, дъщеря на одринския търговец Яков (Яне) Рали. Според едно несигурно сведение към 1592 г. Андроник бил или вдовец или разведен с Ирен, поради което се счита, че майка на Константин е Мария.
Константин Кантакузино е женен за Елина Кантакузино, дъщеря на Раду X Щербан, от която има 9 деца – 6 момчета и 3 момичета. Децата му оформят цялостния политико-културен пайзаж на Влашко в края на XVII век до началото на XVIII век, преди управлението на фанариотите. Синът му Щербан е влашки господар, наследен от внук му Константин Бранковяну – син на дъщеря му Станка. Стефан Кантакузин е също така негов внук, син на сина му който носи неговото име – Константин.
Политическата кариера на Константин Кантакузино започва като на виночерпец на молдовския господар Мирон Могила. След екзекуцията на Мирон на 2 юни 1633 г. в Константинопол, заради подозрения за предателство в полза на Реч Посполита в хода избухналата полско-османска война, той бяга във Влахия, където става пръв помощник и държавник на влашкия господар Матей Басараб.
След смъртта на Матей Басараб властта във Влашко преминава в Константин Щербан Басараб, срещу когото се надигат сеймените и домобранците в известното въстание на сеймените и домобранците, начело с Хризея. Политическата и военна ситуация във Влашко по това време е комплицирана, несигурна и разделна. С идването на власт на Михня III /последният представител на Басараб/ Константин Кантакузино го грози смърт, поради което се спасява като политически беглец първо в Княжество Трансилвания, а после и в Княжество Молдова. Екстрадиран от Молдова по османско искане, той е съден, но е оправдан по обвиненията в предателство. След което се завръща във Влашко.
Служи на Георге Гика, а с Григоре I Гика е в прекрасни отношения с изгледи отново да се издигне като пръв влашки държавник, но политическа интрига на влашкия жупан Строе и молдовския господар Думитрашку Кантакузино води до това да бъде удушен на 20 декември 1663 г. /Игнажден/ по заповед на Григоре Гика в магерницата на манастира Снагов. Погребан е в Маргинския манастир, намиращ се в Олтения на средата на пътя между Търговище и Скорничещ, родното място на Николае Чаушеску.
Влашкият род Кантакузино е признат за благороднически на Руската империя през 1865 г. (Гербовник, XII, 7). [2]
Източници и бележки[редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Constantin Cantacuzène в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andronikos Kantakouzenos (1553–1601) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |