Type O Negative

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Type O Negative
Type O Negative in performance (Columbiahalle, Berlin - 15 June 2007).jpg
Информация
Създадена Flag of the United States.svg Ню Йорк, САЩ
Стил Готик метъл, дуум метъл
Активни години 1989–2010
Музикален издател Roadrunner Records, SPV America
Уебсайт typeonegative.net
Страница в IMDb
Бивши членове Питър Стийл
Кени Хики
Джони Кели
Джош Силвър
Сал Абрускато
Type O Negative в Общомедия

Type O Negative е американска готик и дуум метъл група, създадена в Бруклин, Ню Йорк, САЩ в края на 1980-те год.

Отличителна черта на групата е бавна и мрачна музика, с депресивни текстове, включващи черен хумор. Въпреки относително ниския интерес към групата от страна на радиостанциите и музикалните телевизии, те стават известни с повечето си студийни албуми и турнета. Type O Negative придобиват голяма популярност през 1993 г. с излизането на техния албум "Bloody Kisses", включващ синглите "Christian Woman" и "Black No. 1".

На 4 юли 2007 в София се провежда концерт на Мерилин Менсън, на който Type O Negative са специални гости и подгряваща група.[1]

На 14 aприл 2010 г. фронтменът на групата Питър Стийл почива от сърдечна недостатъчност.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основата на Type O Negative се поставя от Питър Стийл и Джош Силвър, които в началото на 80-те години създават групата Fallout. Те издават първото си EP, наречено Batteries Not Included през 1981 г. и успяват да постигнат скромен успех по радиото на колежа. Малко след това Силвър напуска Fallout, за да създаде Original Sin - рок група с леко ню уейв звучене. В същото време Питър Стийл създава траш метъл групата Carnivore, която тероризира ходещите на концерти по Източното крайбрежие. Текстовете на песните му са груби и политически некоректни, отнасящи се предимно за расовите различия, войни, религия и омраза към жените.

След издаването на втория си албум Retaliation, Carnivore се разпадат, тъй като Питър решава да работи като градинар в градските паркове на Ню Йорк. Две години по-късно, през 1989 г. той напуска работа и създава група с дългогодишния си приятел Сол Абрускато. Джош Силвър също е убеден да се присъедини към тях заедно с Кени Хики. Първоначлно групата се казва Sub-Zero, но това име било вече заето и след дълго търсене на ново име решават да се нарекат Type O Negative (английският термин за кръвна група тип нулева отрицателна), което според тях най-добре описва звука им. Групата издават демо, което привлича вниманието на издателите от Roadrunner Records. През 1991 г. те подписват договор с тях за 5 албума и веднага след това същата година издават дебютния си албум Slow, Deep & Hard

Slow, Deep & Hard е в смесен стил, съдържащ бавни китарни рифове и мрачна атмосфера, характерни за готик метъла, примесени с кратковременни китарни и удърни изблици в стил пънк. Песните са дълги и със сложна структура, а текстовете са за нещастна любов, мъст и самоубийство. По време на първото си турне групата има доста неприятности, особено в Европа, където Type O Negative са определени като нацисти и симпатизанти на Хитлер от някои политически лидери.

При завръщането си от турнето в Европа, Roadrunner Records напомня на групата за контракта, според който те трябва да запишат концертен албум. Парите, които получават от звукозаписната компания за концертните записи в Брайтън Бийч отиват за евтина водка, а групата презаписва дебютния си албум в домашни условия и прибавя живи звуци и дори импровизира сблъсък с "тълпата". Албумът е наречен The Origin of the Feces (в превод "Произход на фекалиите", игра на думи с труда на Чарлз Дарвин The Origin of the Species - "Произход на видовете" ), а обложката е с надпис "Not Live At Brighton Beach" ("Не концерт в Брайтън Бийч"). Roadrunner са възмутени от постъпката, но в крайна сметка издават албума през 1992 г.

Вторият студиен албум на Type O Negative - Bloody Kisses излиза през 1993 г. и е възторжено посрещнат от критиката и феновете. Критиката отбелязва влияние на Beatles (в частност, съчетание на мелодичност и психоделично звучене, характерно за албумите от средата на 60-те години), а също и класически готик-рок в духа на The Sisters of Mercy.

Основните теми в Bloody Kisses са самота и скръб, а песни като “Too Late: Frozen”, “Blood & Fire” и “Cant Lose You” разказват за изгубена любов. Заглавното парче - "Bloody Kisses (A Death in the Family)" описва историята на двама влюбени, които се самоубиват. Две от песните - “Christian Woman” и “Black No. 1 (Little Miss Scare-All)” са по-достъпни за масовата публика и излизат на сингли. В оригиналния си вариант двете песни са с продължителност съответно 8:30 и 11 минути, но са скъсени, за да могат да се пускат по радиото.

След издаването на албума, групата поема двугодишно световно турне. То преминава без неприятности и Bloody Kisses е продаден в повече от един милион копия и става платинен албум в САЩ. Type O Negative предизвикват интереса и на медиите и се появяват в музикални телевизии като MTV, VH1, а също и в списанието Rolling Stone. Същата година, барабанистът на групата - Сол Абрускато ги напуска, за да се присъедини към друга бруклинска формация - Life of Agony. Type O Negative привличат нов барабанист - Джони Кели, който по това време е техник в групата.

Година по-късно Bloody Kisses е переиздаден и включва осем песни в оригиналната си версия и неиздаваното парче "Suspended In Dusk".

Неочаквания успех на Bloody Kisses нажежава атмосферата ,защото трябва да бъде създаден достоен негов наследник.В резултат на това лейбъла на Type O Negative Roadrunner Records,ги притиска да правят по-комерсиални песни.Но те решават да балансират между комерсиалното и изобретателното и това води до "October Rust",който излиза през 1996.Темите за чувствата и секса са разкрити и тук в песента "Му Girlfriend's Girlfriend" , която дава един хумористичен поглед върху нещата тук контрастира доста по-тъмната "Love You to Death".В албума е включен и кавър на песента на Нийл Иънг "Cinnamon Girl".October Rust се доказва ,като един достен продължител на Bloody Kisses,но не e толкова успешен и остава таланта на групата недоразкрит.Все пак им носи 42 място в Billboard Top 200 и златен сертификат в САЩ.Това е и период на много скандали около имиджа на бандата след като Питър Стийл се снима в Playgirl и гостува на Хауърд Стърн,където той разкрива самоубийствениете си фантазии.Той казва "Възхищавам се на Кърт Кобейн ,че е имал куража да се самоубие".

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящи членове[редактиране | редактиране на кода]

  • Питър Стийл (Peter Steele, по рождение - Peter Ratajczyk) ) — вокал, бас-китара, китара, клавишни
  • Джош Силвър (Josh Silver) — клавишни, бек-вокал
  • Кени Хики (Kenny Hickey) — соло-китара, ритъм-китара, бек-вокал
  • Джони Кели (Johnny Kelly) — ударни, перкусии, бек-вокал (от 1994)

Бивши членове[редактиране | редактиране на кода]

  • Сaл Абрускато (Sal Abruscato) — ударни, перкусии, бек-вокал (1989—1993). След напускането на Type O Negative свири в групите Life of Agony (удърни) и A Pale Horse Named Death (китари, вокали).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993 Black No.1
  • 1993 Christian Woman
  • 1995 Summer Breeze
  • 1996 In Praise of Bacchus
  • 1996 Love You To Death
  • 1996 My Girlfriend's Girlfriend
  • 1997 Cinnamon Girl
  • 2000 Everyone I Love Is Dead
  • 2000 Everything Dies
  • 2003 I Don't Wanna Be Me
  • 2006 Santana Medley
  • 2007 Profits of Doom

Сборни[редактиране | редактиране на кода]

DVD/Видео[редактиране | редактиране на кода]

  • 1998/2000 After Dark (документален филм и клипове)
  • 2006 Symphony for the Devil

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]