Направо към съдържанието

Оксиморон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Оксиморонът (от старогръцки οξύμωρον; oxys – ‚остроумен‘; moros – ‚глупав‘) e вид стилистично средство – троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност.[1][2][3] Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.

Някои парадоксални на пръв поглед изрази като виртуална реалност“, „духовна храна, както и някои поговорки като „бързай бавно“ са се превърнали в смислени, въпреки че по същество са оксиморони.

Примери за оксиморон

[редактиране | редактиране на кода]

В близката далечина черна точка се белее, до нея стои млад старец, той мълчи и пее.

  • Авангардна класика
  • Безкраен миг
  • Ведра безнадеждност
  • Висок дол
  • Жив труп
  • Млад старец
  • Умен глупак
  • Външна вътрешност
  • Горещ студ
  • Далечна близост
  • Дървено желязо
  • Жив умрял
  • Лява десница
  • Млада старост
  • Мокра суша
  • Напредък назад
  • Обсидианова пеперуда
  • Обществена тайна
  • Предишно бъдеще
  • Приблизителна точност
  • Силна слабост
  • Сладка сол
  • Смешен плач
  • Спокойно вълнение
  • Студена топлина
  • Суха вода
  • Тих крясък
  • Тъпо острие
  • Чист боклук
  • Ярка тъмнина
  • Честен измамник
  • Добрият злодей

За описване на средностатистическото (обикновено българско) село се употребява оксиморона Горно Нанадолнище, което е фиктивно съществуващо селище. Наименованията на някои реални местности и населени места също представляват оксиморони:

Понякога употребата на противоречащи си понятия като „горе-долу“, „иде-дойде“ не представлява оксиморон, а по-скоро литота.

Изрази като „Мразя да мразя“, „Колкото повече, толкова повече“, „Днес баници със сирене няма, защото свърши изварата“ не са оксиморони.

Вицове като „Две патки се карали коя да е по средата“ не са оксиморони.

Оксиморон в популярната култура

[редактиране | редактиране на кода]
  1. оксиморон // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 23 септември 2025.: „Стилистична фигура, представляваща съчетаване и свързване на думи или понятия, които логически се изключват. Оксиморонът се среща и в разговорната реч, например в изреченията: „Ужасно приятно е тук.“ и „Много малко хора има тук.“ — От гр. ὀξὺς 'остроумен' + μωρός 'глупав' през нем. Oxymoron и рус. оксиморон.“
  2. Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. оксиморон // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 589 – 590.
  3. Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. оксиморон // Речник на чуждите думи в българския език. 3. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 504.