Юрий Шилдер-Шулднер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Юрий Шилдер - Шулднер)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юрий Шилдер-Шулднер
руски генерал
Юрий Шилдер-Шулднер 
Роден: 4 май 1816 г.
Починал: 7 май 1878 г. (62 г.)

Юрий Иванович Шилдер-Шулднер (на руски: Юрий Иванович Шильдер-Шульднер) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 май 1816 г. в гр. Витебск (Беларус) в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Завършва офицерско училище за дворяни, наречено Дворянски полк (1837), и Николаевската генералщабна академия.

Служи последователно в: XXXVII-ми екатеринбургски пехотен полк, Образцовия пехотен полк, Лейбгвардейския семьоновски пехотен полк. Командир на XIV-ти олонецки пехотен полк, с който участва в потушаването на Полското въстание от 1863 г. Военно звание – генерал-майор (1864), генерал-лейтенант (1873).

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на V-та пехотна дивизия, включена в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. Командващ лявата колона на отряда. Бие се при с. Муселиево в битката за Никопол, като прекъсва пътя за отстъпление на Никополския турски гарнизон към Плевен. Участва в общата атака, завършила с превземането на Никопол (4/16 юли).

На 6/18 юли е назначен за командир на отряд със задача да влезе в Плевен (първа атака на Плевен). Води бой с армията на Осман паша при с. Буковлък и Янък баир. Не получава исканите подкрепления и прекратява атаката. Съчетано с други действия на воюващите страни води до удържането на Плевен в хода на войната. При втората атака на Плевен командва частите на десния руски фланг.

Участва в зимното преминаване на Стара планина от Западния отряд (на генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Командир на отряд в състав: 9 батальона, 13 ескадрона и сотни, 32 оръдия. Осигурява десния фланг срещу действията на турските сили от укрепения лагер при с. Литаково. След преминаването на Стара планина участва в превземането на София (23 декември / 4 януари).

Включва се в зимното прочистване на Тракия от остатъците на Централната турска армия. Командир на колона, настъпваща по долината на р. Тополница. Бие се храбро при селата Първенец, Белащица, Оризари и Брестник. Участва в превземането на гр. Пазарджик и пресичането на пътя за отстъпление на Сюлейман паша към Одрин (2/14 януари 1878).

Умира на 7 май 1878 г. в гр. Адрианопол (днес Одрин, Турция).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986 с. 53, 58, 60 – 61, 110, 121, 131, 149 – 150, 177
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Беларус“         Портал „Беларус