Уикипедия:Разговори/Архив/2016/юни
This Month in Education: [June 2016]
- Argentina: A New Online Course in a New Virtual Campus
- Czech Republic: How to survive the Big Bang in your education program
- Estonia: An online elective course on Wikipedia for high school pupils in Estonia
- Greece: Argostoli Evening School students and a Wikitherapy participant turn Wiktionary project into Android app
- Israel: New training materials in Arabic by WMIL
- Mexico: Luz María Silva's students and their adventure editing Spanish Wikipedia
- Mexico: Spring semester wiki activities end at Tec de Monterrey, Mexico City
- Netherlands: Maastricht University 40 years
- Sweden: Students in Sweden edit Somali Wikipedia
- Taiwan: Visualizations of relationships among knowledge? Try WikiSeeker!
- Wikimania 2016: Education at Wikimania
- Wikimedia Foundation: Education Program surveys are here!
- Wikimedia Foundation: Vahid Masrour joins the education team at the Wikimedia Foundation
- Global: Programs and Events Dashboard Update
- Global: Articles of interest in other publications
We hope you enjoy the newest issue of the Education Newsletter.--Sailesh Patnaik (Distribution leader) using MediaWiki message delivery (беседа) 16:53, 1 юни 2016 (UTC)
Блокиране на мрежа на Blizoo
89.215.128.0/17 ( ≡ • N W D R G • stalk • блок. ⇄ Ѻ • wtf⁈ )
За съжаление, въпросната мрежа (Blizoo в Разград) се налага да бъде блокирана: първоначално за един месец. Конкретен повод са отправени заплахи към редактор, които съвсем не са първите. Това също далеч не е единствен случай, когато този редактор привлича вниманието на други колеги. Практически сигурно е, че става дума за Angel ivanov angelov (беседа - приноси), правата за редактиране на когото бяха временно отнети преди време.
Съобщавам за случая по две причини. Първо, за да бъдат уведомени евентуално засегнати други потребители: важно е да се знае, че е забранено само анонимното редактиране, но редактирането през съществуваща потребителска сметка, както и възможността за регистрация остават (създадена е обяснителна страница с връзка от причините за блокиране, както при други подобни случаи). Второ, от известно време се опитвах да систематизирам ново предложение за ОПР на въпросния потребител. На съответната страница са събрани само малка част от примерите за разрушителното му поведение в Уикипедия. След тези заплахи обаче, струва ми се че ОПР става излишно.
Политиката ни по отношение на заплахите е „нулева толерантност“, затова оттук насетне смятам за правилно да блокираме този потребител при всяка негова поява в енциклопедията. Ако все пак има колеги, които смятат, че трябва да бъдем по-снизходителни към заплахите, може просто да обсъдим и гласуваме ОПР-а.
— Luchesar • Б/П 20:10, 1 юни 2016 (UTC)
Не мина ли 1 април? --Rumensz (беседа) 08:18, 2 юни 2016 (UTC)
- Не е зле наистина и други хора да погледнат тая статия. Князът на въпросната „държава“, между другото, май е един наш (бивш) колега. — Luchesar • Б/П 16:04, 3 юни 2016 (UTC)
- Да - администратори с четки за триене. --Мико (беседа) 19:19, 4 юни 2016 (UTC)
- За съжаление, било е отразено дори в централните новини на БНТ, иначе да я бях изтрил. Друг е въпросът, че това май е по-скоро в раздела със забавни новини... — Luchesar • Б/П 19:23, 4 юни 2016 (UTC)
- На практика има много такива статии в Уикипедиите – Категория:Микродържави, само да има истинска дейност в тоя „Онгъл“. --Rumensz (беседа) 19:50, 4 юни 2016 (UTC)
- За съжаление, било е отразено дори в централните новини на БНТ, иначе да я бях изтрил. Друг е въпросът, че това май е по-скоро в раздела със забавни новини... — Luchesar • Б/П 19:23, 4 юни 2016 (UTC)
Идиотка
Преместено на Беседа:Идиотка#Име. --Спас Колев (беседа) 11:08, 15 юли 2016 (UTC)
Отчет за м. май на Спири като админ на Уикиизточник
Може би някои от гласувалите за мен за админ и бюрократ на Уикиизточник разбраха, а други не, но права ми бяха дадени само като администратор и само временно за 4 месеца. Решение щяло да бъде обект на преразглеждане през септември (и може би и ново гласуване). В рамките на обсъждането на Мета поех ангажимент, че ще поставям на разговорите тук и в Уикиизточник отчет какви съм ги вършила като админ. Отчетът е тук s:Уикиизточник:Администратори/Spiritia/Отчет. Накратко за м. май:
- Добавих някои от удобствата на Уикипедия (джаджи, common.js, common.css, бутони в режим на редактиране), за което благодаря на Borislav и V111P за съдействието и търпението (ползата беше двойна, тъй като след това пренесох тези удобства и в другия ми подопечен проект, Уикицитат);
- Започнах да преглеждам специалните страници, откъдето по разни признаци да откривам страници от основното именно пространство, подлежащи на изтриване или редакция. Тествах наблюденията си и в Уикиречник (и благодаря на Лъчезар, защото му отворих доста работа да трие идиотщини). Покрай това се заформи и (все още недовършената) страница в Мета със съвети как да се чистят подобни „Авгиеви обори“.
- Направих списък на десетина помощни страници и страници с политики на Уикиизточник, които да бъдат създадени като превод (и евентуално адаптация) от съответните страници в Уикиизточник на английски. Тук разчитам на неоценимата помощ на Ket, благодарение на която няколко от страниците са вече готови.
- Пътьом се наложи да се попреведат в translatewiki известен брой системни съобщения.
- Генерирах през Уикипедия с инструмента CatScan списък на българските писатели, починали преди 70 пълни години с идеята (още нереализирана обаче) да се сложи на някое видно място и да служи за вдъхновение за нови приноси в Уикиизточник. Засега списъкът е тук s:Потребител:Spiritia/bg-pd. Има и една таблица с авторите от УИ и съответните им страници в Уикипедия, Уикицитат и Общомедия, която таблица би било добре да се проходи и да се провери има ли отвсякъде довсякъде междууики препратки.
- Работа по добавяне на ново съдържание имам малко – само известен брой стихотворения на Мара Белчева. Но тук е мястото да благодаря на Tropcho, че след мое сръчкване отзивчиво добави текстове на Григор Пърличев.
Мисля, че това беше в общи линии. Ще се радвам, ако и други хора се навъртят около Уикиизточник и открият какво чудесно местенце за уикиваканция е там. Още не съм почнала да предлагам масажи и спа процедури, но определено го препоръчвам като място за отдих и сваляне на напрежението. Спири ··· - - - ··· 16:51, 3 юни 2016 (UTC)
- След такава презентация, заключителният слайд трябва да бъде...
„ | УИКИИЗТОЧНИК – ВАШИЯТ ИЗТОЧНИК НА ВДЪХНОВЕНИЕ ! | “ |
- Супер, това е добър повод за подсещане, че трябва да се свърши работа по творчеството на Немиров. А това става петък вечер, т.е. животът е пред нас (поне 2 дни).--Спасимир (беседа) 17:07, 3 юни 2016 (UTC)
- М, добре, че ме пингна. Добавих още няколко неща :) Tropcho (беседа) 22:32, 4 юни 2016 (UTC)
„Елементи от статията“ – Галерия – Картинка/Image
Да сменим ли „Image“ с „Картинка“ при ползването на „Галерия“ от падащото меню „Елементи от статията“? Направи ми впечатление докато размятах снимки от „Уики обича Земята“ (вж. категорията c:Category:Images from Wiki Loves Earth 2016 in Bulgaria за всички снимки). --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:43, 4 юни 2016 (UTC)
- Струва ми се, че може всъщност да е добре да бъде File/Файл. Image/Картинка днес е само синоним на File/Файл; не съм напълно сигурен, но мисля, че е остатък от времето, когато в Общомедия все още не е имало друг тип мултимедийни файлове. Освен това, май и в самите галерии може наистина да има освен изображения, също и филмчета или аудиоклипове. Те ще работят и с Image/Картинка, ама ще е леко объркващо. Относно езика, нямам определено предпочитание, но е хубаво по принцип да се има предвид, че английските префикси работят навсякъде (т.е. са „преносими“ на компютърен жаргон), докато българските си работят само в българските проекти. Това понякога създава проблеми при пренасяне на разни неща, но не е и болка за умиране, т.е. чистотата на езика може да е за предпочитане. Толкоз с моите 2 стотинки. :) — Luchesar • Б/П 13:54, 4 юни 2016 (UTC)
Нерегистрирани редакции в Последните промени?!
Алармирам за нещо много странно, което преди малко ми се случи. Ако на някого се е случвало същото, моля да сподели.
Редактирах статията за Врабчова кукумявка. Хронологически от историята на страницата вървят така: редакция от 19:43 с +4585 байта, преместване от 19:44 под ново име, редакция от 19:45 с -17 байта.
(тек | пред) 19:45, 5 юни 2016 Spiritia (Беседа | приноси | блокиране) м . . (9328 байта) (-17) . . (→Начин на живот и хранене) (отмяна на 3 редакции: доб, ком | връщане) (тек | пред) 19:44, 5 юни 2016 Spiritia (Беседа | приноси | блокиране) м . . (9345 байта) (0) . . (Spiritia премести страницата Малка кукумявка като Врабчова кукумявка (върху пренасочване): по-наложено и вписано така в ЗБР) (връщане) (тек | пред) 19:43, 5 юни 2016 Spiritia (Беседа | приноси | блокиране) . . (9345 байта) (+4585) . . (разширяване по източници // малка --> врабчова, както е по закон и по-често се среща в източниците) (връщане)
Като отворих да погледна Специални:Последни промени единствено втората и третата редакция се виждаха. Първата, от 19:43 липсва. Помолих Спасимир да погледне, да не би само при мен да е проблемът, но и при него тази редакция не се виждаше. Моля, преди да потънат тези редакции, да погледнат и други хора.
Доста тревожно ми се струва да имаме разлики между историите на страниците и Последните промени, които патрулираме в реално време... Спири ··· - - - ··· 20:06, 5 юни 2016 (UTC)
- Да, изглежда, че по някакъв начин си успяла да излъжеш системата. :-) Проверих и чрез api-достъпа – и там липсва. — Борислав 20:29, 5 юни 2016 (UTC)
- Може би заради преместването? — Luchesar • Б/П 20:46, 5 юни 2016 (UTC)
Нидал Алгафари
беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита
Моля някой администратор да вземе отношение, защото потребител с името Madlen Algafari постоянно трие информацията, че Нидал е бил агент на шесто управление. Нямам намерение да превръщам историята на статията във връщане на редакции.--Ilikeliljon (беседа) 20:57, 5 юни 2016 (UTC)
- Готово Готово. Ако историята се повтори, пусни заявка на У:ЗА за блокиране на сметката, плс. Тнх, че следиш тези неща! — Luchesar • Б/П 21:38, 5 юни 2016 (UTC)
WMF ED Survey – Проучване относно изпълнителния директор на Фондация Уикимедия
До сряда, 8 юни, регистрирани потребители могат да участват в проучване относно качествата, които очакват новия изпълнителен директор или новата изпълнителна директорка на Фондация Уикимедия. Адресът е https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_5hVS2mJTcJNCxBX. Аз отговорих в общи линии, че би било добре да е човек от общността, да цели подобряване на прозрачността и информираността на малките общности като нашата и да има минало, свързано със свободно знание и лицензи. Въпросите са поставени на десет езика, но за жалост не на български. Ако някой има желание да отговори, но не разбира достатъчно добре някои от въпросите, може да ми пише по който начин му е най-удобно. Важно да се изказва мнение. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:48, 5 юни 2016 (UTC)
- Ако може да добавиш, че езиковите части на Уикипедия трябва да бъдат равнопоставени, особено по отношение на мултимедията (имам предвид множеството обсъждания на показването на картинки в езиковите части). --Rumensz (беседа) 05:59, 6 юни 2016 (UTC)
- Не мога, защото вече написах моите коментари и нямам право да ги променям. Но можеш ти да попълниш проучването и да напишеш този въпрос в полето за въпроси. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:50, 6 юни 2016 (UTC)
Цветан Цветанов
Здравейте, баща ми се казва, Цветан Цветанов и е композитор, написах за него на английски беседа или статия, не знам как се води, но не мога да я сложа и още когато отворя на дядо ми там има споменат баща ми (Владимир Аврамов, но като натиснеш името му (Цветан цветанов се появява вътрешния министър.
Може ли да ми обясните как да го поправя? Благодаря
Zornitsa tsvetanova (беседа) 13:13, 6 юни 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)
- Цветан Цветанов (композитор) – Кликни и създай статията. --Rumensz (беседа) 13:22, 6 юни 2016 (UTC)
Уики обича паметниците 2016
Здравейте! Има ли желаещи да организират Уики обича паметниците тази година? В общи линии планът е, ако състезанието има бюджет, да бъде направено предложение за финансиране до края на юни, подготовката за състезанието да бъде завършена до края на август, самото състезание да се проведе през септември, да бъдат избрани най-добрите десет снимки от България до 25 октомври и евентуално да организираме церемония по награждаването през ноември. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:49, 6 юни 2016 (UTC)
Албуми на поп-фолк певци
Един редактор е почнал да прави „сливане“ като пренасочва статиите за албумите към статиите за певците, същевременно друг трие написаното за албумите в статиите за певците. По този начин се унищожава информацията. Или едното, или другото. Но определено така няма да я бъде! Тук ще връщам също.--Rumensz (беседа) 20:55, 6 юни 2016 (UTC)
- Глупости - сляла съм цялата информация от статията преди да я пренасоча. Конспиративните теории не са полезни за здравето.--Алиса Селезньова (беседа) 21:10, 6 юни 2016 (UTC)
- И между другото престанете със сляпото връщане - играла съм си доста, за да слея безумните списъци с основните статии и ако някой ги трие от там, просто ги върнете в основните статии.--Алиса Селезньова (беседа) 21:18, 6 юни 2016 (UTC)
- Няма да си играем на връшанки. Ако искате направете отделна статия със всичката дискография на отделен певец. Което е по-добре отколкото да товарим статията със всички албуми. Не може да става с отделни албуми - Или всички, или нищо. --Rumensz (беседа) 21:23, 6 юни 2016 (UTC)
- Ако искате вие я направете - аз съм положила труд, за да ги слея, защото подобни статии са за сливане и не са за самостоятелни (списък от десет песни и едно-две изречения евентуално подкрепени с някакъв източник и нулеви реални шансове за разширение). Ултиматумите някъде другаде.--Алиса Селезньова (беседа) 21:27, 6 юни 2016 (UTC)
- На мен пък не ми пука. Щом дейността Ви води до унищожаване на статии това не е допустимо за мен, а и не само. И не аз ще ги връщам в статиите за певците. Щом Вие сте го направили - ще си ги пазите Вие там. Затова единственото решение е сливането да стане в статия за „Дискография на певеца“, а не което ни хрумне от албумите. Защо изобщо пък се занимавате с това!? --Rumensz (беседа) 21:49, 6 юни 2016 (UTC)
- Дълбоко невярно. И не, не притежавам статиите, че да ги „пазя“. Единствените Ви решения и ултиматумите си ги пазете за себе си - според правилата на Уикипедия е иначе.--Алиса Селезньова (беседа) 21:54, 6 юни 2016 (UTC)
- На мен пък не ми пука. Щом дейността Ви води до унищожаване на статии това не е допустимо за мен, а и не само. И не аз ще ги връщам в статиите за певците. Щом Вие сте го направили - ще си ги пазите Вие там. Затова единственото решение е сливането да стане в статия за „Дискография на певеца“, а не което ни хрумне от албумите. Защо изобщо пък се занимавате с това!? --Rumensz (беседа) 21:49, 6 юни 2016 (UTC)
- Ако искате вие я направете - аз съм положила труд, за да ги слея, защото подобни статии са за сливане и не са за самостоятелни (списък от десет песни и едно-две изречения евентуално подкрепени с някакъв източник и нулеви реални шансове за разширение). Ултиматумите някъде другаде.--Алиса Селезньова (беседа) 21:27, 6 юни 2016 (UTC)
- Няма да си играем на връшанки. Ако искате направете отделна статия със всичката дискография на отделен певец. Което е по-добре отколкото да товарим статията със всички албуми. Не може да става с отделни албуми - Или всички, или нищо. --Rumensz (беседа) 21:23, 6 юни 2016 (UTC)
- Имам чувството, че тези статии са най-ценните в Уикипедия на български език. Хайде да ги преведем и да направим 1 000 000 статии за тях в Уикипедия на английски или на немски (примерно). Може да пусна едно състезание за писане на статии за всяка песен. За награда ще има албуми на Кондьо и Никсън („Руса пичка“). След това ще обикалям по училищата, за да представям резултатите. До колкото си спомням тези статии бяха възстановени, за да се слеят, а май нищо не се прави. Благодаря на Алиса, че е отделила време за това. --Спасимир (беседа) 22:23, 6 юни 2016 (UTC)
- Аз пък не мога да й благодаря, точно обратното. Всяко унищожаване на инфо е вандализъм, а псевдоморала тук е излишен. И отдавна имам съмнения за призрачните вандали, като и това, че пълнолунието е след 2 седмици. Ако иска да ги слее, да направи дискография от всички албуми, а не в статията на певеца да има линк към албума, а от албума препратка към статията. Колкото до "пазенето" то става чрез защита от нерегистрирани, примерно, или чрез крайна цялостна преработка. В края на краищата който е оплескал, той си чисти. --Rumensz (беседа) 05:19, 7 юни 2016 (UTC)
- Също мисля да слея всички албуми със статиите, където им е мястото. Не е въпрос на морал. Никаква информация не е загубена. --Мико (беседа) 05:26, 7 юни 2016 (UTC)
- Аз пък не мога да й благодаря, точно обратното. Всяко унищожаване на инфо е вандализъм, а псевдоморала тук е излишен. И отдавна имам съмнения за призрачните вандали, като и това, че пълнолунието е след 2 седмици. Ако иска да ги слее, да направи дискография от всички албуми, а не в статията на певеца да има линк към албума, а от албума препратка към статията. Колкото до "пазенето" то става чрез защита от нерегистрирани, примерно, или чрез крайна цялостна преработка. В края на краищата който е оплескал, той си чисти. --Rumensz (беседа) 05:19, 7 юни 2016 (UTC)
Ивайло Брусовски не е кинорежисьор! Това е абсолютна лъжа!
RoKko373 (беседа) 20:16, 7 юни 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)
Здравейте, отново за Цветан Цветанов
Аз вече създадох статия на английски Tsvetan Tsvetanov но никъде не излиза като го напиша , да я преведа на български ли трябва?
Извинявайте сигурно въпросите са.... безумни.
Поздрави
Zornitsa tsvetanova (беседа) 03:47, 8 юни 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)
- Zornitsa tsvetanova, не се притеснявайте за въпросите: съвсем нормални са за човек, който няма опит с Уикипедия. Аз пък например задавам подобни въпроси на познатите си музиканти. Конкретно на въпроса: всъщност, в момента сте публикували статията на собствената си потребителска страница. За да се покаже в Уикипедия на английски, трябва да поставите текста от потребителската си страница примерно тук. Страхувам се обаче, че преди да го направите, по статията има да се поработи още много. Предполагам, че някой колега може да Ви помогне с това, когато намери достатъчно време. — Luchesar • Б/П 09:32, 8 юни 2016 (UTC)
беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита
Ако някой има желание да отдели от времето си, за да поправи това CV на въпросния пич, моля да го направи. В противен случай, след три дни статията ще бъде изтрита като самореклама. Не я изтривам веднага, само защото виждам, че все пак не е съвсем неизвестен. — Luchesar • Б/П 20:44, 8 юни 2016 (UTC)
- Значимостта, според моето скромно мнение е доста спорна. Нито една лична награда, нито номинация. --Стан (беседа) 22:51, 9 юни 2016 (UTC)
- Изтрита. — Luchesar • Б/П 14:23, 11 юни 2016 (UTC)
Автобиографии?
Да не е пуснато някъде ръководство „Как да си сложим професионалната автобиография в Уикипедия“? Напоследък твърде често виждам подобни статии, но интересното е, че първо биват прилежно тествани в пясъчника – което ме наведе на тая иначе параноична мисъл. Примери: едно, две, три, четири, пет.
— Luchesar • Б/П 21:50, 9 юни 2016 (UTC)
имам статия искам да я добавя
правя статия зя Симон от Сой луна разбирасе с истинското му име. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 77.78.149.107
(беседа • приноси) 06:29, 10 юни 2016 (UTC)
Молба за съдействие от администраторите относно статията "За някои масово възприети заблуди за Траянови врата"
Траянови врата (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
Здравейте!
На 30.05.2016 г. публикувах статията "За някои масово възприети заблуди за Траянови врата" в страницата "Траянови прата" в Уикипедия, в която с факти и извори доказвам, че статията "Крепост" от същата страница тиражира две основни заблуди относно топонимията на Траянови врата и крепостта, която се намира в прохода. Статията ми беше маркирана като "оригинално изследване" и липса на достатъчно източници. В последващата редакция на статията ми незабавно добавих източниците, които съм ползвал, както и описах становището си в раздела беседи към страницата Траянови врата. Получих отговор от потребител Спас Колев цитирам: [Не знам към кого се обръщате, но аргументите, че крепостта не е наречена на император Траян, не са много убедителни. Това че името е прието много след смъртта му е без значение. Все едно да твърдим, че Римската стена в Лозенец не е наречена на Рим, защото е много по-късна.] --Спас Колев (беседа) 13:38, 8 юни 2016 (UTC). В моята реплика на този отговор ясно се аргументирах относно бъркането на географското понятие Траянови врата с историческата категория Траянови врата. Колко шокиран бях днес 10 юни 2016 г. когато видях, че от статията ми, която все още седи с маркировката с удивителния знак липсва цялата първа част, която е запазена в първата редакция от 30 май, а именно: [[ Заблуда 1: Проходът носи името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Масово тиражирано в интернет това твърдение води до заблудата, че името на прохода и крепостите в него са от времето на император Траян (53-117). Всъщност Император Траян няма никакво отношение и връзка с наименованието на прохода и строените там укрепления. Епохи преди Траян, по време на Траян и няколко века след Траян проходът се е наричал Суки. и чак след VI в. получава елинското название Василики пули (Царска порта), а малко по късно към IX в. да бъде назоваван Българска порта. Реставрираните руини в прохода, известни в момента като "Крепост Траянови врата" са останките от крепостния комплекс Стенос, изграден през V в., т.е. три века след смъртта на Траян. Топонимът "Траянови врата" е използван за първи път чак в XV в. в летописа "Унгарското кралство" на Антонио Бонфини , където се описва кръстоносния поход на крал Владислав Варненчик срещу Османската империя през 1444 г. В този поход войските на Варненчик преминават и през прохода Българска врата. Впечатлен от от формите на портата Антоний Бонфиний го назовава "Траянови врата", подвеждайки се по архитектурната прилика с арките и портите строени по времето на император Траян. След Освобождението, когато започват да се публикуват множество исторически извори и изследвания, наименованието "Траянови врата" бързо добива популярност и се налага като исторически, географски и административен термин, официално използван за местността и прохода днес.]]
Тази липсваща сега първа част от моята статия изведнъж се появява най отгоре на страницата Траянови врата оъс заглавие "Наименование", статия която до моето запитване в раздел беседа към страницата на 8 юни 2016 г. изобщо не съществуваше, появява се без удивителни, без предупреждения за оригинално изследване или липса на източници, публикувана вероятно от Спас Колев.
Моля, проверете съдържанието на страницата Траянови врата от 30.05 и сегашната версия към 10 юни. Моята статия седи осакатена и маркирана, докато лицето Спас Колев създава статията "Наименование" с почти дословно копиране на липсващата сега първа част от моята статия и с препоръката в беседа, цитирам: ОК, не съм разбрал правилно кое наричате заблуда. Редактирах го малко, защото може да се случи и на друг. По отношение на Щипон - най-добре е да се намерят някакви допълнителни източници, след което да се направи самостоятелна статия. (А самата теза определено не тръгва от Уикипедия - например, Голяма енциклопедия „България“ идентифицира Щипон с крепостта на Траянови врата.) --Спас Колев (беседа) 11:55, 9 юни 2016 (UTC).
Спас Колев не стига че си позвплява да осакати статията ми, предполагам че и той я е маркирал първоначално, но и най- нагло я публикува като нова статия. Относно втората част на статията, господинът не иска да приеме аргументирани и доказани от археоложи и историци становища относно Щипон, публикувани в статиина БАН и Националния археологически музей.
Уважаеми администратори на Уикипедия!
Уики е място за споделяне на знания, не за монополизирането им от дадено лице. Уики е енциклопедията към която всеки се допитва и вярва безрезервно. Уики не е място за нечии болни амбиции да моноплизира дадена тема, да не се тъпи критика за написаното или да се краде чужд труд. Направи ми впечатление в беседата към страницата Траянови врата, че има доста забележки към Спас Колев относно начина на списване на статии, за противоречията на писанията му, за източници взети от сайтове или статии от вестници, за нежеланието му да приеме друго мнение. Моля да обърнете внимание, че заблудите, за които споменавам в моята статия и се тиражират масово в туристически, общински и любителски сайтове е именно с източник Уикипедия, а не посоченота от Спас Колев голяма енциклопедия "България". Моля ви вземете отношение по въпроса. Предварително Ви благодаря за вниманието!
С уважение: Александър Бърнев, магистър - история, Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Otblizo (беседа) 10:01, 10 юни 2016 (UTC)
- Otblizo, не виждам нищо нередно в действията на Спас и Спири. Може наистина да е станало някакво малко и временно недоразумение, но тези неща очевидно са били изяснени на беседата. Освен това, Спас и Спири са едни от най-старите и опитни редактори – както и администратори – така че можете абсолютно да не се съмнявате в тяхната добросъвестност и добронамереност. Предлагам Ви просто спокойно да продължите обсъждането на беседата на статията, за да бъдат разрешени всякакви възможни оставащи недоразумения. Благодаря Ви и за желанието да допринасяте за Уикипедия! — Luchesar • Б/П 10:37, 10 юни 2016 (UTC)
Извинете, но опитен редактор не означава ипитен историк. Не би трябвало да означава и цензор. Моля, погледнете отново как първата ми част от статията от 30 май се появява на 8 юни под рубриката "Наиненование", а моята статия е орязана и започва от абзаца "заблуда 2:". Тук става вече въпрос за откровена кражба на част от статията ми, което лично за мен напуска пределите на правилата на Уикипедия. Вие ме съветвате да продължа беседата, ми то такава няма. Има откровен опит на Спас Колев да монополизира темата за Траянови врата, да не се съобразява с друго мнение или да ползва чуждо мнение, публикувайки го като свое. Мисля, че това деяние си има и съвсем точно формулирани правни параметри. Моля, изтрийте моята статия ако толкова пречи на нечие редакторско его, но аз си запазвам правото чрез снемане на различните редакции на моята статия, последвалото орязване и появата на първата част от нея в друга статия- публикация на друг човек, да представя статията ми така както е качена на 30 май за обсъждане в катедрата по археология на ИФ на СУ "Св. Климент Охридски" и в колегията на Националния археологически музей за официално становище относно верността на излаганите от мен исторически факти.
Otblizo (беседа) 14:17, 10 юни 2016 (UTC)
- Otblizo, боя се, че не разбирате същността на Уикипедия. Това не е научно списание, където можете да имате претенция, че дадена статия е „Ваша“. С натискането на бутона
Съхраняване
Вие сте се съгласили с определени условия, които са изброени в жълтото поле над този бутон, което се появява на всяка страница за редактиране. Едно от тези условия е, че „давате съгласие Вашите приноси да бъдат публикувани под лицензите CC-BY-SA 3.0 и GFDL“. Оттук насетне, те могат свободно да бъдат ползвани за всички цели, произтичащи от въпросните лицензи, включително да бъдат преработвани, премествани и използвани в други статии в Уикипедия, а и извън нея. Т.е. нямате никакви основания да претендирате, че е нарушено някакво Ваше право като автор. Съжалявам, ако по някаква причина сте останали с друго впечатление. Относно беседата, напротив, тя си съществува, и колегата Спас Колев Ви е отговорил. Вие всъщност не сте продължили разговора, а вместо това поискахте съдействие от администраторите. Администраторите обаче нямат работа да се намесват в спорове между редактори. Ваша отговорност е да поддържате диалог със своите колеги в енциклопедията, и едва ако срещнете отказ от общуване или откровено злонамерени действия има смисъл да потърсите помощта на администраторите. В заключение, тук не гледаме никак с добро око на заплахи, но се надявам, че последните Ви думи (както и намеците за „правни параметри“) са били просто едно споделяне на мисли, а не опит за оказване на натиск. — Luchesar • Б/П 14:54, 10 юни 2016 (UTC)
- Хм, както сам казвате, извадих част от текста ви (с малки редакции) преди шаблона за спорно съдържание, именно защото не смятам, че в него има нещо спорно. Трудно ми е да разбера защо сте недоволен от това, но може би проблемът е в мен. --Спас Колев (беседа) 15:39, 10 юни 2016 (UTC)
- * Otblizo, мисля, че се обърквате. Статията се нарича „Траянови врата“, а „За някои масово възприети заблуди за Траянови врата“ е само част от нея. Текстът, който е преместен от тази подточка в новата „Наименвание“ си стои в същата статия за Траянови врати. Просто е обособена като самостоятелна подточка, което е разумно, защото така се набляга именно на проблемите, свързани с името. Никой не е взел Вашия текст и не си го е присвоил. В историята на статията ясно се вижда кой текст от кого е написан. Спорният просто е преместен и леко редактиран така, че да отговаря на изискванията тук. Така че Вашият принос е ясен и налице. Освен това Luchesar много ясно Ви е обяснил, че никой тук няма авторски права над текстовете, които публикува. Включително и Вие. Според мен просто трябва да се промени името на подточката за заблудите и де си махне заглавието Втора заблуда.
- * По отношение на съмнението за оригинално изследване - те наистина съществуват и то само поради липсата на посочени източници. Цитирана е само една дисертация, която всъщност представлява именно собствено изследване. Предполагам, че тя може да бъде намерена само в Националния археологически институт или в БАН и не е общодостъпна, т.е. - не може да се намери нито в нета, нито в някоя от библиотеките. Едва ли е публикувана и следователно няма ISBN. Това означава, че подадената от Вас информация не може да бъде проверена. Това не е недоверие, нито лично отношение към Вас, а едно от основните правила в Уикипедия.
- * И последно - завършекът на текста за заблудите, въпреки че вероятно е верен, не е енциклопедичен. Изказал сте лично отношение към проблема, на което никой редактор тук няма право. Със сигурност ще трябва да го премахнете. Същото се отнася и за изразите от рода на „връх на абсурда“, които отново демонстрират лично отношение.
- * Надявам се да продължите да редактирате Уикипедия, защото историци много ни липсват. За всеки от началото е било трудно и много неща не са ни били ясни. Но с времето човек бързо навлиза в правилата и изискванията. Така че - ще е чудесно, ако се появят Ваши редакции и по други теми. Успехǃ
- --Молли (беседа) 16:09, 10 юни 2016 (UTC)
[..Цитирана е само една дисертация, която всъщност представлява именно собствено изследване. Предполагам, че тя може да бъде намерена само в Националния археологически институт или в БАН и не е общодостъпна, т.е. - не може да се намери нито в нета, нито в някоя от библиотеките. Едва ли е публикувана и следователно няма ISBN. Това означава, че подадената от Вас информация не може да бъде проверена...]
Ето я тази публикация с адреса и в интернет - напълно общодостъпна: https://issuu.com/kreksofin/docs/rabovyanov_doktorat02, както и в библиотеката на Националния археологически музей. Обратно, точно най- важния източник за Траянови врата- публикацията на професор П. Мутафчиев "Стариятъ друмъ презъ Траянова врата“, който използваме и аз и Спас Колев, я няма като оригинален текст в интернет и може да бъде намерена само в библиотеките. Всяко изследване е собствено, включително и това на проф. Мутафчиев, което пак повтарям го няма в оригинален текст в интернет. Изследването на Проф. Димитрина Митова-Джонова "Confinium Succi и Mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха" също го няма в интернет, има само публикации свързани с него? И точно тази публикация, посочена като източник от мен в абзаца "заблуда 1", който сега липсва от моя първоначален текст , е изплзвана като източник в "Наименование"! Няма какво да добавя повече. Благодаря Ви за вниманието!
Otblizo (беседа) 01:01, 11 юни 2016 (UTC)
- Имам чувството, че по принцип има известно неразбиране на понятията „оригинално изследване“ и „благонадежден източник“, но особено много, а напоследък и често се бърка смисълът на „възможност за проверка“. Възможността за проверка не означава, че даден източник трябва да бъде достъпен в Интернет. Не означава дори, че източникът трябва да бъде достъпен например във всяка градска библиотека. Напълно допустимо е източници да са достъпни само в централни или специализирани (но все пак с публичен достъп) библиотеки. Възможност за проверка означава просто, че дадено твърдение в статия в Уикипедия трябва да бъде проверимо, т.е. трябва да съществува благонадежден източник, чрез който да бъде установена неговата достоверност, и този източник трябва да може да бъде достъпен по разумен начин (краен до абсурдност обратен пример би било цитиране на ръкопис от Александрийската библиотека). Достъпността в Интернет е просто един плюс, но тя по никакъв начин не прави един източник повече благонадежден – прави го само повече удобен.
- Благонадеждността, от своя страна, е твърде комплексно понятие (ръководството на английски добре илюстрира това), но в контекста конкретно на научните публикации е хубаво да се отбележи едно нещо: съвсем не можем да ги мерим с един аршин. Очевидно е например, че една дипломна работа, публикувана в някакъв непонятен университетски сборник, не може да се сравнява със статия, отпечатана в „Nature“ или „Science“. Не толкова очевидно, но все пак немаловажно е, че една дисертация за малък доктор/PhD не може да се сравнява с публикация в достатъчно авторитетно в световен мащаб, рецензирано списание. Не съм специалист по история, затова не коментирам конкретно обсъжданите научни трудове, но имам чувство, че тази градация на „благонадеждност“ е възможно донякъде да убягва. Може би в случая наистина да греша, но просто отбелязвам всички тези неща, защото те са важни и по принцип.
Ла Скала
В централното фоайе на Ла Скала, по стените водещи към залата, има десет огромни маслени портрета. Изключително красиви, въздействащи портрети. На десет оперни певци, които в Ла Скала са преценили, че са ключови, определящи за историята и възхода на това изкуство, за неговата стойност и красота. Десет портрета. Знаете ли колко от тези портрети са на български певци? Не предполагайте, ще ви кажа веднага- седем. Седем от десет. В родината на операта. В светая светих на това изкуство. Ако може някой да намери кои са седмината и да ги постави в статията.
- Ето ги: Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Елена Николай и Надя Ковачева. Ако намеря достоверен източник, ще ги запшша. Тези имена са посочени от Дарина Такова във фейсбук. Вярвам, че са верни, защото ги е виждала лично, но трябва и източник... L.Payakoff 08:01, 11 юни 2016 (UTC)
- http://www.ploshtadslaveikov.com/47676/ Разчитаме на Вас да ги снимате. --Rumensz (беседа) 05:38, 11 юни 2016 (UTC)
This Month in GLAM: May 2016
|
Победители и награди в ЦИЕ Пролет 2016 :)
Категория | 1 място | 2 място |
---|---|---|
1. Най-добра нова статия | Мико за „Ватрослав Облак“ | Молли за „Капова пещера“ |
2. Най-голям брой нови статии | Алиса Селезньова | ShockD |
3. Най-голямо количество добавена информация в байтове | Litev | Мико |
4. Най-много приноси с цел подобряване | Denis BGRUS | Litev |
5. Участниците, писали за всички участващи страни | Спасимир | Ilikeliljon |
6. Най-добър нов участник (имал под 400 приноса в ОИП) | Luchibsl1 | Tanasy |
7. Най-голямо количество информация, за значими жени | Ilikeliljon | Алиса |
Здравейте! Като локални организатори на състезанието за писане на статии за Централна и Източна Европа – „ЦИЕ Пролет 2016“, със Спири днес взехме окончателното си решение кои да са победителите по седемте отделни категории на състезанието. По регламент, един потребител може да е победител само в най-много до две категории, заемайки до едно първо и едно второ място. Това условие наложи две малки размествания, без обаче да ощети съответните участници.
В категория „2. Най-голям брой нови статии“ безапелативно наградата отива при Алиса Селезньова с нейните 120 нови статии пред втория ShockD със 77.
Това стана причината в категория „7. Най-голямо количество информация, за значими жени“ да разменим местата на Алиса с нейните 58 статии и на Ilikeliljon за почти същия брой – 55. Така първото място е за Ilikeliljon, а за Алиса – второто място.
В още една категория се наложи разместване заради цитираното условие в регламента. В Категория „5. Участници, писали за всички участващи страни“ нямаме победител, написал за всички страни и региони, които взеха участие в конкурса. Но имаме двама души – Ilikeliljon (22) и Спасимир (19), които водят чувствително пред всички други. За първа награда в тази категория определихме Спасимир, а Ilikeliljon получава втората.
В категория „6. Най-добър нов участник (имал под 400 приноса в ОИП)“ взехме решението първото място да отиде при Luchibsl1, а второто – при Tanasy. Гледахме както броя и качеството на новите статии за ЦИЕ, създадени по време на състезанието, така и другите приноси на потребителите по съществуващи статии.
В категория „4. Най-много приноси с цел подобряване“ присъдихме първо място на Denis BGRUS, а второ – на Litev, отчитайки броя на редакциите по статии от темите на ЦИЕ Пролет.
В категория „3. Най-голямо количество добавена информация в байтове“ победител с първа награда е Litev със 1 023 487 байта, а на второ място е Мико с 882 952 байта.
И на последно място, може би най-важната категория „Най-добра нова статия“, която нямаше количествено, а изцяло качествено изражение. Второто място присъдихме на статията „Капова пещера“, създадена от Молли. Този избор беше доста труден, защото много от статиите на Молли заслужаваха да бъдат отличени, тъй като са детайлни, добре илюстрирани, с множество цитирани източници, и създадени по тях, а не като като превод. За първо място в тази категория определихме победителят да бъде Мико за статията „Ватрослав Облак“, започната и основно редактирана от него, по причина, че беше единствената предложена и одобрена в рамките на конкуса избрана статия. Нека това бъде признание и за останалите потребители, които допринесоха за това статията да получи статута за желанието, усилията и отделеното от тях време.
А сега и малко уточнения за победителите относно процедурата по връчване на наградите. Наградата за първо място в даден категория е на стойност 70 лева, а за второ място ~ 45 лева. Журито моли участниците, спечелили награди, да изпратят на Спири имейл с желаната от тях книга на съответната стойност. Срок – събота, 18 юни.
Напомняме, че наградите са под формата на книги (варинтът за други източници – абонаменти за научни списания, дискове, платен достъп до професионални бази данни и т.н., отпадна). За да бъде максимално лесно и удобно за всички, нека доставката е от някой от препоръчителния списък на онлайн книжарници: Хеликон, book.store.bg, Хермес, Ozone.bg. Възможно е да поръчате книга и от друга онлайн книжарница, но само ако тя осигурява възможност за онлайн плащане с карта. --Vodnokon4e (беседа)`
- Поздравления за всички, които са се представили явно отлично, но също и за организаторите. Браво! — Luchesar • Б/П 15:48, 12 юни 2016 (UTC)
- Мико, Молли, Алиса Селезньова, ShockD, Litev, Denis BGRUS, Спасимир, Ilikeliljon, Luchibsl1, Tanasy: Няколко уточнения във връзка с наградите.
- Можете да изберете не само една книга, но колкото желаете книги в рамките на стойността на наградата си (70 лв. за първа, 45 лв. за втора),
- Тези, които са победители в две категории с едно първо и едно второ място, могат да предпочетат и една книга на стойност 115 лв., а не две или повече отделни,
- Не се притеснявайте, ако желаната(ите) от вас книга(и) са с малко по-скъпи, нека това не представлява ограничение при избора ви.
- В международните правила беше записано наградите да са „книги [...] полезни за писане на статии в Уикипедия“. Журито прецени, че това условие не е строго и можете да изберете произволни книги, които ще ви зарадват. :)
- Молим ви да спазите срока: 18 юни за подаване на информация за желаните книги. Можете да ми пишете на Special:Emailuser/Spiritia.
- Спири ··· - - - ··· 20:07, 12 юни 2016 (UTC)
беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита
Някой дали би погледнал тая статия, плс? Питам най-вече за значимостта, защото е бил обект на предаването „Малки истории“ по БНТ, също е споменат в нарочно каре в сп. Знаци, стр. 47, и въобще се среща из разни публикации. Прави впечатление обаче, че IP-то, създало страницата, преди време е вандализирало беседата на Izvora, и очевидно е същия човек, щото се говори за „толстоизъм“. — Luchesar • Б/П 15:44, 12 юни 2016 (UTC)
- Това е за бързо - скандали, съдилища БЕЗ източници - по У:БЖХ абсолютно веднага бързо. Тъкмо щех да пишем на УЗА но излезе друг по приоритетен скандал. --Мико (беседа) 16:22, 12 юни 2016 (UTC)
- Източниците не са източници. Статията е за триене, но за жалост подобни особи трудно се отказват и са упорити. --Izvora (беседа) 18:43, 12 юни 2016 (UTC)
- Ясно, благодаря и на двама ви. Статията е изтрита. Мда, много скандали нещо напоследък станаха. По-любопитните може да следят и този също, най-вече за да не се чудят на разни странни сметки със странни редакции. — Luchesar • Б/П 18:47, 12 юни 2016 (UTC)
Moar spam
Понеже виждам, че понякога има желание да бъдат спамнати уведомени повече редактори чрез {{пинг}}
, увеличих броя на едновременно поддържаните жертви до 20. — Luchesar • Б/П 20:30, 12 юни 2016 (UTC)
За футбола и Черното море
Знам, че е страшно досадно вече, но в беседата на ПФК Черно море от вчера е пуснат вариант на текст, който да остане в статията след отпадането на защитата. С цел да не бъда обвинен в двуличие ще поясня, че помолих потребител Okalinov ако има възможност да предостави онлайн източниците си, макар, че същото не е задължително. Същият сканира и ги качи в нета за да са видни от всички. На следващ етаm докато продължава периода на защита на статията му предложих да изготви вариант за обсъждане на статията и да го постави в беседата. Кореспонденцията ни се случи по електронната поща. Резултатите от предложенията ми са на лице и всички те са били свързани с окончателното разрешаване на редакторската война. Моля да прецените текста, прегледате източниците и да поставите своите забележки. Моля същите да са конструктивни, не провокативни. Благодаря! --Izvora (беседа) 17:00, 13 юни 2016 (UTC)
Уикисреща или семинар в седмицата след Уикимания
Със Спасимир излизаме със „съвместно предложение“ за уикисеминар или уикисреща в седмицата след Уикимания (т.е. след 27 юни), на която да разкажем подробности и на която поне победителите от ЦИЕ Пролет в София да получат наградите си. Предложението е за 2 юли, събота, ако е удобен ден за уикисеминар в Института ми, или ако повечето хора предпочитат да е работен ден – вечерно на по бира в „Под липите“. (Уикисеминарът в събота също не изключва биропиенето ;) ) За, против, съображения, нещо? Спири ··· - - - ··· 18:49, 14 юни 2016 (UTC)
- Ще има и торта. --Спасимир (беседа) 19:39, 14 юни 2016 (UTC)
- Принципно съм „за“--Ilikeliljon (беседа) 20:54, 14 юни 2016 (UTC)
- Идеята е чудесна. Пожелавам успех на уикисрещата в София. Аз бих могъл да се включа ако случайно я отложите за края на юли. Ако не успея – пратете инструкции как да организираме такава във Варна, a за бирите не ми трябва инструкция... Поздрави! Litev (беседа) 08:53, 15 юни 2016 (UTC)
- Добра причина да се отиде до Варна.--Спасимир (беседа) 09:31, 15 юни 2016 (UTC)
- И аз отдавна си търся повод да ида до Варна, че има около 10 години откак не съм стъпвал там :) Организацията е елементарна. Достатъчно е някой да реши кога и къде и да го обяви пък ако се намери и поне един съмишленик срещата е готова. --Сале (беседа) 11:41, 15 юни 2016 (UTC)
- Добра причина да се отиде до Варна.--Спасимир (беседа) 09:31, 15 юни 2016 (UTC)
За --ShockD (беседа) 12:58, 15 юни 2016 (UTC)
Уикисрещата ще бъде на 2 юли 2016 г. от 19:00 ч. в ресторант „Под Липите“.--Спасимир (беседа) 20:32, 26 юни 2016 (UTC)
За съжаление наградите от ЦИЕ Пролет няма да са готови дотогава. Спири ··· - - - ··· 05:38, 30 юни 2016 (UTC)
- Въх! --Спасимир (беседа) 06:23, 30 юни 2016 (UTC)
- И все пак, голямата част ще са. С много малки изключения. Спири ··· - - - ··· 19:00, 1 юли 2016 (UTC)
За тези, които не са присъствали адреси ли да изпратят?--Алиса Селезньова (беседа) 09:50, 3 юли 2016 (UTC)
- Алиса Селезньова: Засега са дошли двата тома на Пирински край, чакам Странджа в понеделник или вторник. Прати ми адрес, освен ако не искаш наживо (и да заровим, ако имаме някакви томахавки за заравяне ;) ) Спири ··· - - - ··· 10:24, 3 юли 2016 (UTC)
I am inviting you to participate on the first DARM Challenge, which will end on 15 July 2016, at 23:59 (CET UTC+01:00). The aim of this challenge is to use files from this category in articles in any language. For example, by adding gallery in existing article, or create a new article in which some of the files will be used. There will be prizes (set of books) for five participants with high points. Sorry for English message, but Bulgarian page is not translated yet. Regards, --Виолетова (беседа) 21:06, 14 юни 2016 (UTC)
- Преводът на българската страница е готов. Надявам се, че всичко е ясно написано.--Ilikeliljon (беседа) 08:46, 15 юни 2016 (UTC)
В началото на юли ще се захвана по-активно с писането на статии за географските обекти в Антарктика с български имена. За тях има статии на няколко езика, за част и на български. Това е благодарение на приносите на Потребител:Apcbg, за което трябва да му се благодари. Пиша тук, ако на някой му се смята за интересно и иска да се включи в нещо като малък проект, да го направи. Приемат се въпроси и предложения. Има едно предложение за написването на статиите от 2010 година.--Спасимир (беседа) 09:49, 16 юни 2016 (UTC)
- Малко съдействие с карта на Остров Ливингстън.--Rumensz (беседа) 10:56, 16 юни 2016 (UTC)
- Чудесно, имаше много голяма нужда от нея. Благодаря!--Спасимир (беседа) 11:52, 16 юни 2016 (UTC)
Това е страницата на проекта. --Спасимир (беседа) 16:56, 16 юни 2016 (UTC)
Петровски пасаж
Коректен ли е буквалния превод на ru:Петровский пассаж в текста под картинката на Начална страница? --Stanqo (беседа) 09:59, 16 юни 2016 (UTC)
- По-скоро не: [1]. --Спас Колев (беседа) 11:53, 16 юни 2016 (UTC)
Неравенството между половете в (статиите в) Уикипедия
Честно казано, резултатите ме изненадват. Според тази статистика, статиите за жени от общия брой статии за човеци в нашата Уикипедия представляват по-малко от 16%. От друга страна, спрямо останалите проекти не сме чак толкова зле: горе-долу на 1/3 от дъното. При всяко положение обаче... — Luchesar • Б/П 20:55, 16 юни 2016 (UTC)
- Повече инфо и подробности за тези, на които темата е станала интересна, всъщност има тук (и в следващите съобщения, достъпни през връзката „Next message (by thread)“. — Luchesar • Б/П 20:59, 16 юни 2016 (UTC)
- Това може би се дължи на така нареченият systemic bias на Уикипедия. А именно, че болшинството от редакторите са бели мъже между 20 и 30 г. Оттук мъжките интереси (футбол, коли, военно дело и т.н.) и свързаните с тях други мъже. Поне това е моята интерпретация де. --Предният неподписан коментар е направен от ShockD (беседа • приноси) 22:07, 16 юни 2016 (проверка)
- Последната забележка ми напомни, че преди няколко седмици в Йейл група студенти написали протестно писмо, защото според тях не е редно в началния курс по английска литература, където се изучават английските класици, да има само бели мъже.
- По темата: исторически погледнато, в много общества жените са имали по-малко достъп до образование, до обществения живот и въобще по-малко възможности за изява, затова не трябва да ни учудва това, че броят статии за мъже надвишава този за жени - просто повече мъже са имали шанс да станат известни. Разбира се друг въпрос е дали пропорцията от 16% отразява тези исторически обстоятелства или имат роля и някакви съвременни предпочитания и предразсъдъци на редакторите по линията спомената от ShockD, примерно.
- Струва ми се, че би било интересно да се направи подобна статистика по дата на раждане (примерно хора родени през 20, 19, 18 век. и т.н.). Бих очаквал 20 век да е по-балансиран. Tropcho (беседа) 22:43, 16 юни 2016 (UTC)
- Това може би се дължи на така нареченият systemic bias на Уикипедия. А именно, че болшинството от редакторите са бели мъже между 20 и 30 г. Оттук мъжките интереси (футбол, коли, военно дело и т.н.) и свързаните с тях други мъже. Поне това е моята интерпретация де. --Предният неподписан коментар е направен от ShockD (беседа • приноси) 22:07, 16 юни 2016 (проверка)
- Процентите на нашата Уикипедия не са нито лоши, нито неочаквани. По-скоро са добри. --Стан (беседа) 23:21, 16 юни 2016 (UTC)
- Всъщност, да, английската има само с 0.5 процентни пункта повече от нас, немската – 0.7 пункта по-малко, френската е на нашето равнище, италианците са с по-малко и от немците, а пък руснаците – още повече. Освен това, Tropcho вероятно е прав за основната причина. — Luchesar • Б/П 23:39, 16 юни 2016 (UTC)
- Боже, колко мъка има на този свят, Боже! Ще трябва да увеличим броя на хайдутките, империатриците, обещавам да наблегна и на писателките. --Rumensz (беседа) 05:24, 17 юни 2016 (UTC)
- Опитай първо да извадиш от забрава тези, които вече съществуват: ще бъдеш приятно изненадан. −PetaRZ ¬ 08:40, 17 юни 2016 (UTC)
- Боже, колко мъка има на този свят, Боже! Ще трябва да увеличим броя на хайдутките, империатриците, обещавам да наблегна и на писателките. --Rumensz (беседа) 05:24, 17 юни 2016 (UTC)
- Всъщност, да, английската има само с 0.5 процентни пункта повече от нас, немската – 0.7 пункта по-малко, френската е на нашето равнище, италианците са с по-малко и от немците, а пък руснаците – още повече. Освен това, Tropcho вероятно е прав за основната причина. — Luchesar • Б/П 23:39, 16 юни 2016 (UTC)
- Трудно ми е да повярвам, че някой може сериозно да се занимава с подобни „политически коректни“ статистики. Tropcho го е казал много добре. В исторически план в западноевропейската култура и по-конкретно англосаксонската върху която са изградени принципите на Уикипедия до съвсем неотдавна (няма и стотина години) жените са считани за по-нисши същества чиято роля се свежда в най-добрия случай до украшение за мъжете (за справка напр. висококултурната английска аристокрация) и съответно са имали много по-малка възможност да станат известни, което всъщност е водещото за Уикипедия. За неизвестните няма източници. Абсолютна идиотщина ще е да се правят опити за някаква уравниловка със задна дата в историята. Изобщо не може да става въпрос за предпочитания на редакторите. Да очаквам ли някой да предложи квота, състезание или награда за изравняване на броя на мъжете и жените? Примерно за всяка статия за мъж, който е учен, политик, военачалник, композитор, футболист, архитект, боксьор, изобретател и т.н. задължително да се пише и по една статия за жена от съответната област? Хайде осъзнайте се малко! Ако някой пише статии за маршали, генерали и други висши военни няма как да искате от него да пише по равно за мъже и жени. Същото с обратен знак е валидно ако някой пише статии за състезатели по художествена гимнастика например. И в двата случая чисто статистически единият пол има огромен превес. В много области просто жените или изобщо ги е нямало или са били изключително малко а областите в които жените преобладават са много по-малко. Апропо художествената гимнастика за мъже изобщо не е популярна в т.нар. западен свят и особено в англоезичния. Пак ще повторя, че става въпрос за чисто статистическа разлика така, че хайде стига с това търсене на телета там където ги няма. --Сале (беседа) 14:16, 17 юни 2016 (UTC)
- Събирането и обобщаването на статистическа информация не е непременно търсене на теле под вола. Оставайки невежи, не ставаме по-малко „идиоти“, ако използвам твоята терминология. Съгласен съм обаче, че по принцип в статистиката интерпретацията на резултатите е ключов и потенциално хлъзгав момент – именно затова понякога я наричаме „стъкмистика“. Все пак аз бих бил предпазлив в оценките си в случая. Питам се например колко хора знаят кой човек е смятан за първия програмист? И големият проблем всъщност не е колко мъже знаят това – а колко момичета. Защото има вече доста натрупани изследвания в психологията на развитието, които показват, че младите момичета биват – дори и несъзнателно – вкарвани в определени стереотипи за бъдещия си живот, от които не само те лично, но и обществото като цяло вероятно губи. И точно примери като горния, който е само един от многото, могат да им помогнат да погледнат на света с други очи. Така че моят призив пък е да не изпадаме и в обратната крайност, представяйки всеки опит да се повдигнат такива въпроси като параноя, идиотщина или неосъзнатост.
— Luchesar • Б/П 14:33, 17 юни 2016 (UTC)- Уикипедия никога не си е поставяла за цел да възпитава нито да пропагандира конкретен морал. Затова и не се цензурира и държи на неутралната гледна точка. В противен случай трябва да почнеш да задаваш въпроси и какво ще си помислят младите момичета ако отворят Уикипедия и попаднат на многобройни статии за други млади и не толкова млади момичета в определени категории. А за програмистките - първата ми учителка по програмиране беше жена, първата ми преподавателка във ВМЕИ също както и първата ми началничка когато почнах работа, която ръководеше отдел програмисти в който повече от половината бяха жени. И какво от това? Никоя от тях не отговаря на критериите за значимост в Уикипедия. Няма публикации за тях. --Сале (беседа) 21:06, 17 юни 2016 (UTC)
- Интересен е обратният извод, ако за момент предположим, че в Уикипедия има точно толкова статии за мъже и жени, колкото е възможно. Това би значело, че около 16% от значимите хора са жени. Ако вземем всички олимпийски шампиони, а те всички са значими, едва в последните години ще видим, че броят на жените и мъжете се изравнява, но все още има по-голям брой медали за мъже, отколкото за жени. За старите олимпийски игри разликата е огромна. Същото важи за политици, писатели, художници и т.н. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:28, 17 юни 2016 (UTC)
- Уикипедия никога не си е поставяла за цел да възпитава нито да пропагандира конкретен морал. Затова и не се цензурира и държи на неутралната гледна точка. В противен случай трябва да почнеш да задаваш въпроси и какво ще си помислят младите момичета ако отворят Уикипедия и попаднат на многобройни статии за други млади и не толкова млади момичета в определени категории. А за програмистките - първата ми учителка по програмиране беше жена, първата ми преподавателка във ВМЕИ също както и първата ми началничка когато почнах работа, която ръководеше отдел програмисти в който повече от половината бяха жени. И какво от това? Никоя от тях не отговаря на критериите за значимост в Уикипедия. Няма публикации за тях. --Сале (беседа) 21:06, 17 юни 2016 (UTC)
- Събирането и обобщаването на статистическа информация не е непременно търсене на теле под вола. Оставайки невежи, не ставаме по-малко „идиоти“, ако използвам твоята терминология. Съгласен съм обаче, че по принцип в статистиката интерпретацията на резултатите е ключов и потенциално хлъзгав момент – именно затова понякога я наричаме „стъкмистика“. Все пак аз бих бил предпазлив в оценките си в случая. Питам се например колко хора знаят кой човек е смятан за първия програмист? И големият проблем всъщност не е колко мъже знаят това – а колко момичета. Защото има вече доста натрупани изследвания в психологията на развитието, които показват, че младите момичета биват – дори и несъзнателно – вкарвани в определени стереотипи за бъдещия си живот, от които не само те лично, но и обществото като цяло вероятно губи. И точно примери като горния, който е само един от многото, могат да им помогнат да погледнат на света с други очи. Така че моят призив пък е да не изпадаме и в обратната крайност, представяйки всеки опит да се повдигнат такива въпроси като параноя, идиотщина или неосъзнатост.
- Добра забележка, Сале. Хмм, дали всъщност Уикипедия неусетно не става част от „културата за масите“... — Luchesar • Б/П 10:25, 18 юни 2016 (UTC)
Защо въобще трябва да се смята, че тези които са станали известни по един или друг повод са действително хората с най-голям принос за развитието на цивилизацията? В много случаи тези които са оставали в сянка са дърпали реално конците на промяната, защото не са се нуждаели от известност. В това отношение жените са по-влиятелната половина на човечеството. --Stanqo (беседа) 09:32, 18 юни 2016 (UTC)
- Никъде в дефиницията за значимост не се споменава „принос към развитието на цивилизацията“. Поради изискването за проверимост обаче и съответно необходимостта от благонадеждни източници дефиницията за значимост на практика се свежда до известност. Така разни дето са известни само с това, че са известни автоматично стават значими за Уикипедия а хора със сериозен принос, но неизвестни остават извън обхвата на Уикипедия. Простичък факт, който не радва особено, но това е положението. --Сале (беседа) 20:10, 19 юни 2016 (UTC)
Рождена дата на Димитър Списаревски
- Преместено на Беседа:Димитър Списаревски#Дата на раждане. --Спас Колев (беседа) 12:13, 17 юни 2016 (UTC)
Панчарево – село или квартал?
Преместено на Беседа:Панчарево#Село или квартал. --Спас Колев (беседа) 11:12, 15 юли 2016 (UTC)
Среща на Уикимедия Централна и Източна Европа
От 27 до 29 август в арменския град Дилиджан ще се проведе петата ежегодна среща на уикимедианците от Централна и Източна Европа. Моля желаещите да участват да си подадат кандидатурата до 26 юни на m:Wikimedians of Bulgaria/Wikimedia CEE Meeting 2016 като споменат
- с какво биха допринесли на конференцията и
- какво от наученото там биха приложили след участието си.
Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:34, 17 юни 2016 (UTC)
Гласуване за пътните стипендии за ЦИЕ срещата в Армения
Провежда се гласуване за две пътни стипендии измежду трима кандидати за тазгодишната среща на Централна и Източна Европа, която ще се проведе в Армения в края на август. Гласуването е 14 дни, от днес до 12 юли. Моля, участвайте. Спири ··· - - - ··· 10:45, 28 юни 2016 (UTC)
<сръчкване> Досега само 3 души са взели отношение по въпроса за представителите на ЦИЕ срещата в Армения, а срокът е утре. Дали не бихте погледнали пак, благодаря! :) </сръчкване> Спири ··· - - - ··· 06:36, 11 юли 2016 (UTC)
Здравейте. Дали WikiMapia може да е източник за статиите в Уикипедия? Джевянин (беседа) 10:02, 18 юни 2016 (UTC)
- Ако въпросът е по отношение благонадеждност – не повече от което и да е друго уики. — Luchesar • Б/П 10:09, 18 юни 2016 (UTC)
- Само за координати, но и там има грешни идентификации при обектите (за църквите говорим) понекога. --Мико (беседа) 10:17, 18 юни 2016 (UTC)
- Разбирам. А има грешни защото редактират доброволци, а например Гугъл Мапс? Джевянин (беседа) 10:19, 18 юни 2016 (UTC)
- Само за координати, но и там има грешни идентификации при обектите (за църквите говорим) понекога. --Мико (беседа) 10:17, 18 юни 2016 (UTC)
- Не заради доброволците сами по себе си, но по същите причини, поради които и при нас не винаги информацията е особено благонадеждна. Гугъл Мапс не е много по-добре, поне за страни като нашата. Не знам в какъв конкретно контекст питаш. — Luchesar • Б/П 10:31, 18 юни 2016 (UTC)
- Видях статиите които имат само посочена връзка към Уикимапия. Джевянин (беседа) 11:09, 18 юни 2016 (UTC)
- И исках добавя в статиите си за селищета в раздел местоположение (път, жп гара, разстояние до административния център и други подобни) Джевянин (беседа) 12:20, 18 юни 2016 (UTC)
- Не заради доброволците сами по себе си, но по същите причини, поради които и при нас не винаги информацията е особено благонадеждна. Гугъл Мапс не е много по-добре, поне за страни като нашата. Не знам в какъв конкретно контекст питаш. — Luchesar • Б/П 10:31, 18 юни 2016 (UTC)
- Джевянин, най-сигурно е просто да сравняваш два източника: примерно Уикимапия, OpenStreetMap и Гугъл Мапс, евентуално също bgmaps, а конкретно за туристическите обекти определено препоръчвам BGMountains, щото най-важните хора зад нея са си наши уикипедианци също. — Luchesar • Б/П 12:33, 18 юни 2016 (UTC)
- Уикимапия е доста точна, защото индикира конкретния обект с координатите му. Правейки картите за градовете установих, че в нашата Уикипедия има доста грешни координати за някои забележителности. За мен много важен е въпросът със свободата на картинките, които има в Уикимапия и в ГугълМапс. Има доста за обекти, за които при нас няма нищо. --Rumensz (беседа) 18:56, 18 юни 2016 (UTC)
- Джевянин, най-сигурно е просто да сравняваш два източника: примерно Уикимапия, OpenStreetMap и Гугъл Мапс, евентуално също bgmaps, а конкретно за туристическите обекти определено препоръчвам BGMountains, щото най-важните хора зад нея са си наши уикипедианци също. — Luchesar • Б/П 12:33, 18 юни 2016 (UTC)
- Вълнението идва от мъничетата ми за селища, където Уикимапия е източник, че село X е на N километра от град Y. --Спас Колев (беседа) 12:08, 20 юни 2016 (UTC)
- В този случай Уикимапия, не е по-малко точна от Гугъл Мапс, чийто API ползва. Разстояния и координати могат да се сравняват с десетките други картографически услуги. Разлики в числата винаги има и ще има, това е нормално. Да не говорим, че всеки си изчислява разстоянията както си иска - един по права линия, друг по автомобилен път. От друга страна атласите и хартиените карти съвсем не са по-благонадеждни, тъй като са изготвяни по същия начин, както и дигиталните такива. За това, според мен, особено що се касае за разстояние между обекти, всичко трябва да се счита за приблизително. --ShockD (беседа) 12:35, 20 юни 2016 (UTC)
На вниманието на патрульорите
Понеже може би не всички са забелязали, може да е добре да имате предвид тази страничка. Ако сте се занимавали сериозно с патрулиране, името ѝ трябва да ги говори достатъчно (на беседата има още инфо). Ако не ви говори, можете просто да я игнорирате. — Luchesar • Б/П 09:51, 19 юни 2016 (UTC)
Географични категории
Здравейте. Важен въпрос. Аз съм се напред и аз се смесваше с категоризиране. С лесен пример: трябва да е както тази категория (Селища в Словения) или както тази (Селища в Словакия)?? Където е градове на… и селища на… или градове на… и села на…? Джевянин (беседа) 15:14, 21 юни 2016 (UTC)
- Моля. Помогнете ми, че съм побърках малко категории. Джевянин (беседа) 17:59, 21 юни 2016 (UTC)
Ако питаш каква е разликата между селище и село - първото е общо понятие за населено място, а второто е конкретен статут на населено място (град, село, селище от градски тип и прочие). Според мен примерът със Словакия е по-добър поради две причини:
1) В примера със Словения имаме прекалено много административни подкатегории, които са можели да бъдат обединени. При Словакия имаме две подкатегории, според типът селище - град или село, и вече оттам имаме административно разпределение.
2) Пак в примера със Словения има ненужни повторения. Имаме веднъж подкатегория Градове, където е Марибор и после отделно в подкатегория Селища в Община Марибор пак имаме същия град.
И все пак ти препоръчвам да не бързаш, поне докато някой друг не се произнесе по въпроса. --ShockD (беседа) 19:16, 21 юни 2016 (UTC)
- Мерси за отговор, знам какво е селище а какво село и други видове на селища или населни места. Да, не ще бърза. Но спрямо мен няма нищо лошо в повторение, защото Марибор е град на Словения както и селище на община Марибор. Май няма никъде, даже в други Уикипедии, за тази стандаризация/сеграгация на категории на селища. Джевянин (беседа) 19:33, 21 юни 2016 (UTC)
- Според мен е по-логично да се групират първо по статут, защото градовете имат по-голямо значение от селата (no offense), и после по административно деление. Словения и Словакия са малки държави, но вземи например САЩ, Русия или Китай - административните единици при тях са толкова много, че ще се получи стена от текст. За повторението си прав - по-скоро аз съм минималист. Това, което може да се направи, е да се добави една подкатегория Селища по административна единица в [Държава], където да се сложат всички Селища в [област/община]. И отделно ще си има подкатегории по статут на селището с обратна йерархия. Така всички ще са доволни, освен редакторът, който се занимава с категоризацията. Успех! --ShockD (беседа) 20:16, 21 юни 2016 (UTC)
- Съгласен съм с Теб, т.е. както/подобно е в пример за Словения? Джевянин (беседа) 20:29, 21 юни 2016 (UTC)
- Както не е в никой от примерите към момента. Идеята ми бе да се хванат всички Селища в община [еди коя си], примерно в Словения, и да се сложат в една подкатегория Селища по административна единица в Словения. За да е по-нагледно. Иначе, както и ти спомена, точни стандарти относно категориите няма. Това че аз предпочитам категоризация по статут на селището, не означава че ако ги направиш по административна единица, ще е грешно. Важното е да е направено достатъчно нагледно, за да не се хващат колегите за главата, когато боравят с категориите. --ShockD (беседа) 20:52, 21 юни 2016 (UTC)
- Съгласен съм с Теб, т.е. както/подобно е в пример за Словения? Джевянин (беседа) 20:29, 21 юни 2016 (UTC)
- Според мен е по-логично да се групират първо по статут, защото градовете имат по-голямо значение от селата (no offense), и после по административно деление. Словения и Словакия са малки държави, но вземи например САЩ, Русия или Китай - административните единици при тях са толкова много, че ще се получи стена от текст. За повторението си прав - по-скоро аз съм минималист. Това, което може да се направи, е да се добави една подкатегория Селища по административна единица в [Държава], където да се сложат всички Селища в [област/община]. И отделно ще си има подкатегории по статут на селището с обратна йерархия. Така всички ще са доволни, освен редакторът, който се занимава с категоризацията. Успех! --ShockD (беседа) 20:16, 21 юни 2016 (UTC)
ПФК ЦСКА София АД
ПФК ЦСКА (София) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
Здравейте! Забелязах нередност в страницата за ПФК ЦСКА София АД. Някой просто е променил името на страницата за ПФК ЦСКА АД, което не мисля, че е редно. Това са две различни дружества, макар едното да е във фалит. За пример ще дам двете страници за Дукла Прага. Оригиналната, която фалира [2] и актуалната [3]
--Предният неподписан коментар е направен от MosheNik (беседа • приноси) 13:46, 25 юни 2016 (UTC) (проверка)
Уикипедианец на годината
Има една интересна статия в Уикипедия на английски – Wikipedian of the Year (Уикипедианец на годината). В нея се намира изречението „Vassia Antanasova, a contributor to Bulgarian Wikipedia who established the "#100wikidays" contest, which challenges editors to create one Wikipedia article per day for one hundred days“. Мисля, че Вася приема поздравления и тук в писмен вид, и на живо ;-). --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:06, 26 юни 2016 (UTC)
- „Honorable mention" от самия Джимбо?! 最敬礼 — Luchesar • Б/П 13:19, 26 юни 2016 (UTC)
- Е, като за honorable mention можеха и да не ми грешат името, но явно са си мислели за Antanana от Украйна, която беше избрана за нов член на Управителния борд на ФУ. :D Спири ··· - - - ··· 19:26, 27 юни 2016 (UTC)
- Като използваш някакви странни прякори нормално е да те сбъркат :) Ако ставаше въпрос за Спири всички щяхме да знаем за кого става въпрос. Не съм сигурен, но мисля че сме обсъждали колко ми е познато това с обърканите имена по паспорт и много по-семплия прякор, който обаче също редовно го изписват грешно. Иска ми се да ти завиждам за това споменаване на Wikipedian of the Year. Поздрави. --Сале (беседа) 20:46, 27 юни 2016 (UTC)
- Е, като за honorable mention можеха и да не ми грешат името, но явно са си мислели за Antanana от Украйна, която беше избрана за нов член на Управителния борд на ФУ. :D Спири ··· - - - ··· 19:26, 27 юни 2016 (UTC)
Въпросът ми е, как се качва снимка?
Красимир Бачков (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
Доста пъти се опитах да кача моя снимка, взета от Гугъл, но така и не успях! Защо сте направили толкова сложно качването на профилна снимка, особено за човек, който не знае английски? Ако обичате, помогнете да кача снимката си от този файл: https://www.google.bg/search?q=снимки+красимир+бачков&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=VzlxV5yQMcuk8we_w4GQBw
Jitanosten (беседа) 14:35, 27 юни 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)
- „моя снимка взета от Гугъл“ е оксиморон. Няма как подобна снимка да отговори на изискванията за авторски права. „моя снимка“ буквално означава „снимка, която аз лично съм снимал със собствения си фотоапарат, телефон, таблет или каквото и да е“. Намереното в Гугъл не е точно такова. Нали така? --Сале (беседа) 20:28, 27 юни 2016 (UTC)
- Снимката трябва да е на Вашия компютър (файла й), да е снимана от Вас, без да е публикувана в Интернет. Качва се от тук. --Rumensz (беседа) 21:24, 27 юни 2016 (UTC)
- „без да е публикувана в Интернет“ е невярно. Няма такова изискване. Не е и задължително снимката да е собствена. Единственото изискване е оригиналът да е със свободен лиценз. Това важи и когато се качва собствена снимка. --Сале (беседа) 03:53, 28 юни 2016 (UTC)
- Снимката трябва да е на Вашия компютър (файла й), да е снимана от Вас, без да е публикувана в Интернет. Качва се от тук. --Rumensz (беседа) 21:24, 27 юни 2016 (UTC)
Вероятно @Rumensz има в предвид тези лицензи с израза „без да е публикувана в Интернет“ Сале и ако е така го подкрепям изцяло. Поздрави - Нерегистриран потребител --41.106.80.28 09:54, 28 юни 2016 (UTC)
- Освен дълбокото „блато“ на лицензите, и неуточненото значение на „моя“ и „собствена“ снимка в Гугъл, имам предвид питащия бързо и ясно да разбере какво да прави, за да качи снимката си и да няма проблеми с нея (Ограниченията ни правят свободни). Може би някога всяка снимка от Интернет ще си казва - "Аз съм свободна. Вземи ме!" --Rumensz (беседа) 10:07, 28 юни 2016 (UTC)
- Прав си! Желая ти успех. Нерегистриран потребител :-) --41.106.80.28 10:17, 28 юни 2016 (UTC)
- Направих горното уточнение защото „...снимана от Вас, без да е публикувана в Интернет...“ би означавало, че ако ей сега щракна една снимка и я публикувам да речем на личния си уеб сайт повече няма да мога да я кача в Общомедия а това не е така. Дори напротив - има доста сайтове от които снимките могат да се използват свободно. --Сале (беседа) 13:47, 28 юни 2016 (UTC)
- Е да разбира се, така както го описахте @Сале се надявам че и на Jitanosten вече му е ясно за какво иде реч! Поздрави и ме извинете все пак. Нерегистриран потребител --41.106.80.28 14:55, 28 юни 2016 (UTC)
Ппомогнете!!!
Не мога да вляза в профила си. ИзПисва грешна парола, а тя е правилна. Аз съм luchibsl1
- Здравейте, luchibsl1. Действително има проблем с Вашата сметка, но грешката не е във Вас. Просто сметката Ви беше погрешно заключена от стюардите, ала заради Уикимания те са заети повече от обичайно и затова се забавиха с отстраняването на проблема. Съжалявам наистина за това недоразумение (аз самият също за известно време бях във Вашата ситуация) и съм уверен, че съвсем скоро ще бъде бъде оправено. Сърдечни, — Luchesar • Б/П 19:54, 27 юни 2016 (UTC)
- Колега Luchibsl1, проблемът вече е отстранен. Съжалявам още веднъж за забавянето и въобще за недоразумението. — Luchesar • Б/П 21:09, 28 юни 2016 (UTC)
- Благодаря! Luchibsl1 (беседа) 06:10, 29 юни 2016 (UTC)]
Седмица на културното наследство
Writing week/Cultural Heritage е страницата за организацията на седмица на културното наследство, в която всеки може да участва. Могат да бъдат добавяни теми за България и да бъдат писани статии за културното наследство на всички страни. Някои от участниците ще получат сертификат за признателност. --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:48, 29 юни 2016 (UTC)
- Би било добре да се помисли за „Месец за културното наследство на България“, всяка година в края, за попълване на статии за музеи, галерии, паметници, и др., като се почне със 100 национални туристически обекта, обекти в градовете без статии (или изваждане в отделна статия – пр.Музей на магарето, попълване със снимки, и пр. Все пак сме БУ. --Rumensz (беседа) 07:23, 30 юни 2016 (UTC)
- @Rumensz, А ще се считат ли статиите за бележити Български дейци на културата от близкото минало, (за които няма написани статии в БУ) за статии към този „Месец за културното наследство на България“. Въпросът ми е риторичен. Поздрави. Нерегистриран потребител --187.65.60.111 14:22, 30 юни 2016 (UTC)
- По-скоро имам предвид обекти-забележителности, затова в края на годината, за да има време за снимки. А за дейците на културата нека да е по-различно, като считам за възмутително отношението на професионалните гилдии, ако ме разбираш. --Rumensz (беседа) 17:00, 30 юни 2016 (UTC)
- Rumensz: Бях предложила през август да допълваме статиите за 100-те национални туристически обекта, които още липсват. Но не пречи да се почне и по-скоро. През септември ще тече „Уики обича паметниците 2016“, което също е отличен повод освен за снимане, но и за писане. :) Със сигурност ще ударя едно рамо на такава инициатива. Спири ··· - - - ··· 17:56, 4 юли 2016 (UTC)
- По-скоро имам предвид обекти-забележителности, затова в края на годината, за да има време за снимки. А за дейците на културата нека да е по-различно, като считам за възмутително отношението на професионалните гилдии, ако ме разбираш. --Rumensz (беседа) 17:00, 30 юни 2016 (UTC)
- @Rumensz, А ще се считат ли статиите за бележити Български дейци на културата от близкото минало, (за които няма написани статии в БУ) за статии към този „Месец за културното наследство на България“. Въпросът ми е риторичен. Поздрави. Нерегистриран потребител --187.65.60.111 14:22, 30 юни 2016 (UTC)
За диалога, форума и свободната територия
- Разбрах те добре Rumensz , именно тези "професионални гилдии" имах в предвид с (риторичният въпрос). Поздрави и лека. Нерегистриран потребител --197.253.34.22 18:31, 30 юни 2016 (UTC)
- Аз лично съм останал с впечатлението, че много професионални гилдии напоследък действат като мафиотски образувания..... Просто злоупотребяват с обществения интерес. --Stanqo (беседа) 09:05, 1 юли 2016 (UTC)
Да, напълно сте прав че "злоупотребяват с обществения интерес" @ Stanqo. Дори си (приличат) "донякъде" с както казвате
„ | мафиотските образувания | “ |
- Тези общи приказки са за кръчмата. Моля не губете времето на останалите редактори, които очакват на тази страница да видят дискусии, свързани с Уикипедия. — Luchesar • Б/П 12:40, 1 юли 2016 (UTC)
- Вината е моя @ Luchesar . Извинявам се за (black offtopic) който сътворих. Stanqo няма вина. Взимам си бележка ! Нерегистриран потребител --197.253.34.22 13:01, 1 юли 2016 (UTC)
- Просто си обсъждайте подобни въпроси на правилното място. И без друго кръчмата е някак потискащо пуста. :) — Luchesar • Б/П 13:03, 1 юли 2016 (UTC)
- Точно така Лъчо, мястото е правилно посочено от теб, но според мен трябва да се замислите за смяна на името му. Има два варианта. Може би в БУ се подвизават само високо интелектуални личности и да пишат в раздел кръчмата е под достойнствата им, и ако е така - "БРАВО". Но може би ги отблъсква самото ИМЕ. Ами ако съм прав ? :-) Поздрави Нерегистриран потребител --197.253.34.22 13:31, 1 юли 2016 (UTC)
- Просто си обсъждайте подобни въпроси на правилното място. И без друго кръчмата е някак потискащо пуста. :) — Luchesar • Б/П 13:03, 1 юли 2016 (UTC)
- Предложения? :) — Luchesar • Б/П 13:50, 1 юли 2016 (UTC)
- Пример: "Уикипедия:Свободни коментари" или нещо подобно. Нерегистриран потребител--197.253.34.22 14:05, 1 юли 2016 (UTC)
- Предложения? :) — Luchesar • Б/П 13:50, 1 юли 2016 (UTC)
- Т.е. въобще да не е свързано с питейни заведения? Хммм...
- — Luchesar • Б/П 14:10, 1 юли 2016 (UTC)
E, ако знаеш какво точно ги стряска, щеше да ти е по лесно за името. Чао Лъчо и успех. Нерегистриран потребител --197.253.34.22 14:21, 1 юли 2016 (UTC)
-
- Това го има и вече сочи към Разговори, пък и наистина е някак твърде генерично: разговорите също са част от форума. — Luchesar • Б/П 21:11, 1 юли 2016 (UTC)
- Е, това звучи сякаш останалата територия е окупирана от чужди завоеватели. ))) Не знам, нека видим дали няма да дойдат и други идеи. :) — Luchesar • Б/П 15:11, 3 юли 2016 (UTC)
- Полезно ще да е да има поне една обща страница, в която администратор няма да те прекъсне с думите „Колега, това не е форум.“ --Stanqo (беседа) 15:20, 3 юли 2016 (UTC)
- Още преди години бях предложил да си пуснем форуми. Мога и сега да го направя, стига да има достатъчен интерес. Истината е, че в крайна сметка Уикипедия е енциклопедия и може би не е разумно да се опитваме да я превръщаме в нещо различно. Но не пречи покрай нея да съществуват и други форми за по-свободна и непринудена комуникация между редакторите. — Luchesar • Б/П 16:06, 3 юли 2016 (UTC)
- Тъй като ние не намерихме сили и желание да развием проекта Уикиверситет, в тази страница освен постването на лични мнения по разни въпроси, биха могли да се развият и авторски изследвания. Ако се включат достатъчно редактори е възможно да се получи нещо интересно. --Stanqo (беседа) 16:19, 3 юли 2016 (UTC)
- Още преди години бях предложил да си пуснем форуми. Мога и сега да го направя, стига да има достатъчен интерес. Истината е, че в крайна сметка Уикипедия е енциклопедия и може би не е разумно да се опитваме да я превръщаме в нещо различно. Но не пречи покрай нея да съществуват и други форми за по-свободна и непринудена комуникация между редакторите. — Luchesar • Б/П 16:06, 3 юли 2016 (UTC)
- Полезно ще да е да има поне една обща страница, в която администратор няма да те прекъсне с думите „Колега, това не е форум.“ --Stanqo (беседа) 15:20, 3 юли 2016 (UTC)
- Е, това звучи сякаш останалата територия е окупирана от чужди завоеватели. ))) Не знам, нека видим дали няма да дойдат и други идеи. :) — Luchesar • Б/П 15:11, 3 юли 2016 (UTC)
-
- Това, за което говориш, е именно целта на проекта Уикикниги. — Luchesar • Б/П 16:39, 3 юли 2016 (UTC)
- Със средно една редакция на два дена едва ли в Уикикниги може да се развие реален форум. --Stanqo (беседа) 19:01, 3 юли 2016 (UTC)
- Това, за което говориш, е именно целта на проекта Уикикниги. — Luchesar • Б/П 16:39, 3 юли 2016 (UTC)
Само казвам, че мястото го има – не за форум, наистина, но за „авторски изследвания“ по твоите думи. Иначе и ти самият направи уточнението „[а]ко се включат достатъчно редактори“. — Luchesar • Б/П 19:12, 3 юли 2016 (UTC)
- За да стане по-интересно място, трябва да има по-широк прозорец за изява, дори излизайки от класическата (доминираща) представа за Уикипедия - защото засега само Уикипедия от всички българоезични проекти на Уикимедия дава реални признаци на живот. --Stanqo (беседа) 19:24, 3 юли 2016 (UTC)
- Може да пробваш да създадеш собствена алтернатива на Уикипедия. Относно останалите проекти, това съвсем не е така: в Уикиизточник например напоследък има немалка активност. — Luchesar • Б/П 19:40, 3 юли 2016 (UTC)
- Мда, в Уикиизточник са по няколко редакции на ден... --Stanqo (беседа) 20:08, 3 юли 2016 (UTC)
- Може да пробваш да създадеш собствена алтернатива на Уикипедия. Относно останалите проекти, това съвсем не е така: в Уикиизточник например напоследък има немалка активност. — Luchesar • Б/П 19:40, 3 юли 2016 (UTC)
Наличието на свободна обща страница в Уикипедия е полезна и за поставяне на линкове към такива „спорни“ статии като тази за да получат сведение и дискутират повече редактори. --Stanqo (беседа) 03:52, 4 юли 2016 (UTC)
- Преместих ти го като Уикипедия:Разговори/Свободна територия, защото не бива да се създават подстраници на пренасочвания. Към страницата сочи също Уикипедия:Дивият запад. С интерес ще наблюдавам резултатите от експеримента. — Luchesar • Б/П 15:47, 4 юли 2016 (UTC)
- Добре е да има и линк към тази страница на удобно място за редакторите - примерно в лявата лента под „Общи разговори“. --Stanqo (беседа) 23:30, 4 юли 2016 (UTC)
Източен Китай
Случайно да има бот който примерно навсякъде да може да замести „Източен Китай“ като „Източен Китай“ ? --Stanqo (беседа) 13:13, 30 юни 2016 (UTC)
- Ще го направя. --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:25, 30 юни 2016 (UTC)
Да обърна внимание на редакторите, че на много места в статиите за градски префектури в Китай са писани като градове, което също трябва да се преправи. --Stanqo (беседа) 08:30, 1 юли 2016 (UTC)
- Там като че ли по принцип градовете (в нашия смисъл) изобщо нямат самостоятелен административен статут. --Спас Колев (беседа) 11:55, 1 юли 2016 (UTC)
- Градските префектури за момента са 283 и точно съответстващите им статии трябва да се преправят, като се добавя и категория Градски префектури в КНР. Отделно трябва да се разграничат и статиите за 374 префектури - en:County-level city. --Stanqo (беседа) 12:31, 3 юли 2016 (UTC)
- Източен Китай се срещаше на седем места и ги промених. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:12, 4 юли 2016 (UTC)
- Градските префектури за момента са 283 и точно съответстващите им статии трябва да се преправят, като се добавя и категория Градски префектури в КНР. Отделно трябва да се разграничат и статиите за 374 префектури - en:County-level city. --Stanqo (беседа) 12:31, 3 юли 2016 (UTC)