40 Народно събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

40-ото народно събрание е народното събрание, избрано на 25 юни 2005 и свикано на 11 юли 2005 година. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 година. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от предишното правителство. Преди 40-ото се провежда 39 Народно събрание, а след него - 41 Народно събрание.

Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и Правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите.

Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия - ГЕРБ.

Парламентарно представени сили[редактиране | редактиране на кода]

При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори управляващата до тогава партия НДСВ получава едва 19,91% от подадените гласове, които ѝ осигуряват 53 депутатски места в Народното събрание. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на България – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличието на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 31,17% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. Движението за права и свободи (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,45%, които съответстват на 34 народни представители).[1]

В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – Обединени демократични сили (ОДС), коалиция „Атака“, Демократи за силна България и Български народен съюз (БЗНС с председател Анастасия Мозер, ВМРО и Съюз на свободните демократи). За първи път в най-новата история на България в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.[1]

Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БЗНС – 13. Резултатите от участието в избори коалиция „Атака“, се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,21% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайнолеви, така и на крайнодесни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „Атака“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта и участието на българските войски в Ирак и др.[1]

Партия Гласове Процент Мандата
Коалиция за България 1 129 196 33,98% 82
Национално движение Симеон Втори 725 314 21,83% 53
Движение за права и свободи 467 400 14,07% 34
Национален съюз Атака 296 848 8,93% 21
Обединени демократични сили 280 313 8,44% 20
Демократи за силна България 234 788 7,07% 17
Български народен съюз 189 268 5,70% 13

Парламентарни групи[редактиране | редактиране на кода]

В резултат от изборите, в парламента са образувани 7 парламентарни групи:

  • Коалиция за България
  • Национално движение Симеон Втори
  • Движение за права и свободи
  • Коалиция Атака
  • Обединени демократични сили
  • Демократи за силна България
  • Български народен съюз

Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция „Атака“Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров – стават независими след като са отстранени от парламентарната група след като при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на Сергей Станишев за министър-председател. Друг влязъл от листа на коалицията, Петър Манолов, също е вече независим. Така парламентарната група на „Атака“ остава с 17 души.[2]

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Председател[редактиране | редактиране на кода]

Заместник-председатели[редактиране | редактиране на кода]

Заместник-председатели на ротационен принцип[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарни комисии[редактиране | редактиране на кода]

  • Комисия по икономическата политика
  • Комисия по бюджет и финанси
  • Комисия по правни въпроси
  • Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
  • Комисия по външна политика
  • Комисия по отбраната
  • Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
  • Комисия по земеделието и горите
  • Комисия по труда и социалната политика
  • Комисия по образованието и науката
  • Комисия по здравеопазването
  • Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
  • Комисия по околната среда и водите
  • Комисия по енергетиката
  • Комисия по културата
  • Комисия по правата на човека и вероизповеданията
  • Комисия по жалбите и петициите на гражданите
  • Комисия по европейските въпроси
  • Комисия по транспорт и съобщения
  • Комисия по гражданското общество и медии
  • Комисия по въпросите на държавната администрация
  • Комисия по парламентарна етика
  • Комисия за борба с корупцията
  • Комисия по политиката при бедствия и аварии

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

При съставянето му сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на законите на Европейския съюз, за чийто член България е приета.[3]

Трета промяна в конституцията (2006)[редактиране | редактиране на кода]

През март 2006 е приета третата промяна в конституцията, главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“ след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.[4][5]

Поправката „Ванко 1“ (2006)[редактиране | редактиране на кода]

Поправките в Наказателния кодекс от 2006 приети от парламента впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев - Ванко 1. Впоследствие поправката засягаща рапъра-сводник е кръстена от медиите „Поправката Ванко 1“.

Други решения[редактиране | редактиране на кода]

На 18 септември 2008 г. събранието приема решение за одобряване на Пражката декларация, която определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими, като най-голямото зло на 20 век. Проектът за решението е внесен от представители на ОДС и ДСБ. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от БСП гласуват против, а 5 - въздържали се.

Справки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 404-410.
  2. "Атака" изключи "предателите", НСО ги пази – в. Дневник, 28 юли 2005 г.
  3. „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“ - статия от diplomatic-bg.com: „В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.
  4. Промените в конституцията минават на първо четене - segabg.com, 04.2.2006
  5. Приемане на поправките на второ четене - segabg.com, 03.3.2006

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]