Агапий Врачански
| Агапий Αγάπιος | |
| православен духовник | |
 | |
| Роден |
1790 г.
|
|---|---|
| Починал | 5 октомври 1849 г.
|
| Агапий в Общомедия | |
Агапий Врачански (на гръцки: Αγάπιος Βράτσης, Агапиос Врацис) е висш православен духовник, епископ на Враца.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Агапий е роден в солунското село Колиндрос (Колиндър) около 1790 година[2][1] със светското име Йоанидис или Цуцукос (Ιωαννίδης, Τσουτσούκος).[1] Според Зина Маркова вероятно е българин.[3] Замонашва се в Берския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Служи като архидякон в Търновската митрополия.[1] Ръкоположен е за свещеник от митрополит Иларион Търновски.[1]
Врачански епископ[редактиране | редактиране на кода]
През март 1833 година от архимандрит е избран за врачански епископ в Търновската митрополия.[4] Ръкоположен е в същия месец от митрополит Илиарион Търновски в съслужение с епископите на митрополията Неофит V Червенски и Дионисий Ловчански.[1]
Във Враца епископ Агапий съдейства за разпространяването на нови български книги и в богослужението използва само български език.[3] В памет на майка си Евгения, радетелка на девическото образование, Агапий изпраща Анастасия Димитрова в Калоферския девически манастир да се учи при Райно Попович от 1840 до 1841 година и след това подпомага финансово откриването на първото българско светско девическо училище от Димитрова в Плевен. След това подпомага и откриването на девическо училище и във Враца в 1843 година.[3][5] Спонсорира откриването на първото училище в родното си село Колиндър.[6] В 1848 година подпомага възстановяването на църквата „Възнесение Господне“.[7] Подпомага и разпространяването на преводите на Райно Попович.
Агапий влиза в конфликт и с българската община, начело със синовете на Димитраки Хаджитошев Александър, Замфираки и Теодораки.[8][9][10] В един сръбски вестник се появява обширна дописка, описваща неморалните деяния на Агапий, която привлича вниманието на българската общественост. Освен с неморалното си поведение Агапий настройва врачани срещу себе си и с активната си намеса в общинските работи и особено в учебното дело. Поради големите си заслуги към него, Агапий се стреми да го ръководи еднолично, заради което се сблъсква с градските първенци. Агапий отказва Петко Славейков да бъде назначен в селищата на епархията му и го прогонва от Плевен, но врачанската община го наема против владишката воля.[11]
Агапий е застрелян от албанец мюсюлманин[12][4] на излизане от църквата „Възнесение Господне“ във Враца и умира от раните си на 5 или 13 октомври 1849 година.[1]
Погребан е във „Възнесение Господне“ във Враца.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Βράτσης κυρός Αγάπιος. (περ. 1790-1849) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 17 юни 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος // 1ο Δημοτικό Σχολείο Κολινδρού Ν.Πιερίας. Посетен на 17 юни 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б в Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 57.
- ↑ а б Γέροντας Πορφύριος, Καθηγούμενος Ι.Μ. Τιμίου Προδρόμου (Σκήτη Βεροίας). «Αγάπιος Επίσκοπος Βράτζης, ο Ιερομάρτυς» // Πεμπτουσία, 13 Οκτωβρίου 2019. Посетен на 24 декември 2019 г. (на гръцки)
- ↑ „Спомен за началото. Зората на девическото образование в България“, в: „Учителско дело“, Година XCXIX Брой 24 (3578), 29 юни 2006 г.
- ↑ Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 29.
- ↑ История на България, том 5, София 1985, стр. 320.
- ↑ Борис Йоцов. „Петко Рачев Славейков“
- ↑ Юрдан Трифонов. „Спомените на П. Р. Славейков за първото му затваряне и първата му песен против гръцките владици“
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 141.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 25.
| Методий | → | врачански епископ (март 1833 – 5 октомври 1849) |
→ | Партений |
