605 г. пр.н.е.
Облик
<< | 7 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]Във Вавилония
[редактиране | редактиране на кода]- Набополaсар (626 – 605 г. пр.н.е.) е цар на Вавилония.[1]
- Докато царят остава във Вавилон, вероятно вече тежко болен, неговия син и престолонаследник Навуходоносор подготвя и повежда войска на поход срещу египтяните и остатъците от асирийската съпротива в Сирия.[2]
В Сирия
[редактиране | редактиране на кода]- В Битката при Каркемиш Навуходоносор разбива египетската армия на фараона Нехо и преследва останките ѝ до Хама, където постига втора победа в ново сражение.[2]
- По това време до Навуходоносор пристига вестта за смъртта на баща му, поради което той е принуден да спре кампанията срещу египтяните и да се завърне във Вавилон, за да наследи трона като се възцарява под името Навуходоносор II (605 – 562 г. пр.н.е.).[2]
- Тези събития позволяват на халдейското царство окончателно да ликвидира асирийската съпротива и да покори бившите асирийски провинции и васални територии на запад, включително в Сирия.[2]
В Мидия
[редактиране | редактиране на кода]- Киаксар (625 – 585 г. пр.н.е.) е цар на Мидия.[3]
- С унищожение на асирийската съпротива бившите територии на Асирия са окончателно разделени между съюзниците Мидия и Вавилония. Границата на новите мидийски придобивки върви по Ефрат в участъка, където реката тече на север от Каркемиш, след това на юг от град Харан и към планинската верига Джебел Синджар, пресича река Тигър на юг от град Ашур и през долината Дияла достига северозападните планински предели на Елам. По този начин същинска Асирия (триъгълника Ниневия-Арбела-Ашур) изглежда е включена в състава на мидийското царство.[4]
В Африка
[редактиране | редактиране на кода]В Египет
[редактиране | редактиране на кода]- Фараон на Египет е Нехо II (610 – 595 г. пр.н.е.).[5]
- Претърпяното тежко поражение от вавилонците довежда до края на относително краткото четиригодишно египетско господство в Палестина и Финикия.[6]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Набополaсар, първият цар от халдейската династия на Вавилония
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 162 и 174
- ↑ а б в г „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 182
- ↑ Tao Wang. „A Brief History of the World“, iUniverse, 2002. стр.80
- ↑ „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 125
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 183
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 717