Направо към съдържанието

АК-306

от Уикипедия, свободната енциклопедия
АК-306
История на производството
Страна на производство СССР
ПроизводителТулски машиностроителен завод в Тула
Година на производствоот 1978 г.
Произведени125
История на службата
Години на експлоатацияот 1980 г.
На въоръжение в СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Характеристики на оръдието
Марка на оръдиетоАО-18Л
Калибър, mm30
Дължина на ствола, mm/калибра1620/54
Тип затворпъзящ-бутален
Маса на оръдието със затвора, kg155
Маса на снаряда, kg0,39
Начална скорост на снаряда, m/s880
Принцип на зарежданеУнитарно автоматично зареждане
Скорострелност, изстрела/минута1000
Характеристики на артилерийската установка
Обща маса на АУ, kg1100
Радиус на завъртане по стволовете, mm1660
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-12°/+88°
Ъгъл на завъртане, °+200°/– 200°
Максимална скорост на ВН, °/s50
Максимална скорост на ХН, °/s70
Максимална далечина на стрелбата, m8100
Досегаемост по височина, m5000 (по самоликвидатор)
Брониране8 мм
Разчет, души2 (извън установката)
Боекомплект на ствол, изстрела500
АК-306 в Общомедия

АК-306 (А-219) е съветска и руска шестстволна корабна автоматична артилерийска установка калибър 30 mm. Индексът на оръдието е АО-18Л.

То е средство за самоотбрана на кораба, може да се използва за поразяване на въздушни цели, при балистична стрелба на далечини до 4000 m и леки надводни сили на противника на дистанции до 5000 m.

Поради невъзможността да се постави установката АК-630 със СУО „Вимпел“ на корабите с малка водоизместимост, за екраноплани, кораби на въздушна възглавница, катери с малка водоизместимост, а също и при съдове, подлежащи на мобилизация във военно време, се появява необходимост от олекотена установка, без радиолокационна система за управление на стрелбата.

Установката А-219 е проектирана в ЦКБИ СОО, с главен конструктор – М. С. Кнебелман.

Официално установката А-219 е приета на въоръжение под индекс АК-306 със заповед на Министъра на отбраната № 0125 от 23 юни 1980 г.

Производството е усвоено в Туламашзавод, серийното производство върви от 1978 г. (по чертежите на главния конструктор).

Към 1 януари 1986 г. Военноморският Флот на СССР приема 125 установки АК-306.

Външно АК-306 почти не се отличава от AK-630. Боеприпасите, балистиката, вътрешното устройство на ствола, системата за лентовото подаване, и много друго са взети от нея. Принципната разлика е в това, че АК-306 има шестстволен автомат АО-18Л, при който въртенето на блока стволове става не от газов двигател, а от външен електродвигател, работещ от мрежа на променлив ток. Въртенето от вала на електродвигателя се предава чрез електромагнитна муфа и зъбен редуктор към блока стволове.

Досилката на патроните в ствола, затварянето на каналите на ствола и екстракцията на гилзите се осигурява от затворите, които при въртенето на блока стволове получават възвратно-постъпателно движение по направляващите от централната звезда, благодарение на това, че насочващите им ролки се въртят по затворения улей на копира, неподвижно закрепен за вътрешната повърхност на кожуха. Подаването на патронната лента става чрез подаващата звезда, насадена на вал, кинематично свързан с блока стволове. В лентата има 500 патрона.

Поради рязкото намаляване на темпа на стрелба от 5000 изстрела/минута до 600...1000 изстр./мин. при АК-306 се отказват от водната система за охлаждане на стволовете.

Обтекателят на установката представлява калпак из стъклопласт.

Насочването е дистанционно от системата на пункта за управление на стрелбата, свързан с оптически прицел ОПУ-1 и оптическата прицелна станция „Лазур“ (няма измерване на далечина до целта, балистичен компютър, стабилизатор на линията на прицелване). Всички големи детайли на установката и механизмите за насочване са направени от алуминиеви сплави, пластмаси и слабомагнитна стомана, благодарение на което установката се произвежда в един вариант – маломагнитен.

  • Бунеев И. И. и др. Морская артиллерия отечественного Военно-Морского Флота. СПб., Лель, 1995. ISBN 5-86761-003-X. с. 104.
  • Широкорад А. Б. Оружие отечественного флота, 1945 – 2000. Харвест, 2001, 654 с. ISBN 985-13-0183-3. с. 212.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „АК-306“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​