Анастас Карастоянов
Анастас Карастоянов | |
български фотограф | |
Роден |
1822 г.
|
---|---|
Починал | 1880 г.
|
Националност | България |
Семейство | |
Баща | Никола Карастоянов |
Деца | Иван Карастоянов Димитър Карастоянов |
Анастас Карастоянов в Общомедия |
Анастас Николов Карастоянов е български щампар и фотограф.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Самоков през 1822 г. Учи глиптика при Д. Антикаря и печатарство при Я. Прайнин от Баден-Баден, живеещ в Самоков. Работи в печатницата на баща си Никола Карастоянов и му помага при рязането на гравюри. През 1848 г. съставя Ерминия, смятана за първото ръководство по графична техника в България. Придворен фотограф в Белград през периода 1862 – 1865 г. Снима редица български революционери – Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ангел Кънчев, Ильо войвода и др. Умира в София през 1880 г.
Анастас е баща на фотографите Иван Карастоянов и Димитър Карастоянов.
През 2017 г. община Самоков приема статута и учредява Национална награда за фотографско изкуство „Анастас Карастоянов“. Целта е да се отдаде признание на самоковеца Анастас Карастоянов и рода Карастоянови – пионери на българската фотография, както и да се подчертае голямата роля на Самоков за развитието на фотографията в страната ни.[1][2]
На считания за пръв българси фотограф през 2024 г. в родния му град е въздигнат паметник от пазарджишкия скулптор Спас Киричев.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Фотографите Карастоянови Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Царе на фотографията има и в България
- Карастоянови – пионерите на българската фотография
- Из CV-то на българската фотография Архив на оригинала от 2017-12-12 в Wayback Machine.
- Фотографска фамилия Карастоянови Архив на оригинала от 2022-01-03 в Wayback Machine.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Петър Боев. Фотографско изкуство в България (1856-1944). София, 1983, с. 20 – 25.
- Зафер Галибов. Светлописите. Факти, събития и практики из историята на Българската фотография (1839-1959). 2017, с. 40 – 54.