Уила Катър

Уила Катър
Willa Cather
	Уила Катър Willa Cather
	Уила Катър, 1912 г.
Родена	7 декември 1873 г. Вирджиния, САЩ
Починала	24 април 1947 г. (73 г.) Ню Йорк, САЩ
Професия	писател, поет
Националност	САЩ
Активен период	1983 – 1947
Жанр	драма, лирика, документалистика
Известни творби	„Жена без път”
Награди	„Пулицър”
	Повлияна от Хенри Джеймс, Джордж Елиът, Джейн Остин, Сара Орн Джуит;
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Уила Катър в Общомедия

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Уила Катър.

Уила Катър (на английски: Willa Cather) е американска поетеса и писателка на произведения в жанра драма.

Биография и творчество

Уила Сибърт Катър е родена на 7 декември 1873 г. в фермата на баба си в долината край река Бек Крик, приток река Потомак, Вирджиния, САЩ. Семейството на баща ѝ Чарлз Катър произхожда от Уелс, а майка ѝ Мери Боук е учителка от Вирджиния. Има 6 братя и сестри.

Когато е едногодишна, семейството се премества в къщата „Willow Shade“ (Върбова сянка) край Уинчестър, Вирджиния, където отраства. Когато е деветгодишна, семейството се премества в окръг Уебстър, Небраска, където баща ѝ се опитва в земеделието, и да избягат от огнища на туберкулоза във Вирджиния. След 18 месеца се преместват в Ред Клоуд, където баща ѝ отваря бизнес за недвижими имоти и застраховки, а децата посещават училище за първи път. Там Уила се сприятелява със семейство Винер и чете много в тяхната обширна библиотека.

През 1890 г. се премества в Линкълн, Небраска, където следва в Университета на Небраска-Линкълн. Там започва да пише като колумнист и става редовен сътрудник на списание „Nebraska State Journal“. Освен това е и главен редактор на студентския вестник на университета и пише за вестник „Lincoln Courier“. Първоначално учи математика в университета, с намерението да стане лекар, но променя плановете си и през 1895 г. се дипломира с бакалавърска степен по английски език.

След завършване на университета, през 1896 г. се премества в Питсбърг за десет години, издържайки се като редактор на женското списание „Home Monthly“ и на „Pittsburgh Leader“, а после като учител по английски в гимназията. Заедно с работата си пише публицистични произведения, разкази и поезия. Първата ѝ книга, сборникът с поезия „April Twilights“ (Априлски здрач), е публикуван през 1903 г. През през 1905 г. е публикуван първият ѝ сборник с разкази „The Troll Garden“ (Градината на троловете), който съдържа някои от най-известните ѝ истории – „Матинето на Вагнер“, „Погребението на скулптора“ и „Делото на Пол“.

През 1906 г. се премества в Ню Йорк, където работи като редактор в списание „McClure“. В списанието е издаден и първият ѝ роман „Alexander's Bridge“ (Мостът на Александър). Живее в Ню Йорк до края на живота си, въпреки че също пътува много и прекарва значително време в лятната си резиденция на остров Гранд Манан, Ню Брънзуик.

В периода 1913 – 1918 г. са публикувани трите ѝ романа, чието действие се развива в прериите на Големите равнини – „О, пионери!“, „Песента на чучулигата“ и „Моята Антония“, които взети заедно се определят като трилогията „Прерия“. Романите стават популярни и хвалени от критиката, и характерни с използването на откровен език за обикновените хора. И трите романа са екранизирани.

Писателката оказва силно влияние върху развитието на модерния роман. През 1922 г. издаден романа ѝ „One of Ours“ (Един от нас), история, чието действие се развива след пограничните войни в западните щати и е базиран на Първата световна война. Романът получава наградата „Пулицър“.

През 1923 г. е издаден друг популярен неин роман – „Жена без път“. Разказвачът на историята, младият Нийл Хърбърт, е омаян от своята съгражданка, красивата и чаровна Мариан Форестър, чийто съпруг е пионер в изграждането на железопътни линии. Той, като много други, е предаден от нея, защото животът в малкия град на запад Суийт Уотър не е достатъчен за нея, и по пътя към нещо по-добро тя губи всичко. През 1924 и 1934 г. романът е екранизиран в едноименни филми.

Други нейни известни романа са „Професорската къща“ (за учителя, който си спомня за жените от семейството си и наследството на най-блестящия си ученик, който загива през войната), „Моят смъртен враг“ (в който развива темата за брака), „Смъртта идва за архиепископа“ (описвайки бавното разпространяване на вярата в пустошта) и „Сапфира и робинята“ (за темата за робството от друг ъгъл).

В своя по-късен живот писателката получава много негативни критики за консервативната си политика и започва да страни от обществения живот. Унищожава много от своите писма и лични документи, включително и последния си ръкопис.

През 1938 г. е избрана за член на Американската академия на изкуствата и науките. През 1944 г. получава златен медал за художествена литература от Националния институт по изкуства и литература за цялостни постижения.

Диагностицирана е с рак на гърдата през декември 1945 г. и има мастектомия на 14 януари 1946 г. В началото на 1947 г. получава метастази.

Уила Катър умира от инсулт на 24 април 1947 г. в Манхатън, Ню Йорк. Тя прекарва последните 39 години от живота си с партньорката си Едит Люис, която става изпълнител на литературното ѝ наследство.

В град Ред Клоуд е създадена фондация, чиито цели са опазване и представяне на нейния живот и литературно наследство. На нейно име е учредена литературната награда „Уила“, която се дава от 2016 г. на писателки, в чиито произведения действието се развива в Западните Съединени щати.

Произведения

Самостоятелни романи

Alexander's Bridge (1912)
One of Ours (1922) – награда „Пулицър“
A Lost Lady (1923)
Жена без път, изд. „Кръг“ (2019), прев. Надежда Розова
The Professor's House (1925)
My Mortal Enemy (1926)
Смъртен враг, изд. „Славчо Атанасов“ (1938), прев. Живка Драгнева
Моят смъртен враг, сп. „Съвременник“ (2008), изд.: „Сиела“, София (2009), прев. Йордан Костурков
Death Comes for the Archbishop (1927)
Shadows on the Rock (1931)
Lucy Gayheart (1935)
Люси Гейхарт, сп. „Модерна домакиня“ (1937), прев. Любен Сечанов
Sapphira and the Slave Girl (1940)

Серия „Прерия“ (Prairie)

O Pioneers! (1913)
The Song of the Lark (1915)
My Antonia (1918)

Новели и разкази

The Clemency of the Court (1893)
The Burglar's Christmas (1896)
The Affair at Grover Station (1900)
A Wagner Matinee (1905)
Paul's Case (1905)
The Enchanted Bluff (1909)

Сборници

April Twilights (1903) – поезия
The Troll Garden (1905)
Youth and the Bright Medusa (1920)
The Old Beauty and Others (1948)
Willa Cather's Collected Short Fiction, 1892 – 1912 (1970)
Uncle Valentine and Other Stories (1973)

Документалистика

The Autobiography of S.S. McClure (1914)
Not Under Forty (1936)
On Writing (1949)

Екранизации

1924 A Lost Lady
1934 A Lost Lady
1977 Nanette: An Aside – тв филм, по разказа
1980 Paul's Case – тв филм, по разказа
1980 Jack-a-boy – късометражен
1991 O Pioneers!
1992 O Pioneers!
1994 Spring Awakening – тв филм, по разказа „Resurrection“
1995 My Antonia – тв филм
1997 The Song of the Lark – късометражен
2001 The Song of the Lark – тв филм

Книги за Уила Катър

Willa Cather (1970) – от Барбара Бонам

Източници

Външни препратки

Официален сайт на Фондация „Уила Катър“
Уила Катър в Internet Movie Database
Уила Катър в Internet Speculative Fiction Database
„Коя е Уила Катър?“, сп. „Култура“, бр. 2 (2955), Февруари 2019

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Willa Cather в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.