Якопо Белини
| Якопо Белини Jacopo Bellini | |
| италиански художник | |
 | |
| Роден |
около 1400 г.
|
|---|---|
| Починал | 1470 г.
|
| Кариера в изкуството | |
| Направление | Ренесанс |
| Известни творби | „Мадоната с детето“ |
| Семейство | |
| Деца | Джентиле Белини[1] Джовани Белини[1] |
| Други роднини | Андреа Мантеня (зет) |
| Якопо Белини в Общомедия | |
Якопо Белини е един от основателите на ренесансовото изкуство във Венеция и Северна Италия. Синовете му Джентиле и Джовани Белини и зет му Андреа Мантеня също са известни художници.[2]
Малко от картините на Белини все още съществуват, но неговите оцелели скицници (един в Британския музей и един в Лувъра) показват интерес към пейзажа и сложния архитектурен дизайн и са най-важното му наследство. Оцелелите му творби показват как той побира линейна перспектива към декоративните модели и богатите цветове на Венецианската школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден във Венеция, Якопо вероятно е бил ученик на Джентиле да Фабриано, който тогава е бил във Венеция. През 1411 – 1412 г. е в град Фолиньо, където с Джентиле да Фабриано работи по фреските на двореца „Тринчи“, патрицианска резиденция в центъра на Фолиньо, Централна Италия. През 1423 г. Белини е във Флоренция, където се запознава с новите творби на Филипо Брунелески, Донатело, Мазолино да Паникале и Мазачо. През 1424 г. открива работилница във Венеция, която ръководи чак до смъртта си, и където обучава синовете си и други художници.
Много от най-великите му творби, включително огромното Разпятие в катедралата на Верона (1436 г.), са изчезнали. От около 1430 г. е картината Мадоната и младенеца, намираща се в Академията Карара – художествена галерия и академия за изящни изкуства в Бергамо, Ломбардия, Северна Италия, която е приписвана на Джентиле да Фабриано. През 1441 г. във Ферара, заедно с Леон Батиста Алберти рисуват портрет на маркиз Леонело д’Есте, който сега е изгубен. От този период оцелява в Девата на смирението, вероятно поръчана от един от братята на Леонело.
Влиянието на Мазолино да Паникале към по-модерни, ранни ренесансови теми се вижда в Мадоната с младенеца (от 1448 г.) в Пинакотека ди Брера в Милано, за първи път има перспектива и фигурата е по-монументална, по-величествена. По-късно той допринася с произведения, които сега са изгубени във венецианските църкви Сан Джовани Евангелиста (1452) и Сан Марко (1466). От 1459 г. е картината Мадоната с благословеното дете в Галерия дел'Академия.
По-късно той пребивава в Падуа, където обучава младия Андреа Мантеня в перспективни и класически теми и където през 1460 г. завършва портрет на Ерасмо Стефано от Нарни, по известен като Гатамелата, който сега е изгубен. От късната му фаза остава разрушено Разпятие в Музея на Верона и Благовещение в църквата Сант'Алесандро в Бреша.
Италианският инженер Джовани Фонтана показва на Белини трактат за перспективата.[3]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
-
Madonna and Child Blessing (c.1455), tempera on wood, 94 x 66 cm, Галерия дел'Академия, Венеция -
Мадона с младенец (ок. 1465), oil on panel, 69.2 x 46.9 cm, Los Angeles County Museum of Art
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б 500115627 // 13 ноември 2017 г. Посетен на 22 май 2021 г.
- ↑ Treccani.it. Andrea Mantegna.
- ↑ A.C. Sparavigna. Giovanni de la Fontana, engineer and magician // Cornell University Library, 2013.
|
