522 г. пр.н.е.
Облик
(пренасочване от 522 пр.н.е.)
<< | 6 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Персийската империя
[редактиране | редактиране на кода]- Царят на Персийската (Ахеменидска) империя Камбис II (530 – 522 г. пр.н.е.) се завръща от Египет, но преди да стигне Вавилон, разбира, че трона е узурпиран в името на брат му Бардия.[1]
- Докато се завръща, за да потуши избухналия бунт Камбис умира, според Херодот, вследствие на случайно самонанесена рана.[1]
- На трона се качва Бардия, за който се твърди също, че не е бил истинския брат на Камбис, а самозванец на име Гаумата. Той се установява в Мидия и печели симпатиите на местната и голяма част от провинциалната аристокрация, както и на подчинените народи след като отменя набирането на войници за войската за три години и данъците.[2]
- На 29 септември седем персийски заговорници извършват преврат като убиват Бардия (Гаумата) в Сикаяуватиш.[2][3]
- На трона се възкачва Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.), който е един от заговорниците, но с разнасянето на вестта за заговора и убийството из цялото царство избухват бунтове поради популярността на Бардия (Гаумата). В рамките на няколко дни след това във Вавилон е коронясан нов „Навуходоносор“ за цар, а друг човек се провъзгласява за цар в Елам.[4]
- Дарий действа бързо и потушава размириците в Елам, а през декември прекосява река Тигър, успешно води няколко битки и влиза във Вавилон, но въпреки това бунтовете в други части на държавата продължават.[4]
- В Маргиана човек на име Фрада е обявен за цар, но на 10 декември е разгромен в битка от сатрапа на Бактрия Дадаршиш, с което е потушен бунта в тази територия на царството. Твърди се, че 50000 бунтовници загиват в сражението, а други 8500 са пленени.[5]
В Европа
[редактиране | редактиране на кода]- Хипий и Хипарх са тирани в Атина. Пизистрат Млади (син на Хипий) е архонт през 522/1 г. пр.н.е.[6]
- Около тази година тиранът на Самос Поликрат е убит от персийския сатрап на Лидия Ороет (Oroetus).[7]
- Скоро преди смъртта си Поликрат присъединява остров Риния към Делос.[8]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Поликрат, древногръцки политик, тиран на Самос
- Бардия/Гаумата, брат на Камбис II или самозванец, който се представя за него
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ilya Gershevitch. „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 215
- ↑ а б Ilya Gershevitch. „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 216
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 199
- ↑ а б Ilya Gershevitch. „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 218
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 172
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 289
- ↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 456
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 259