10"/50 морско оръдие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
10"/50 морско оръдие
10"/50 морская пушка
Кърмовата кула на ГК със сдвоено 10"/50 морско оръдие на
броненосния крайцер Рюрик II.
История на производството
РазработеноVickers  Великобритания
ПроизводителVickers  Великобритания;
Обуховски завод,
Санкт Петербург,
Русия
Русия
Година на производство1908 г.
Произведени8
История на службата
На въоръжение вВоенноморски флот на Русия Русия
Характеристики на оръдието
Калибър, mm254
Дължина на ствола, mm/калибра12 700/50
Дължина на канала на ствола, mm10 249
Тип затворБутален затвор
Маса на оръдието със затвора, kg27 846
Маса на снаряда, kg225,2
Начална скорост на снаряда, m/s899
Принцип на зарежданеРазделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута2
Характеристики на артилерийската установка
Разстояние между осите на оръдията, mm
991
Дължина на отката, mm686
Възвишение (max)+35°
Снижение (min)-5°
Максимална скорост на ВН, °/s2
Максимална скорост на ХН, °/s2
Максимална далечина на стрелбата, m22 224
(при ъгъл +40°)
Брониране63 – 203
Разчет, души30
Боекомплект на ствол, изстрела80[1][2]

10"/50 морско оръдие е 254 mm оръдие, разработено от британската компания „Викерс“ (на английски: Vickers). Прието на въоръжение от Руския императорски флот през 1908 г. С тези оръдия е въоръжен броненосния крайцер „Рюрик“ II на руския императорски флот. След това е произвеждано от Обуховския завод (Санкт Петербург) за замяна на разстреляните оригинални стволове на крайцера.[3] Оръдията са на въоръжение през Първата световна война (1914 – 1918).

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Общият проект за 10"/50 оръдие, разработен от Бринк, е предаден на „Викерс“ за изясняването на възможността за неговата адаптация към технологиите на компания, която пради това не е произвеждала тежки оръдия по приетата в руския флот конструкция – английската практика за скрепяване се основава на конструкция от тел, на която отдава своето предпочитение Британското Адмиралтейство, а в същото време в руското е приета системата за скрепяване на тежките оръдия с цилиндри и пръстени. Инженерите на фирмата разработват пет варианта на проект за оръдието, които се различават само по някои детайли на конструкцията, след което МТК утвърждава един от тях в качеството на основен.

Конструктивно оръдието следва традиционния за руската морска артилерия тип и, както и 10" модел от 1892 година, се състои от вътрешна тръба, крепена с два реда дълги цилиндри (първият върви до дулото, а вторият на 1/3 недостигащ до него на дължина), отгоре е наденат кожух. Нарезката, както и при 10"/45 прототип, е постоянна извивка, с ъгъл на наклона от 6°, хода на нарезите е равен на 30 калибра. Нарезната част е с дължина 10 249 мм и има 60 нареза (за 10"/45 оръдие – 68). Общата маса на ствола с 620-кг затвор съставлява 27 846 кг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Широкорад А.Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0. с. 420.
  2. Виноградов С.Е., Федечкин А.Д. Броненосный крейсер „Рюрик“. Флагман Балтийского флота. М, Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2010. ISBN 978-5-699-44352-9. с. 52.
  3. Широкорад А.Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 1059.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Виноградов С. Е., Федечкин А. Д. Броненосный крейсер „Рюрик“. Флагман Балтийского флота. М, Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2010. ISBN 978-5-699-44352-9.
  • Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „10"/50 морская пушка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​