Храми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Храми
Khrami River Red Bridge.jpg
Храми на границата между Грузия и Азербайджан
KhramiRiver800px.svg
Общи сведения
Местоположение Грузия Грузия
Азербайджан Азербайджан
Дължина 201 km
Водосборен басейн 8340 km²
Начало
Място Тиалетски хребет
Координати 41°38′40.59″ с. ш. 43°51′30.3″ и. д. / 41.644611° с. ш. 43.858417° и. д.
Надм. височина 2422 m
Устие
Място река Кура
Координати 41°18′55″ с. ш. 45°07′31″ и. д. / 41.315278° с. ш. 45.125278° и. д.
Храми в Общомедия

Храми (Кция-Храми) (на грузински: ხრამი, на азербайджански: Anaxatır) е река в Източна Грузия и Западен Азербайджан, десен приток на Кура, една от най-значителните водни артерии в областта Долна Картли.[1][2] Предполага се, че името ѝ произлиза от грузинската дума „храми“, която означава „овраг, пролом“.[3] В горното си течение, до вливането си в Цалкинския язовир, реката носи името Кция, а след изтичането си от водохранилището се нарича Храми.[4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Река Храми извира от южния склон на Триалетския планински хребет, на надморска височина 2422 m.[5][6] Изворът ѝ се намира в средния планински пояс на областта Самцхе-Джавахети, на 5 km на юг от град Бакуриани, в Боржомска община.[2][6] В горното си течение е типична планинска река, богата на опасни прагове.[5][5] Протича в дълбока долина, изпъстрена с бързеи и водопади.[7] В продължение на годините тя е образувала много каньони и проломи, някои от които непроходими. В проломите, които формира, може да се проследи историята на геоложкото развитие на региона. След като изтече от язовира и навлезе в Марнеулска община, попада в равнината Квемо-Картли и течението ѝ става по-бавно и спокойно.[4] Тук водите, заедно с тези на главните ѝ притоци, служат основно за напояване.[2]

По реката най-известен е каньонът Дашбаши с дължина 8 km, разположен на 1100 – 1500 m над морското равнище. Формиран е в базалтови скали, от които се състои целият масив в горното течение на река Храми. По протежение на каньона височината пада с няколкостотин метра. По склоновете му текат много подземни води и водопади и се наблюдават различни пещери, както естествени, така и изкуствени.[4] В един от каньоните на реката се намира древният град-крепост Самшвилде.[2]

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Изворът на река Храми се намира на 2422 m надморска височина.[5] Влива се в река Кура на територията на Азербайджан, на 820 km от устието ѝ и на 750 m от селището Шахли.[6][8] Дължината ѝ е 201 km, средният дебит – 51 m3/s,[1] а максималният – 1260 m3/s.[4] Годишният отток е около 1,6 km3.[9]

Водосборният басейн на река Кция-Харми, с обща площ от 8340 km2, се простира в три държави – Грузия, Армения и Азербайджан. Най-голяма е територията му в Грузия – 4470 km2, в Армения обхваща 3790 km2, а в Азербайджан – само 80 km2. В него попадат 2234 реки с обща дължина от 6471 km.[8]

Мостът на река Храми при Имири, Грузия
Реката при Кърач-Мунгало, Грузия

Захранването на река Храми е смесено, преобладаващо снежно. Тя никога не замръзва напълно, но покрай бреговете се образуват ивици от лед и утайки.[7] По-големите десни притоци са реките Дебед и Машавера, а леви – Торне, Кледейсицкали и Акалафисцкали.[5][7]

Хидроложкият режим на Харми се характеризира с едни от най-значителните есенни наводнения. В останалите периоди от годината водите остават ниски и нивото им се повишава само при настъпването на лятно-есенния сезон.[8]

Енергодобив[редактиране | редактиране на кода]

Река Храми играе сериозна роля в енергетичния баланс на Грузия. На нея е разположена Храмската водноелектрическа каскада, изградена през 1946 г. Тя образува Цалкския язовир и включва Храми ВЕЦ-1, започнала работа през 1947 г. и Храми ВЕЦ-2, дала първия промишлен ток през 1963 г.[1][2][5] Възможността за регулиране на потока, създадена благодарение на вградения в системата на каскада голям язовир, осигурява постоянна и равномерна експлоатация на двете електроцентрали с пълен капацитет. И то по време, когато производството на електроенергия в много други електростанции в страната намалява рязко при понижение нивото на реките.[2]

Замърсяване[редактиране | редактиране на кода]

Основните форми на земеползване по течението на реката са земеделие, пасища, ливади и гори. Според данните за периода 1980 – 1993, съдържанието на NH4, мед и цинк надвишава пределно допустимите норми. Съгласно прогнозите, по отношение на химическото съдържание на речната система, и по-нататък тя ще бъде оценявана като умерено замърсена.[8]

Сериозен замърсител е Маднеулското находище, заедно с минно-обогатителния комбинат в град Казрети, благодарение на които Грузия е една от златодобиващите държави в света. През 2013 година компанията собственик увеличава производството на злато с 10,3%, а експортът на медна руда и концентрати нараства 3,8 пъти. Извличането на златото от рудата и обработката ѝ става с цианидов разтвор. Отпадните вещества се изхвърлят във водите на река Машавера, а тя от своя страна, ги носи към устието си, откъдето попадат в Храми. Тъй като реката се ползва за напояване на селскостопански терени, всички вредни вещества се вливат в почвата и съответно попадат в растенията.[10]

Замърсяване на Храми става и на територията на Армения. Там, на река Дебед, която също се влива в Храми, е изграден Ахталския металургичен комбинат, чиито отпадни води също се изхвърлят в реката, която ги носи в Храми. През 2015 година собственикът и на двата обекта е един и същ – руската Capital Group.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]