Албански език
Албански език gjuha shqipe | |
/ʃc͡çip/ | |
Страна | Албания, Сърбия, Северна Македония и др. |
---|---|
Регион | Балкански полуостров |
Говорещи | 6 000 000[1] |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Палеобалкански Албански | |
Официално положение | |
Официален в | Албания Косово Северна Македония |
Малцинствен в | Италия Румъния Сърбия Хърватия |
Регулатор | Албанска академия на науките |
Кодове | |
ISO 639-1 | sq |
ISO 639-2 | sqi |
ISO 639-3 | sqi |
Албански диалектни групи | |
Албански език в Общомедия |
Алба̀нският езѝк (на албански: shqip) е език, който се говори от около шест милиона души, населяващи западната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа (албанци), както и от малко хора в Калабрия в Южна Италия. Двата основни албански говора са Геги и Тоски.
Някои видни учени, изявили се в областта на албанския език, са Йохан Георг фон Хан, Франц Боп, Густав Мейер, Норберт Йокъл, Стюарт Едуард Ман, Карло Талиавини, Вацлав Цимочовски и Франц Миклошич.
История
[редактиране | редактиране на кода]Влияние на латинския език
[редактиране | редактиране на кода]Латинският език влияе най-силно върху лексиката на албанския език. Това е забелязано още през 1829 г. от словенския езиковед Ерней Копитар. Предполага се, че латински и праалбански са били в интензивен контакт в периода от І век пр. Хр. до VI-VII век. Броят на латинските заемки в албански е огромен – те се срещат във всички сфери на езика, макар че фонетически някои от тях са твърде променени.[2] Условно те могат да се отнесат към две основни категории – стари и нови заемки. При най-старите заемки се наблюдават следните фонетични промени:
- Промяна /au/ > /a/: aurum > ar „злато“; gaudium > gaz „радост“. Тази промяна не се наблюдава при по-късните заемки като causa > kafshë „животно“; laudis > lavd „похвала“.
- Промяна /o/ > /e/, както в наследените от индоевропейския праезик лексеми (сравни ИЕ *nos > алб. ne „ние“; ИЕ *ok^tot > алб. tetë „осем“ и.т.н.), която съществува и в най-старите латински заемки като: pomum > pemë „дърво“; hora > herë „време“.
- Изпадане на съгласна d/b/t между гласни (както в наследените от индоевропейския праезик лексеми): cubitus > kut „лакът“; medicus > mjek „лекар“; paludem (palus) > pyll „гора“, румън. pădure. Това изпадане не се наблюдава в латинските заемки от по-късен период: paganus > i pëganë/i pëgërë ‘езически’; plaga > plagë ‘рана’ и др.
- Палатализация на латинските съчетания /ti-/, /di-/, /ki-/ > /s/, /z/, /q/: vitius > ves „грях“; ratio > arësye „разум“; radius > rreze „лъч“; facies > faqe „лице“; socius > shoq „съпруг“ (румън. soţ).
В албански са запазени около 85 латински думи и форми, които не се срещат в нито един съвременен романски език, като: bujk ‘земеделец’ < bubulcus; skift ‘ястреб’ < accipiter; shpretkë/shpnetkë ‘далак’ < spleneticum; shullë ‘кучешко грозде’ < solanum и други.[3] Освен това в албански са запазени около 150 думи от балканския латински, които не се срещат в румънски, като: bekoj „благославям“ < benedicere; gjel „петел“ < gallus; gjymtyrë „става“ < iunctūra; mjek „лекар“ < medicus; shërbej „слугувам“ < servire; shpërej „надявам се“ < sperare.[4] Голяма част от църковната лекскика е също заета от латински.
В албански има известен брой заемки от класическия латински, т.е. поне от І век пр. Хр. като cingula > qingëlë „колан, пояс“; vetus (veteris) > vjetër „стар“, докато формите на съответните думи в съвременните романски езици са по правило от простонародния латински: *cingla > рум. chinga „колан, пояс“; veteranus > румън. batrân „стар“.
Латинските заемки в албански по области
- общество: fqinj „съсед“ < vicinus; fshat „село, провинция“ < fossatum (румън. sat); gjyk „съдилище“ < iudex (iudicem); këshill „съвет“ < consilium; kuvënd „среща“ < conventum (рум. cuvînt ‘дума’); ligj „закон“ < lex (legem); luftë „война“ < lucta (рум. luptă); mbret „цар“ < imperator; mjek „лекар“ < medicus; popull „народ“ < populus (рум. popor); qytet „град“ < civitas (рум. cetate).
- религия: agjërim „пост“ < ieiunare; fat „съдба“ < fatum; lter „олтар“ < altare; engjëll „ангел“ < angelus (рум. înger); bekoj „благославям“ < benedicere; krishtenë/krishterë „християнски“ < christianus; festë „празник“ < festum; perëndi „бог“ < parens (parentem); kryq „кръст“ < crux (crucis); klishë/kishë „църква“ < ecclesia; kunguem „комкам се“ < communicare; ipeshkv „епископ“ < episcopus; mrekule „чудо“ < miraculum; përrallë „притча“ < parabola; rrëfej „изповядвам се“ < profiteor; ungjill „евангелие“ < evangelium; mallkoj „проклинам“ < maledicere; meshë „служба“ < missa; munëg/murg „монах“ < monacus; mëkat „грях“ < peccatum; pëganë/pëgërë „езически“ < paganus; ves „грях“ < vitius; rshaj „Петдесетница“ < Rosaliae; Kërshëndella „Коледа“ < Christi natalia.
- семейство: mik „приятел“ < amicus; anmik/armik „неприятел“ < inimicus; krushk „сват“ < consocer; kumptër „кум“ < compater; kunat „шурей, девер“ < cognatus; martoj „женя се“ < maritare; prind „родител“ < parens (parentem); shoq „съпруг“ (румън. soţ) < socius.
- селско стопанство: bujk „земеделец“ < bubulcus; ftua „дюля“ < cydonium; grurë/grunë „пшеница“ < granum; pemë „дърво“ < pomum; qiqer „леблебия“ < cicer; shullë „кучешко грозде“ < solanum.
- части на тялото: faqe „лице“ < facies; gjymtyrë „става“ < iunctūra; kofshë „бедро“ < coxa (рум. coapsă); kut ‘лакът’ < cubitus; plagë ‘рана’ < plaga; shprinë ‘гръбнак’ < spina; shpretkë/shpnetkë ‘далак’ < spleneticum; shtat ‘тяло’ < status
- животни: kafshë ‘животно’ < causa; buall ‘бивол’ < bubalus (рум. bour); gjel ‘петел’ < gallus; kale/kuaj/këbaj ‘кон’ < caballus (рум. cal); lepur ‘заек’ < lepus (leporem); peshk ‘риба’ < piscis; qen ‘куче’< canis; viç ‘теле’ < vitulus; iriq „таралеж“ < ericius.
- време: bisteku ‘високосен’ < bissextus; herë ‘време’ < hora; shekull ‘век’ < saeculum; verë ‘лято’ < ver.
- природа: ajër ‘въздух’ < aria; qiell ‘небе’ < caelum (рум. cer); rreze ‘лъч’ < radius.
- числа: katër ‘четири’ < quattuor; qind ‘сто’ < centum.
- бит: arkë ‘ковчег’ < arca; dëm ‘щета’ < damnum; femëror ‘женски’ < femininum; fill ‘конец’ < filum; furrë ‘печка’ < furnus; këngë ‘песен’ < canticum; kështjellë ‘замък’ < castellum; peshë ‘тегло’ < pensum; qelq ‘чаша’ < calix (calicis); rrjetë ‘мрежа’ < rete; rrotë ‘колело’ < rota; shalë ‘седло’ < sella; shëgjetë ‘стрела’ < sagitta; shtëpi ‘къща’ < hospitum; shtrat ‘легло’ < stratum.
- качества: gjelbër ‘зелен’ < galbinus ‘жълт’; ngusht ‘тесен’ < angustus; pak ‘малък’ < paucus; rrallë ‘рядък’ < rarus; shkretë ‘пуст’ < secretus; shurdh ‘глух’ < sordus; shpesh ‘чест’ < spissus; verbë ‘сляп’ < orbus; verdhë ‘жълт’ < viridis ‘зелен’; vjetër ‘стар’ < veteris.
- действия: dëshiroj ‘желая’ < desiderare; dëshmoj ‘свидетелствам’ < testimoniare; dhuroj ‘дарявам’ < donare; kundërshtoj ‘противореча’ < contrastare; mbuloj ‘покривам’ < velare; ngarkoj ‘товаря’ < caricare; ngjyroj ‘оцветявам’ < ungere; ngushëlloj ‘съчувствам” < consolare; notoj ‘плувам’ < natare; shruaj ‘пиша’ < scribere; shkundaj ‘разтърсвам’ < excutere; shërbej ‘слугувам’ < servire; shpërej ‘надявам се’ < sperare; shpëtoj ‘спасявам’ < expeditare.
- отвлечени понятия: arësye ‘разум’ < ratio; gaz ‘радост’ < gaudium; lavd ‘похвала’< laudus; pushtet ‘власт’ < podestas; shëndet ‘здраве’ < sanitas; short ‘жребий’ < sortem; tmerr ‘ужас’ < timor; turp ‘срам’ < turpis; vepër ‘работа’ < opera; vërteta ‘истина’ < veritas; vullnet ‘воля’ < voluntas; vrer ‘жлъч’ < venenum.
- служебни думи: akoma ‘още’ < eccu modo (рум. acumă); kundër ‘срещу’ < contra; ndër ‘между’ < inter; për ‘за’ < per.
Влияние на славянските езици
[редактиране | редактиране на кода]В албански се срещат и много заемки от южнославянските езици (български и сръбски). Някои от тях са от периода VI-VII век (и предават славянското /å/ като /а/, a не като /o/: gati ‘готово’, patkua ‘подкова’), а други са по-късни. Някои от славянските заемки са: gjobë ‘глоба’; grusht ‘юмрук’; gozhdë ‘гвоздей’; kyç ‘ключ’; Korça ‘Корча’ < Горица, koritë ‘корито’, kosh ‘кош’, lakmi ‘скъперничество, лакомия’, lopatë ‘лопата’, nevojë ‘нужда’ < неволя, padis ‘обвинявам’ < на-падам, pijanec ‘пияница’, robi ‘затворник’ < роб, trup ‘труп’, zakon ‘обичай’, jug <юг и др.[5]
Влияние на балканския субстрат
[редактиране | редактиране на кода]В албански и румънски се срещат общи думи, условно определяни като заемки от т.нар. балкански субстрат. Тези думи не се срещат в други балкански езици и етимологията им не е напълно изяснена. Това означава, че предците на албанците и румънците са имали интензивен контакт, преди да се появят носителите на славянски езици на Балканите през VI-VII век. Ето някои от тези думи по двойки – румънски и албански: abur-avull ‘пара’; brad-breth ‘елха’; bucuros-bukurë ‘хубав’; cursă-kurthë ‘капан’; fărimă-thërimë ‘троха’; ghimpe-gjëmp ‘трън’; ghiuj-gjysh ‘старец’; măgură-magulë ‘могила’[6]; mal ‘бряг’-mal ‘планина’, majë ‘височина’; mazăre-modhullë (modhë) ‘грах’; mânz-mës ‘жребче’; mătură-mettulë ‘метла’[7]; mugur-mugull ‘пъпка’; negură-negulj ‘мъгла’[8]; năpârcă-nepërke ‘пепелянка’[9]; pîrîu-përrua ‘ручей’; rânză-rrëndës ‘търбух’; scrum-shkrum ‘пепел’; searbăd-tharpëd ‘безвкусен’; sâmbure-thëmbull ‘костилка’; spânz-spëndër ‘кукуряк’; străgheaţă-shtrëngatë ‘киша’; ţarc-thark ‘кошара’; traistă-trastë ‘чанта’; viezure-vjedhullë ‘борсук’; zară-dhallë ‘мътеница’ и др.
Писмени паметници
[редактиране | редактиране на кода]Най-старият албански текст е от 1462 г. (Formula e pagëzimit „Кръщелна формула“). Най-старата известна албанска напечатана книга, „Мешари“ [1], е написана от католическия свещеник Гьон Бузуку през 1555 г. Смята се, че първото албанско училище е основано от францисканци през 1638 г. в Пдана.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Албанският език е индоевропейски, но образува свой собствен клон в семейството на индоевропейските езици. Това е доказано през 50-те години на 19 век. Поради липсата на стари писмени паметници е много трудно да се възстановят фонетиката и морфологията на албанския праезик. В много случаи по различни причини (асимилация, обобщаване на флекскията, експресивни преобразувания) е трудно да се определи към каква праформа се отнасят съответните лексеми. Албанският език изобилства от латински, гръцки, старобългарски, османо-турски и италиански заемки и е загубил голяма част от индоевропейската си лекскика. Тази липса на собствен езиков материал води до невъзможност да се определи със сигурност от кой палеобалкански език (илирийски, тракийски или дако-мизийски) произлиза съвременният албански език.
Сравнение на албански с други индоевропейски езици
албанска дума | превод | праалбанска форма | индоевропейска форма | сродни индоевропейски форми |
---|---|---|---|---|
bardhë | бял | *barða- | *bherHg^-o- | готски: bairhts ‘светъл’ |
kashtë | сламка | *kalś-tā | *kol-s- | старобълг. класъ |
motër | сестра | *mātri- | *meh2-tr- | старогръцки: μήτηρ, староиндийски: mātar – майка |
fjalë | дума | *feln- | *spel(H)-en-eh2 | старогорнонемски: spel реч |
vjet | година | *uet- | *uet-os | старогр. ἔτος ‘година’ |
ndaj | разделям | *n-dai- | *dh2-eie- | староинд. dayate ‘разделя’ |
ndrydh | навяхвам | *n-truð- | *tru-d- | старобълг. троудити ‘натоварвам’ |
njesh | натискам | *n-gneś- | *gnes- | старобълг. гнести ‘натискам’, старогорнонемски: knetan ‘меся’ |
nëm/nam | проклятие | *nam- | *nom-os | старогр. νóμος ‘закон’ |
Съвременна писменост
[редактиране | редактиране на кода]Албанската азбука се основава на латиницата, като към нея са добавени буквите ë, ç и девет буквосъчетания, използващи се за предаване на някои присъщи звуци. До 1908 г., когато латиницата се въвежда в албанския, се използват кирилицата, гръцката или арабската азбука.
Буква: | A | B | C | Ç | D | Dh | E | Ë | F | G | Gj | H | I | J | K | L | Ll | M | N | Nj |
МФА (звук): | a | b | t͡s | t͡ʃ | d | ð | ɛ | ə | f | ɡ | ɟ | h | i | j | k | l | ɫ | m | n | ɲ |
Описание на произношението: | агне | б | ц | ч | д | англ. the | е | ≈къща | ф | г | палатализирано (онебнено) г (гь) | англ. h | и | й | к | л | полско Ł (≈уъ) | м | н | палат. н (нь) |
Буква: | O | P | Q | R | Rr | S | Sh | T | Th | U | V | X | Xh | Y | Z | Zh |
МФА (звук): | ɔ | p | c | ɾ | r | s | ʃ | t | θ | u | v | d͡z | d͡ʒ | y | z | ʒ |
Описание на произношението: | котка | п | палат. к (кь) | едноударно р | трептящо р | с | ш | т | англ. thin | у | в | дз | дж | немско über | з | ж |
Граматика
[редактиране | редактиране на кода]В албанския език има три рода – мъжки, женски и среден. При прилагателните родът се отбелязва чрез i или e пред думата, като в някои случаи се добавя -е като окончание. Пример i madh – „велик“; e madhe – „велика“. Правилата за склонение (в различните падежи) и за образуване на множествено число са много и е трудно да се систематизират. Както и в другите езици от т.нар. Балкански езиков съюз, определителният член се поставя в края на думата и е различен в зависимост от рода и числото. Например burrë – „мъж“, burri – „мъжът“; grua – „жена“; gruaja – „жената“.
Съществителни имена
[редактиране | редактиране на кода]Съществителните имена в албанския език притежават много сходни качества със заобикалящите го езици. Езикът притежава 5 падежа, маркирани по различни начини, зависейки от род, число и член.
Множествено число
[редактиране | редактиране на кода]Отличителна характеристика на албанските съществителни имена е, че те доста често имат неправилни множествени форми, което създава затруднения за чужденци. Често срещани наставки са -ra, -a, -e, -onj, -ë, но се среща мутация на гласните в думата и палатализация (омекотяване) на завършващата съгласна.
Например:
- zog (птица) - zogj (птици)
- kalë (кон) - kuajt (коне)
- ujk (вълк) - ujqërit (вълци)
- qen (куче) - qenjtë (кучета)
- *ujë (вода) - ujërat (води)
*Ujë (вода) обаче сменя рода си в множественото число.
Падежни форми
[редактиране | редактиране на кода]Тази таблица представя наставките, поставени на съществителни имена от мъжки род, чиято членувана форма започва с гласната "i".
Мъжки род | Нечленувано | Членувано | ||
---|---|---|---|---|
Единствено чл. | Множествено чл. | Единствено чл. | Множествено чл. | |
Именителен | mal (планина) | male (планини) | mali (планината) | malet (планините) |
Винителен | malin | |||
Дателен | mali | maleve | malit | maleve |
Родителен | i/e/të/së mali | i/e/të/së maleve | i/e/të/së malit | i/e/të/së maleve |
Аблативен | (prej) mali | (prej) malesh | (prej) malit | (prej) maleve |
*prej - означава "от" и се използва само с албативния падеж.
Следващата таблица представя окончанията за мъжки род, чиято членувана форма започва с гласната "u", за да се предотврати палатализация.
Гласната "u" се добавя като член само на думи, които завършват с -k/-g/-h. В противен случай се използва "i".
В случая, множественото число на думата "zog" (птица) е неправилно - zogj.
Мъжки род | Нечленувано | Членувано | ||
---|---|---|---|---|
Единствено чл. | Множествено чл. | Единствено чл. | Множествено чл. | |
Именителен | zog (птица) | zogj (птици) | zogu (птицата) | zogjtë (птиците) |
Винителен | zogun | |||
Дателен | zogu | zogjve | zogut | zogjve |
Родителен | i/e/të/së zogu | i/e/të/së zogjve | i/e/të/së zogut | i/e/të/së zogjve |
Аблативен | (prej) zogu | (prej) zogjsh | (prej) zogut | (prej) zogjve |
Следващата таблица представя окончанията за женски род чрез думата за момиче - vajzë.
Женски род | Нечленувано | Членувано | ||
---|---|---|---|---|
Единствено чл. | Множествено чл. | Единствено чл. | Множествено чл. | |
Именителен | vajzë (момиче) | vajza (момичета) | vajza (момичето) | vajzat (момичетата) |
Винителен | vajzën | |||
Дателен | vajze | vajzave | vajzës | vajzave |
Родителен | i/e/të/së vajze | i/e/të/së vajzave | i/e/të/së vajzës | i/e/të/së vajzave |
Аблативен | (prej) vajze | (prej) vajzash | (prej) vajzës | (prej) vajzave |
Глаголи
[редактиране | редактиране на кода]Спрежения
[редактиране | редактиране на кода]Спреженията на албанските глаголи се разделят на три главни групи, пренебрегвайки неправилните.
Сегашно | Мин. Свършено | Мин. Несвършено | Оптативно | |
---|---|---|---|---|
1лц.ед | -oj (kërkoj) | -ova (kërkova) | -oja (kërkoja) | -ofsha (kërkofsha) |
2лц.ед | -on (kërkon) | -ove (kërkove) | -oje (kërkoje) | -ofsh (kërkofsh) |
3лц.ед | -on (kërkon) | -oi (kërkoi) | -onte (kërkonte) | -oftë (kërkoftë) |
1лц.мн | -ojmë (kërkojmë) | -uam (kërkuam) | -onim (kërkonim) | -ofshim (kërkofshim) |
2лц.мн | -oni (kërkoni) | -uat (kërkuat) | -onit (kërkonit) | -ofshi (kërkofshi) |
3лц.мн | -ojnë (kërkojnë) | -uan (kërkuan) | -onin (kërkonin) | -ofshin (kërkofshin) |
Сегашно | Мин. Свършено | Мин. Несвършено | Оптативно | |
---|---|---|---|---|
1лц.ед | -Ø (lind) | -a (linda) | -ja (lindja) | -sha (lindsha) |
2лц.ед | -Ø (lind | -e (linde) | -je (lindje) | -sh (lindsh) |
3лц.ед | -Ø (lind) | -i (lindi) | -te (lindte) | -të (lindtë) |
1лц.мн | -im (lindim) | -ëm (lindëm) | -nim (lindnim) | -shim (lindshim) |
2лц.мн | -ni (lindni) | -ët (lindët) | -nit (lindnit) | -shit (lindshit) |
3лц.мн | -in (lindin) | -ën (lindën) | -nin (lindnin) | -shin (lindhin) |
Сегашно | Мин. Свършено | Мин. Несвършено | Оптативно | |
---|---|---|---|---|
1лц.ед | - | -ta | -ja | -ça |
2лц.ед | - | -te | -je | -ç |
3лц.ед | - | -ti | -nte | -ttë |
1лц.мн | -më | -tëm | -nim | -tshim |
2лц.мн | -ni | -tët | -nit | -tshit |
3лц.мн | -në | -tën | -nin | -tshin |
Наклонения
[редактиране | редактиране на кода]Албанският език притежава 6 глаголни наклонения - изявително, подчинително, условно, повелително, оптативно, адмиративно. Той е единственият индоевропейски език, който успява да запази и подчинителното и оптативното наклонение. В останалите индоевропейски езици те или са се сляли, или единият от тях е спрял да се изпозлва.
Адмиративното наклонение изразява изненада, породена от необичайна случка. Фразите "ти да видиш!" или "я пък ти!" имат подобно значение, което обаче се слива с глагола в албанския език.
- Ti jeton në Shqipëri. - Ти живееш в Албания. (изявително)
- Ti jetuake në Shqipëri! - Ти (учудващо) живееш в Албания! (адмиративно)
- Ju shkoni në shkollë. - Вие ходите на училище. (изявително)
- Ju shkuakeni në shkollë! - Вие (учудващо) ходите на училище! (адмиративно)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гег 2 779 246 + тоск 2 980 000 + арберше 80 000 + арванитски 150 000 = 5 989 246. (Ethnologue, 2005)
Gordon, Raymond G., Jr. (ed.), 2005. Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, Tex.: SIL International. - ↑ Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870
- ↑ Mihăescu, Haralambie. Les elements latins de la langue albanaise. RESEE 1966/1.
- ↑ Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870
- ↑ Miklosich F. Albanische Forschungen I. Wien 1870
- ↑ Анастасов, Васил и др. Български етимологичен речник, Том IV (минго2 — па̀дам). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995. Връзката със слав. *mogyla не е съвсем ясна, славянската дума има аналози в някои източни езици. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.
- ↑ Не е изяснена връзката със слав. *metьla ‘метла’. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.
- ↑ Не е изяснена връзката с лат. nebula.
- ↑ Не е изяснена връзката с лат. vipera.