Направо към съдържанието

Андон Попкамчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андон Попкамчев
български възрожденец
Роден
Починал
24 август 1902 г. (59 г.)

Андон Попангелов Попкамчев (изписване до 1945 година: Андонъ попъ Камчевъ) е български свещеник и възрожденец от Македония, борец за независима българска църква.

Андон Попкамчев е роден в голямото и будно българско село Ваташа през 1843 година в семейството на местния свещеник поп Ангел Попкамчев. Учи в общинското училище във Ваташа. Около 1867 година е ръкоположен за свещеник от струмишкия владика и поема енорията на баща си, която включва селата Ваташа, Моклище и Глишик. Поддържа близък контакт с учителите Георги Милетич, Арсени Костенцев, Глигор Шишков и други и се включва активно в борбата против гръцките владици.

В 1869 година Андон Попкамчев е анатемосан от струмишкия гръцки владика Йеротей и е отстранен от поста си, но въпреки това продължава да служи в църквата във Ваташа. Повикан за обяснение в Идаре меджлиса в Кавадарци, поп Андон заявява:

Аз съм българин. Служа на моя народ. Не го признавам владиката за мой началник и затова не го слушам.[1]

Заради отказа си да се подчинява на Патриаршията Андон Попкамчев е заточен в гръцки манастир край Василика, Солунско, където престоява три месеца. Освободен е през 1870 година след протестите на жителите на Ваташа.[2] През същата година той е един от основателите на Тиквешката българска духовна община, дълги години е и неин председател.

В 1874 и в 1878 – 1879 година поп Андон отново е заточен в района на Солун и е освободен поради протестите на своите енориарши. През 1890-1895 година, като председател на Ваташката църковно-училищна община, както и по-късно Андон Попкамчев полага големи грижи за развитието на учебното дело във Ваташа. След основаването на БМОРК, Андон Попкамчев се включва в македоно-одринското освободително движение.

На 24 август 1902 година поп Андон е прострелян от засада край село Манастирец. Погребението му се превръща в протест срещу турските власти, обвинени от местните българи в директно подбудителство. По решение на Околийския комитет на ВМОРО в Кавадарци, кметовете на селата в Тиквеш изготвят изложения до солунския валия Хасан Фехми паша и чуждестранните консули, с които протестират срещу убийствата и престъпленията срещу българското население. Убийците на Попкамчев, трима мюсюлмани от селата Манастирец и Сирково, са наказани от ВМОРО.

Андон Попкамчев е баща на Тодор, Христо и Йованче Попантов.

 
 
 
 
 
 
 
 
Даскал Камче
(1790 - 1848)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Попкамчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Попангелов
(1843 - 1902)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Поликсена Попантова
 
Тодор Попантов
(1876 - 1954)
 
Йованче Попантов
(1882 - 1906)
 
Христо Попантов
(1879 - 1964)
 
Марика Николова
(1888 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Антов
(1919 - ?)
 
Иван Антов
(1923 - 1985)
 
Никола Антов
(1925 - 1986)
 
 
 
  • Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 226-266
  1. Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 231
  2. Право, бр. 22, 27 юли 1870