Хеланик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хеланик
древногръцки историк
Роден
Починал
около 405 г. пр.н.е. (85 г.)
Научна дейност
Област История

Хеланик (на гръцки: Ἑλλάνικος) от град Митилини на остров Лесбос, ок. 485 – ок. 400 г. пр.н.е. е гръцки историк, съвременник на Херодот. Според Любекер (1884), той живее 85 г. и починал след 406 пр.н.е., тъй като споменава морската битка при Аргинуските острови. Съгласно Суда, живее известно време при двора на един от македонските владетели и почива в Перперене, селище на малоазийския бряг срещу Лесбос. Пише на йонийски диалект.

Фрагмент от египетски папирус от Оксиринх със съчинението на Хеланик за дъщерята на Атлант – „Атлантида“[1]

Хеланик се счита за последния йонийски логограф[2]. По-късни историци (Тукидид, а след това Ктесий, Ефор, Теопомп, Диодор, Плутарх и др.) черпят материал от произведенията на Хеланик. 28 съчинения се приписват на Хеланик, но голяма част от тях, според мненията на историците, са написани от други автори. Според Прелер само 9 съчинения несъмнено принадлежат на Хеланик.

Хеланик споменава за пръв път за основаването на Рим от троянците, предвождани от сина на Приам – Еней. Той поддържа идеята, че пеласгите, предгръцко население, обитавало южната част на Балканския полуостров и Егейско море, произхождат от етруските.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oxyrhynchus Papyri VIII 1084
  2. Попов 2009, с. 152.