Направо към съдържанието

Ангел Радушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Радушев
български иконописец и стенописец
Роден
Починал
16 април 2021 г. (75 г.)

Религияправославие
Учил вСофийски университет

Ангел Радушев Малев (28 декември 1945, Варна – 16 април 2021, София) е български иконописец и стенописец (1974), богослов (1972), зъботехник (1967), издател, колекционер, член на Творческия фонд на Съюза на българските художници (1980), женен за зъботехничката Захаринка Малева.

Автор на тритомно атобиографично съчинение под заглавие: Ангел Вопияше: Ангел – Усърден молител 2013, 2014 и 2020[1], на няколко десетки иконописни ансамбъла и множество икони в България и по света[2] и на няколко проучвания – на колекции с монети, на църковни въпроси и др.

Негова стенопис може да се види в: стария храм на Клисурски манастир „Преп Петка“ над Банкя, храм Свети Дух в Надежда, Свети Никола във Връбница, гръцкия параклис Свети Георги в София, трапезариите на Мъглижки и Зографски манастири, църкви в Сибир, старостилната църква Свв. Блажена Ксения Петербургска и Йоан Сан Францискски във Варна[3] и други.

Житейският път на Ангел Радушев е свързан с дисидентско изповедание на православието. Изявите му в медиите и чрез изложби представят неговото творчество, което в по-голямата си част, е създадено през социалистическия период. Активното му участие в православните форуми в периода на прехода (вече недостъпни онлайн) под псевдонима Зограф представя позицията на църковен ревнител.

В края на живота си, при тежко и продължително боледуване, на 6 февруари 2021 година, Ангел Радушев приема монашеско пострижение в Българската православна старостилна църква под името Амон[4]. Почива 100 дни по-късно – на 16 април 2021 година и на 21 април е погребан в Боянските гробища в София[5].

  1. Гълъбова, Лиана. БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ КАТО ИНОВАЦИОННО ПРОСТРАНСТВО ЗА ТУРИСТИФИКАЦИЯ НА ЦЪРКОВНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ОТ ХХ ВЕК // Морето – граница или врата. 2021. с. 33 – 37, с. 36.
  2. venomwebstyle.hit.bg. Ангел Радушев – зограф // Архивиран от оригинала на 2020-12-05.
  3. Николова, Росица. Старостилният храм Света блажена Ксения Петербургска във Варна, като религиозен център // Жоржета Назърска, Светла Шапкалова, съст. Хармония в различията, София, За буквите – О писменехъ 5. 2018. с. 151 – 158.
  4. bulgarian-orthodox-church.org
  5. bulgarian-orthodox-church.org
  6. Фокас, Даниел. Към историята на гръцката общност в София от средата на ХХ век до днес: първите години. // Български фолклор (Българи и гърци: линии на пресичане) 3. 2017. с. 334 – 353.
  7. Радушев, Ангел. Ангел Вопияше: Ангел – усърден молител, т. 1, 2, 3. София, СамИздат, 2013, 2014. ISBN ISBN: 978-954-770-45-9.
  8. Гергинова, Цветанка. Храм Свети Дух град София. София, Беров Джи, 2007.