1963 г. - На 11 и 12 март се провежда пленум на ЦК на БКП, който слага началото на нова линия по македонския въпрос. За първи път Тодор Живков (на снимката) открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че „никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава“ не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония в рамките на създадената през август 1944 г. Народна република Македония постепенно се формира македонско национално съзнание. Живков твърди, че „отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект“, но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие. Живков начертава и бъдещата политика: "Ние следва да признаем публично, когато се договорим с тях, не сега, обективното съществуване на Македонската народна република. Не можем обаче да се примирим това национално съзнание да се формира, да се изгражда на противобългарска основа". За Пиринския край Живков е също категоричен, че населението там е част от българската нация и през 1946 г. партията е извършила насилие върху неговата воля, но сега трябва да се противопоставя категорично на опитите то да бъде третирано като македонско.
1990 г. - Литва става първата съветска република, обявила независимост – акт, който допринася за Разпадането на Съветския съюз през декември 1991 г.