Уилям Шепард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям Шепард
William Robert Shepherd
американски историк
Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Колумбийски университет
Научна дейност
Област История, география
Образование Колумбийски университет
Работил в Колумбийски университет
Уилям Шепард в Общомедия

Уилям Робърт Шепард (на английски: William Robert Shepherd) е американски историк и картограф. Работил е като професор в Колумбийския университет, където е преподавал история на САЩ и Латинска Америка. Получава известност най-вече със своя „Атлас по история“ (Historical Atlas), излязъл в няколко издания.[1]

Атласът на Шепард[редактиране | редактиране на кода]

Етнографска карта на Балканския полуостров и Мала Азия от 1911 година на Уилям Шепард, в която българите са представени като мнозинство в Македония

„Атласът по история“ на Шепард е пособие, предназначено за професионални историци. Той има няколко издания, всички излезли в Ню Йорк и отпечатани от фирмата на „Хенри Холт и с-ие“. Първото издание е от 1911 г. След Първата световна война обаче настъпват важни промени в географията – разпадат се Австро-Унгарската, Руската и Османската империи; Германия губи колониите си; появяват се нови държави. Това налага през 1923 г. да се направи второ, допълнено издание. През 1926 г. излиза и трето, стереотипно издание. Пагинацията е еднаква във всички издания, добавките са дадени с индекси („Европа през 1924 г.“, стр. 168b-168c).

Атласът на Шепард има редица достойнства. Той подробно проследява историята на Западна Европа, САЩ и Латинска Америка, дава схеми на градове, свързани с важни исторически събития – Атина и Рим, Лондон, Париж и други. Оригинални са и схемите на средновековен феод и на манастир, както и етническите и расови карти. Полезно за професионалния историк е посочването на датите на присъединяване или загуба на територии и други важни събития.

Наред с това, атласът има и някои недостатъци. Малко място е отделено на историята на Източна Европа, Азия и Африка. Вероятно, причината е в недостатъчното развитие на историческите изследвания, засягащи тези области в началото на ХХ век. Това обаче създава впечатление за незначителност на тяхната история (в това число и на българската) в сравнение с американската и западноевропейската. Срещат се и някои фактологични грешки – например, в картата „Каролингите, Византия и арабите през 814 г.“[2] изобщо не е дадено съществуването на могъщата и голяма Българска държава, въпреки че по това време (началото на ХХ век) основните жалони в развитието ѝ през този период вече са били проучени и публикувани.

Въпреки всичко, атласът на Шепард не е загубил и до днес своята ценност и неговите карти дават важна информация за историческото развитие на света.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония