Цанко Цанков (инженер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския учен. За българския волейболист вижте Цанко Цанков (волейболист).

Цанко Цанков
български инженер
Роден
Техника
Област Машинно инженерство

Професор Цанко Илиев Цанков е бивш ректор на ВМЕИ в София. Той е първият доктор на техническите науки, защитил тази научна степен в България[1].

Образование и професионален стаж[редактиране | редактиране на кода]

Завършва през 1954 специалност „Общо машиностроене“ в МЕИ, София. Там подготвя и защитава (1972) дисертация на тема „Оптимизационни изследвания в областта на механиката на пластичността“ за научна степен "доктор на техническите науки“.

През 1954 – 1961 работи като инженер в Металургичния завод в Перник.

Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Катедра „Механична технология“, МЕИ (1961); доцент (1966), професор (1973) по „Пластична деформация на металите“.

Основни области на научна и преподавателска дейност: обработване на металите чрез пластична деформация, теория на пластичността. Основоположник на научното направление „Механика на пластичността и обработване на металите чрез пластична деформация“.

Автор на над 160 публикации, учебници в областта, 12 изобретения, сред които:

  • „Електромагнитна преса за обработване на метали“ (1978),
  • „Машина за обработване на метали с голяма степен на деформация“ (1964),
  • „Метод за определяне на контурите на проникващи тела в метална среда“ (1972).

Член на специализирани научни съвети при ВАК. Награда: звание „Заслужил деятел на техниката“ (1979) и др.

Управленска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Във Висшия машинно-електротехнически институт, София (ВМЕИ):

  • 1973 – 1976: ректор на ВМЕИ, София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Биографичен алманах 1945 – 2015“, Издателство на Техническия университет, София, 2015. ISBN 978-619-167-150-2 , стр. 14