Фьодор Матюшкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фьодор Матюшкин
Фёдор Фёдорович Матюшкин
руски изследовател

Роден
Починал
Националност Флаг на Русия Русия

Фьодор Фьодорович Матюшкин (на руски: Фёдор Фёдорович Матюшкин) е руски полярен изследовател, адмирал (1867), сенатор.

Произход и образование (1799 – 1817)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 юли 1799 година в Щутгарт, Херцогство Вюртемберг, Свещена Римска империя (днес в Германия), където баща му служи като съветник в руското посолство. Първоначално образование получава в пансиона на Московския университет, а от 1811 – в Царскоселския лицей заедно с Александър Пушкин.

Експедиционна дейност (1817 – 1827)[редактиране | редактиране на кода]

След завършването на лицея през 1817 постъпва като доброволец и участва в околосветското плаване на кораба „Камчатка“ през 1817 – 1819 под комадването на Василий Головнин. Завръща се от плаването като мичман.

През 1820 – 1824 г. участва в експедицията на Фердинанд Врангел в Североизточен Сибир. От март до май 1821 самостоятелно изследва и описва остров Четиристълбов (от Мечите о-ви). През лятото на 1821 изследва басейна на река Голям Анюй (десен приток на Колима) и тундрата на изток от устието на Колима, през лятото на 1822 – река Малък Анюй, а през март и април 1823 – северния бряг на п-ов Чукотка от Чаунския залив (169º 50` и.д.) до 179º 30` и.д. и събира ценни етнографски материали. Изучава и описва бита и обичаите на местното население и съставя речник на чуванските и омокските езици.

През 1825 – 1827 г. отново съпровожда Врангел, вече като лейтенант, в околосветското му плаване.

Военноморска кариера (1828 – 1851)[редактиране | редактиране на кода]

От 1828 до 1831 г., в качеството си на вахтен началник, участва в Руската средиземноморска ескадра, която блокира Дарданелите. На 30 юни 1831 г., с чин капитан-лейтенант, командва кораба „Ахилес“ и провежда няколко сражения по време на войната за освобождаването на Гърция.

През 1834 е назначен за командир на фрегатата „Амфитрида“ и същата година е преведен в Черноморския флот. Командвайки корабите „Браила“ и „Варшава“ (близо 10 години), обикаля кавказките брегове, нееднократно превозвайки десантни отряди и взема дейно участие във войната на Русия срещу кавказките народи. През 1838 г. за участието в битката за превземането на Туапсе е произведен в капитан 2-ри ранг, през 1840 – в капитан 1-ри ранг, а през 1849 – в контраадмирал.

През 1850 г. Матюшки е преместен в Балтийския флот и през тази и следващата година плава покрай бреговете на Дания, Германия и Швеция. С това плаване завършва строевата дейност на Матюшкин и започва административна.

Административна дейност и смърт (1852 – 1872)[редактиране | редактиране на кода]

През 1852 г. Матюшкин е назначен за заместник-директор на инспекторския департамент и остатъка от живота си посвещава на административна дейност. Участва в съставянето на нов морски устав, става главен командир на Свеаборгското пристанище, член на морското генерал-губернаторство, цензор на морското министерство, член на различни комитети и от 1858 председател на Морското ведомство.

На 26 август 1858 г. е произведен във вицеадмирал, а на 30 август 1861 е назначен за сенатор, която длъжност заема до смъртта си. На 9 юни 1867 е произведен в пълен адмирал.

Умира на 16 септември 1872 година в Санкт Петербург на 73-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • "Журнал кругосветного плавания на шлюпе „Камчатка“ под командою капитана Головнина", в кн.: Шур, Л.А., К бе-регом Нового Света, М., 1971.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 290 – 292.
  • Есаков, В. А., География в России в XIX и начале ХХ века /Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии/, М., 1978
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 72.