Филип Ларкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип Артър Ларкин
Статуя в Кингстън ъпон Хъл, дело на Мартин Дженингс, поставена през 2010 г.
Статуя в Кингстън ъпон Хъл, дело на Мартин Дженингс, поставена през 2010 г.
Роден9 август 1922 г.
Починал2 декември 1985 г. (63 г.)
Професияпоет, романист, библиотекар, джаз критик
Националност Англия
 Великобритания
Активен период1945-1985
ЖанрХудожествена литература, поезия

Повлиян от
Филип Артър Ларкин в Общомедия
Къщата в Кингстън ъпон Хъл, където Ларкин живее от 1974 до смъртта си (фотография от 2008 г.)
Библиотеката, където Ларкин работи 30 години
Гробът на Ларкин:
Филип Ларкин
1922-1985
Писател

Филип Артър Ларкин (на английски: Philip Arthur Larkin, 9 август 1922 – 2 декември 1985) е английски поет, романист, библиотекар и джаз критик. Считан е за един от най-значимите поети на втората половина от XX век. Първата му стихосбирка „Северният кораб“ (North Ship) е публикувана през 1945 г., подир което Ларкин написва два романа „Джил“ (Jill, 1946) и „Момиче през зимата“ (A Girl in Winter, 1947). Филип обаче става известен едва през 1955 при публикуването на втората си стихосбирка „По-малко измамените“ (The Less Deceived), последвана от „Сватбите Уитсън“ (The Whitsun Weddings, 1964) и „Високи прозорци“ (High Windows, 1974). От 1961 до 1971 г. пише джаз критика за вестник „Дейли Телеграф“. Всички негови статии на тази тема са събрани в „All What Jazz: A Record Diary 1961–71“ (1985). Ларкин редактира и оксфордската книга за английска поезия от XX век (1973). Предложена му е позицията на поет-лауреат на Великобритания през 1984 г. след смъртта на Джон Бетшъман, но отказва.

След като завършва Оксфордския университет през 1943 г. с отличен по Английски език и литература, Ларкин става библиотекар. През 30-годишния период, когато работи в библиотеката към Халския университет, той създава най-значимите си публикувани произведения. Поезията на Ларкин е белязана от онова качество, което Андрю Моушън нарича съвсем английска, навъсена прецизност при описване на чувства, места и взаимоотношения; и от занижени хоризонти и угаснали очаквания, както се изразява Доналд Дейви. Ерик Хомбъргър го нарича „най-тъжното сърце в следвоенния супемаркет“. Дори самият Ларкин казва, че за него загубата и тъгата са това, което жълтите нарциси са за Уърдсуърт. Повлиян от поети като Уистън Хю Одън, Уилям Бътлър Йейтс и Томас Харди, в поемите на Ларкин се среща високо издържана стихотворна структура, както и гъвкави, свободи стихотворни форми. Тази двойственост е описана от Джийн Хартли, бивша съпруга на издателя на Ларкин Джордж Хартли, като: „пикантна смесица от лиричност и негодуване“, макар че антологистката Кейт Тюма пише, че в творбите на Филип Ларкин може да се открие повече от това, което тяхната репутация на песимизъм предполага.

Личността на Ларкин в обществения живот се възприема като тази на уединен англичанин, който не харесва славата и не може да понася кичозния публичен литературен живот. Посмъртно публикуваните през 1992 г. от Антъни Туейт писма на Ларкин задействат спорове около личния живот и реакционните политически възгледи на поета, описани от Джон Банвил като изправящи косата, но и на места весели. Лиза Джардайн нарича Ларкин „небрежен, закоравял расист и женомразец“. От друга страна, академикът Джон Озбърн казва през 2008 г., че „най-лошото, което някой е открил за Ларкин, са няколко глупави писма и склонност към порнография, съвсем леко по-засилена от това, което се счита за преобладаващо забавление“. Въпреки разразилата се полемика през 2003 г., почти две десетилетия след смъртта си, Ларкин е избран за най-обичания британски писател от изминалите 50 години, а през 2008 г. Таймс го определят като най-великия следвоенен британски писател.

През 1985 г. се открива, че Ларкин е болен от рак на хранопровода. На 11 юли същата година го оперират, но се оказва, че ракът се е разпространил и не подлежи на хирургическа намеса. На 28 ноември поетът припада и е закаран в болница, където умира след четири дена – 2 декември, на 63 години.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • The North Ship, 1945, ISBN 978-0-571-10503-8
  • XX Poems, 1951
  • The Less Deceived, The Marvell Press, 1955, ISBN 978-0-900533-06-8
    • „Church Going“
    • „Toads“
    • „Maiden Name“
    • „Born Yesterday“ (написано за раждането на Сали Еймис)
    • „Lines on a Young Lady's Autograph Album“*
  • The Whitsun Weddings, 1964, ISBN 978-0-571-09710-4
    • „The Whitsun Weddings“
    • „An Arundel Tomb“
    • „A Study of Reading Habits“
    • „Home is So Sad“
    • „Mr Bleaney“
  • High Windows, 1974, ISBN 978-0-571-11451-1
    • „This Be The Verse“
    • „Annus Mirabilis“
    • „The Explosion“
    • „The Building“
    • „High Windows“
  • Събрани поеми, редактирани от Антъни Туейт (1988), ISBN 0-571-15386-0
    • „Aubade“ (за първи път публикувана през 1977)
    • „Party Politics“ (последна приживе публикувана поема)
    • „The Dance“ (недовършена и непубликувана дотогава)
    • „Love Again“ (непубликувана)
  • Събрани поеми, редактирани от Антъни Туейт (2003), ISBN 978-0-571-21654-3
  • The North Ship
  • The Less Deceived
  • The Whitsun Weddings
  • High Windows
Проза
Други
  • All What Jazz: A Record Diary 1961–1971, Faber and Faber, ISBN 978-0-571-13476-2
  • Избрани писма от Филип Ларкин, 1940-1985 редактирани от Антъни Туейт (1992), ISBN 0-571-17048-X

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]