Факултет по дентална медицина, МУ София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Факултет по дентална медицина – София

FDM-logo
Основаване 1942
Вид Държавен
Финансиране субсидии от държавния бюджет, МОН и собствени приходи
Декан проф. д-р Андон Филчев, дм
Преподаватели около 140
Местоположение София, България
ул. „Св. Георги Софийски“ 1
Уебсайт http://fdm.mu-sofia.bg
Sofia Wide Centre Map.png
42.6846° с. ш. 23.3054° и. д.
Местоположение в България София широк център

бележки
  • Автобуси: 72, 604;
    Тролейбуси: 2, 8, 9;
    info@fdm.mu-sofia.bg

Факултетът по дентална медицина на Медицинския университет в София провежда обучение по дентална медицина и лицево-челюстна хирургия.

Деканат[редактиране | редактиране на кода]

  • декан: проф. д-р Андон Филчев, дм
  • заместник-декан по научно-информационната дейност и СДО: проф. д-р Мая Рашева Рашкова, дм
  • заместник-декан по учебната дейност: проф. д-р Красимира Борисова Янева-Рибагина, дм
  • заместник-декан по лечебно-диагностична дейност: проф. д-р Христина Попова, дм
  • заместник-декан по по международна интеграция и чуждоезиково обучение: проф. д-р. Божидар Иванов Йорданов, дм

История[редактиране | редактиране на кода]

Още със създаването на професионално-съсловната организация на зъболекарите в България – Българския Зъболекарски Съюз /БЗС/ възниква идея за създаване на висше училище по стоматология.

През 1921 г. на заседание при министъра на народното просвещение се взема решение зъболекарското образование да се получава в Медицинския факултет, в катедра по одонтология, срокът на обучение да е 4 години, теоретичната подготовка да се извършва заедно със студентите по медицина и успешно завършилите да се дипломират със звание „доктор по зъболекарство“.

Това решение се реализира едва през 1942 година и се създават три нови катедри към Медицински факултет: Консервативно зъболечение, Оперативно зъболечение с ортодонтия и Зъбопротезиране. Така се оформя отдел по Зъболекарство с пръв ръководител проф. д-р Славчо Давидов.

През 1950 г. с Указ № 542 на Народното събрание, Зъболекарският отдел при Медицинска Академия – София се преобразува в Стоматологичен, за да се подчертае подобреното и увеличено медицинско обучение на студентите. Само една година по-късно – през 1951 г. Стоматологичният отдел прераства в самостоятелен Стоматологичен факултет.

От 2007 г. Стоматологичен факултет – София се преименува на Факултет по Дентална медицина.

Катедри[редактиране | редактиране на кода]

Катедра по консервативно зъболечение[редактиране | редактиране на кода]

Катедрата по Консервативно зъболечение води началото си от 1942 г., когато се открива Отдел по Зъболекарство към Медицинския факултет на Софийски университет (днешния Медицински университет). През 1946 г. се разкрива вече същинската Катедра по консервативно зъболечение, чийто пръв ръководител става проф. Свраков. По късно става част от Катедрата по терапевтична стоматология до разделянето ѝ през 1998 г.[1]

Обучението на студентите в Катедрата по консервативно зъболечение е от V до X семестър. Извършва се на два етапа. Първият етап – от V до VI семестър – представлява фантомен курс по оперативно зъболечение и ендодонтия, в който студентите придобиват теоретични и практически знания.

През втория етап – от VII до X семестър – обучението на студентите включва клинична работа върху пациенти за диагностика, лечение и профилактика на некариозните и кариозни заболявания на твърдите зъбни структури, както и техните усложнения[2].

Катедра по протетична дентална медицина[редактиране | редактиране на кода]

След откриването на Зъболекарския отдел към Медицинския факултет се създава Катедра по зъбопротезиране, която е открита през юни 1943 г. със завеждащ доц. д-р Георги Стилянов. През 1950 г. Зъболекарският отдел се преименува на Стоматологически отдел, а през 1951 г. прераства в Стоматологичен факултет и Катедрата зъбопротезиране се преименува на Катедра по ортопедична стоматология. Първите назначени асистенти в катедрата са д-р Михаил Балабанов и д-р Боян Боянов.

В катедрата работят 34 преподаватели на постоянен трудов договор. От тях 6 са хабилитирани лица – 1 професор и 5 доценти и 28 нехабилитирани лица – 20 главни асистенти и 8 асистенти[3].

Катедра по орална и лицево-челюстна хирургия[редактиране | редактиране на кода]

Обучението по Орална и лицево-челюстна хирургия цели усвояване на методите на изследване, диагностика и лечение на хирургичните заболявания на зъбите, устната кухина и лицево-челюстната област.[4]

Основоположник на организираното лечение и преподаване по лицево-челюстна хирургия, а впоследствие и на стоматологичното образование в България, е проф. д-р Славчо Давидов. През далечната 1930 г. като асистент в Лайпциг, след завършване на стоматология (1928) и медицина (1935) в Германия, той защитава докторантура. През 1940 г. оглавява отделение по Одонтостоматология и ЛЧХ при университетската хирургична клиника при МФ на СУ – известна като Втора хирургия, ръководена по това време от проф. д-р Станишев.

През 1942 г. с царски указ се учредява зъболекарския отдел към МФ на СУ. Първата катедра в него е Оперативно зъболечение с ортодонтия с ръководител доц. Давидов, който през 1946 г. е избран за първия редовен професор. През 1951 г. зъболекарския отдел при МФ прераства в Стоматологичен факултет. До 1970 г., когато излиза в пенсия, проф. Давидов е ръководител на катедрата по СЛЧХ, след това – консултант в нея до смъртта си през 1981 г.

Един от първите сътрудници на проф. д-р. Давидов е д-р Делчо Настев – завършил в Германия. През 1948 г. той се хабилитира като доцент и от 1951 г. оглавява секцията по Хирургична стоматология при НИСИ до 1954 г. От 1958 г. вече професор, оглавява катедрата по ЛЧХ в Берлин, където работи до пенсионирането си през 1973 г.

През 1975 г. Стоматологичен факултет, респ. катедрата по Стоматологична и лицево-челюстна хирургия, са базирани в новата сграда на бул. „Георги Софийски“ №1[5].

Катедра по детска дентална медицина[редактиране | редактиране на кода]

Цел на обучението по детска дентална медицина е да бъдат подготвени високо квалифицирани специалисти по дентална медицина, способни самостоятелно и компетентно да решават теоретични и практически задачи в областта на детската дентална медицина[6].

 В създадената през 1942 г. Катедра по оперативно зъболечения и одонтология към МФ на СУ проф. Динко Странски за първи път въвежда профилираното преподаване по детска стоматология от 1947 г.

След като е създаден Стоматологичният факултет, се усъвършенства учебният план и програма по детска стоматология и се придават формата и съдържанието на самостоятелна дисциплина, което довежда и до създаването на Катедра по детска стоматология през 1962 г., чийто пръв ръководител е проф. Странски. През 1973 . е създадена и специалност Детска стоматология[7].

Катедра по ортодонтия[редактиране | редактиране на кода]

Цел на обучението по ортодонтия е изработване на знания и умения на общопрактикуващия дентален лекар за провеждане на първична и вторична профилактика на зъбно-челюстните деформации, усвояване на основните биометрични и рентгенологични методи за диагностиката им, подготовка за поставяне на клинична диагноза[8].

Първата публикация относно проблемите на ортодонтията в България е през 1938 г. на д-р Жечо Коев в сп. „Зъболекарски преглед“. Катедрата по ортодонтия води началото си от една от първите три катедри на Зъболекарския отдел към МФ на СУ. През 1942 г. е създадена Катедрата по оперативно зъболечение и ортодонтия, където ортодонтията е отделена в своя секция и е самостоятелен предмет, по който се държи изпит. Преподавател и ръководител е проф. Давидов. От 1952 г. ортодонтията е оделение към Катедрата по ортопедична стоматология. Едва през 1991 г. е създадена отделна Катедра по ортодонтия[9].

Катедра по образна и орална диагностика[редактиране | редактиране на кода]

Катедрата по образна и орална диагностика включва в себе си секторите по „Образна диагностика“ и „Орална диагностика“. Секторът по „Орална диагностика“ интегрира подсектори по „Дентална клинична алергология“, „Орална патология“ и „Микробиология“[10].

Катедрата води началото си от 1976 г., когато е създаден Рентгенологичният отдел на СФ. През април 1999 г. катедрата е оформена в сегашния ѝ вид.

Катедра по пародонтология[редактиране | редактиране на кода]

Основните цели на обучението по пародонтология са насочени към превенция, диагностика, лечение и контрол на пародонталните заболявания и заболяванията на оралната лигавица.

Катедра по пародонтология и заболявания на оралната лигавица към Стоматологичен факултет – София е създадена през 1998 г., но преподаване по тази дисциплина се води от създаването на СФ през 1950 г. Самостоятелното преподаване по пародонтология и ЗОЛ в Стоматологичен факултет – София започва от 1996 г. в рамките на учебния план и програма на катедрата по Терапевтична стоматология.

През 1998 г. става разделяне на катедрата по Терапевтична стоматология на Катедра по пародонтология и заболявания на оралната лигавица и катедра по Консервативно зъболечение, всяка от които със самостоятелен учебен план и учебна програма[11].

Катедра по обществено дентално здраве[редактиране | редактиране на кода]

Целта на обучение в катедрата е подготовка на бъдещите лекари по ДМ за ефективно изпълнение на социалната им роля, профилактиката и лечението на заболяванията на устната кухина в максимално съответствие с натрупаните клинични знания и обществените очаквания. Катедрата води началото си от методична секция. Създадена е през 1991 г. с постановление на МС №197[12].

Прием[редактиране | редактиране на кода]

Съотношението жени:мъже е 1:1 (60 мъже и 60 жени). Приемът се осъществява по първа желана специалност в низходящ ред на бала до запълване на местата.

Кандидат-студенстки изпити[редактиране | редактиране на кода]

Включват изпит по биология и изпит по химия.

Изпитът по биология представлява развиване на 6 теми, изтеглени лотарийно от учебниците за 8,9 и 10 клас, обявени в конспекта. На изпита се пада по 2 тема от всеки клас. Всяка тема се оценява от 2 проверители – асистент по медицинска биология и гимназиален учител, като оценката от изпита е средна аритметична на оценките от 6-те теми. При разлика на оценките на двамата проверители по-голяма от 0,5 работата се проверява от арбитър, чиято оценка е окончателна. Арбитърът е хабилитирано лице по медицинска биология с докторска степен.

Изпитът по химия се състои от 4 логически задачи, включени в сборника със задачи по химия за кандидат-студенти, издаден от МУ. Задачите се изтеглят лотарийно, като има комбинации, пречещи да се паднат задачи от един и същи тип. Падат се 2 задачи от органична химия и 2 от неорганична. Отделно изпитът включва и от теоретична част – писмена разработка по тема. Общо темите са 25 и са посочени точно в конспекта. Тежестта на всички задачи и темата е еднаква (80% за задачи и 20% за тема, всяка задача – по 20%). Аналогично на изпита по биология всяка задача и темата се оценяват поотделно от двама проверители. Ако разликата е по-голяма от 0,50 работата се проверява от арбитър, чиято оценка е окончателна. Продължителността и на двата изпита е по 5 часа.

Бал[редактиране | редактиране на кода]

Балът за класиране се получава по формулата: оценки по биология (диплома) + химия (диплома) + 2 х биология (изпит) + 2 х химия (изпит) = макс. бал 36. Класирането се извършва по низходящ ред на бала според реда на желанията. Броят места е 1:1 мъже:жени.

Минималните балове през последните години (1999 – 2008) са следните в зависимост от пола:

  • жени – от 31.54 до 34.22,
  • мъже – от 28.10 до 31.80.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]