Вилорога антилопа

	Вилорога антилопа
	♂ Вилорога антилопа
	♀ Вилорога антилопа
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:	Вилорогови (Antilocapridae)
род:	Antilocapra
вид:	Вилорога антилопа (A. americana)
	Научно наименование
	Antilocapra americana (Ord, 1815)
	Разпространение
	Синоними
	Antilocapra anteflexa Gray, 1855; Antilope furcifer H. Smith, 1821;
	Обхват на вкаменелости
	претиглий – настояще, 2,5019 – 0 Ma Плц Пт Тиглий Ебу В М Б Йоний Т
	Вилорога антилопа в Общомедия
	[ редактиране ]

Вилорогата антилопа^[2] или вилорог (Antilocapra americana) е чифтокопитен бозайник и единствен съвременен представител на семейство Вилорогови (Antilocapridae). Въпреки името си обаче, тя не е същинска антилопа и представлява своеобразен преход между Еленови и Кухороги. Скорошни проучвания дори сочат много близко родство с Жирафови. Рогата ѝ са изградени от кератин, израстващ върху костна основа, като външният рогов слой се сменя всяка година.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Височина в холката около един метър. Възрастните мъжки тежат 45-60 кг, а женските – 35-45 кг. Окраската на вилорогата антилопа е жълто-кафява до червеникава с бяла задница, корем и две бели ивици на шията. Мъжките се отличават с черни очертания на бузите си и дълги до 50 см рога с едно малко разклонение и извити назад и навътре краища. Рогата на женските са много по-малки и прави. Има големи очи и много остро зрение с 320 градуса на полезрение.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена е от южен Саскачеван и Албърта в Канада през САЩ (Северозападна Минесота, Тексас, Аризона) до Сонора, Долна Калифорния и Сан Луис Потоси в Северно Мексико.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Живее на стада в прерията, но се среща и в пустинни местности или храсталаци. През размножителния сезон в края на лятото стадата се пръскат, за да се съберат отново в началото на зимата. Тези стада могат да наброяват повече от стотина индивида, които се движат непрекъснато в търсене на храна: треви, житни растения, клонки, дори кактуси. В полупустинните райони вилорогата антилопа понася добре жаждата, но при възможност изпива големи количества вода.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

През май-юни бременната женска се отделя от стадото, за да роди 1-2 малки. Те се раждат с тегло около 2 кг и са сивкави на цвят. На тримесечна възраст добиват окраската на възрастни, а рогата им се появяват в края на годината.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Вилорогата антилопа е най-бързото сухоземно животно в Северна Америка. Тя може да пробяга големи разстояния, поддържайки скорост от 50 км/ч, но в случай на нужда развива до 90 км/ч, като прави големи петметрови скокове.