Христофор Каракановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христофор Каракановски
Информация
Звание Подполковник
Служба от 1880
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Артилерия
Войсково поделение №17 пеша дружина
1-ви арт. полк
2-ри арт. полк
3-ти арт. полк
Командвания 4-и не с.с. арт. полк
Образование Национален военен университет
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Христофор Маринов Каракановски е български офицер (подполковник), участник в Сръбско-българската (1885), Междусъюзническата (1913) и Балканската войни (1912 – 1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христофор Каракановски е роден на 23 януари 1861 г. в Русе. През 1880 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество Училище във 2-ри випуск и е прекомандирован в киевската крепостна артилерия.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българската война (1885) поручик Каракановски служи в 1-ви артилерийски полк (28 септември – 30 октомври 1885), след което е на разпореждане на началника на Северния отряд[1], като командва средния участък на Видинската крепост – бастиони №5 и №6, заедно с редута в центъра на крепостта.[1] Награден е с Военен орден „За храброст“ IV степен.

След края на войната взема участие в детронацията на княз Александър Батенберг (1886), като след контра-преврата емигрира в Русия, като след разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос се завръща през 1898 г. През 1904 г. е произведен в чин подполковник и същата година назначен за помощник-командир на Видинския крепостен батальон.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Каракановски е мобилизиран и назначен за командир на 4-и нескорострелен артилерийски полк.

Подполковник Христофор Каракановски умира на 2 юни 1838 година.

Спомените му от Сръбско-българската война озаглавени „Възпоминанията на подполковник Каракановски за действията му в Сръбско-българската война 1885 г., тогава поручик в 1-ви артилерийски полк (сега 4-и артилерийски полк)“ се съхраняват в Централния военен архив.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Недевска, Е., Шанов, С., стр. 268

Източници[редактиране | редактиране на кода]