Направо към съдържанието

Андрей Щремфел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Щремфел
Andrej Štremfelj
словенски алпинист
Роден
Националност Словения
Работилалпинист, планински водач, учител
Алпинизъм
Награди„Златен ледокоп“ (Piolet d'Or) 1992 г.
„Златен ледокоп“ за цялостен принос (Piolet d'or Carrière)
Семейство
СъпругаМария Щремфел
Уебсайтwww.stremfelj.si/andrej-and-marija/

Андрей Щремфел (на словенски: Andrej Štremfelj) е словенски алпинист, планински водач и инструктор.

Той и Марко Презел са първите носители на наградата „Златен ледокоп“ (Piolet d'or) – през 1992 г., за изкачването им на Кангчендзьонга по югозападния гребен. През 2018 г. получава и „Златен ледокоп“ за цялостен принос (Piolet d'or Carrière). Първият словенски (югославски) алпинист, изкачил Еверест (1979 г.), заедно с Нейц Заплотник, при това по нов маршрут – по изключително трудния югозападен гребен. Участва в повече от двадесет хималайски експедиции. Изкачил е седем от четиринадесетте осемхилядника.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 декември 1956 г. в Кран, Словения. Започва да се занимава с алпинизъм на 15-годишна възраст. Заедно с по-големия си брат Марко Андрей се катери предимно в родните си Алпи и в продължение на няколко години постига впечатляващи успехи, които не остават незабелязани от опитните словенски алпинисти. През 1983 г. завършва Университета в Любляна (Факултет по физическо възпитание). След дипломирането си работи и продължава да работи като учител по физическо възпитание в средно училище в Шкофя Лока. От 1984 до 1987 г. оглавява алпийския клуб „Кран“, от 1994 до 1999 г. е председател на комисията на Словенската алпийска асоциация. От 1982 г. е планински водач, инструктор на Словенската асоциация на планинските водачи (SMGA). През 1997 г. получава лиценз IFMGA.[1][2][3]

Живее в Кран. Женен е и има три деца.[3]

Спортна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

През 1977 г. по покана на Нейц Заплотник Щремфел участва в първата си хималайска експедиция – до Гашербрум I (ръководител Янез Лончар). На 8 юли, заедно с Нейц Заплотник, той изкачва върха по нов маршрут (по югозападния гребен). Две години по-късно е сред участниците в югославската експедиция до Еверест (ръководител Тоне Шкаря). На 13 май 1979 г., отново заедно със Заплотник, стават първите словенци, изкачили върха на света. Изкачването им е забележително събитие в историята на височинния алпинизъм: то е в класически стил „обсада“, но по новия най-труден маршрут по югозападния гребен на върха, последвано от спускане по кулоара Хорнбайн. За втори път той изкачва Еверест през 1990 г., този път със съпругата си Мария – първата брачна двойка, изкачила се до третия полюс на Земята.[4][5][6][7][8]

През 1981 г. Андрей участва в експедиция до Лхотце. При един от първите опити за изкачване на Южната стена той, Заплотник и Павел Подгорник се изкачват до 8150 m н.в.[9][4] През 1983 г. в чисто алпийски стил той изкачва връх Комунизъм (по билото Беззубкин) в Памир (а по време на аклиматизацията и връх Корженевска)[10], а също така организира (неуспешна) експедиция до Анапурна (по южната стена). До края на десетилетието той успява да изкачи Дхаулагири (1985), Броуд Пик и Гашербрум II (1986), Шиша Пангма (1989) – словенците изкачват нов маршрут до върха в алпийски стил по югозападния контрафорс (2150 m, IV–V, 55 °– 65 °). В допълнение към това прави първите изкачвания на Нянанг Ри (7071 m), и Канг Ри (6200 m).[11]

Кангчендзьонга. Югозападният гребен е вляво на снимката, най-близкият видим връх е Южният.

През 1991 г. словенците организират голяма експедиция до Кангчендзьонга (ръководител Тоне Шкаря), по време на която Щремфел и Марко Пресел в алпийски стил се изкачват по много трудния югозападен гребен до Южния връх на масива. По време на походите за аклиматизация те осъществяват първото изкачване до връх Боктох (6114 m) и връх Талунг (7349 m) на 20 април, второ изкачване, нов маршрут. Постижението им е отличено с първата по рода си награда „Златен ледокоп“ за най-добро изкачване на годината. Те са отличени и с най-високата награда на Словения за спортни постижения – Блоудек.[12][13][14]

През 1992 г. Щремфел и Презел правят първото изкачване на Мелунгцзе Главен, което е атакувано четири пъти от британски и американски алпинисти през предходното десетилетие. През 1995 г. заедно правят нов маршрут до Северната кула в Кордилера Пайне, а през същата година заедно със съпругата си Мария изкачва класическия маршрут до Чо Ою, който става седмият осемхилядник в кариерата му.[15]

На 6 октомври 1999 г., заедно с Марко Чар, Петър Мезнар и Марко Презел, Андрей прави първото изкачване на Гячунг Канг по северната стена, а през 2000 г., под егидата на Словенската алпийска асоциация, ръководи тренировъчни лагери в Хималаите. За съжаление те приключват преждевременно – в резултат на падане от Jongsong загива един от начинаещите словенски спортисти.[15][7].

През 2004 г. Андрей заедно със съпругата си Мария изкачва Дхаулагири (за него това е 8-и осемхилядник, за Мария е 4-ти).[16][17][18] През 2005 г. е на Денали, а на 6 май 2006 г. прави първото изкачване на Янак-Чули (7090 м), по югозападния хребет заедно със словенеца Рок Залокар.[19] Последното височинно изкачване на Андрей е връх Аконкагуа (6960 м), 2010 г. [16]

За малко повече от 40 години от кариерата си в алпинизма той е направил (по собствени изчисления) повече от 3000 изкачвания.[16]

Книга

[редактиране | редактиране на кода]

През 2020 г. Мария и Андрей Щремфел издават книгата „Прегръдка на върха на света“ (Objem na vrhu sveta).[20]

Отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Златен ледокоп“ (1992 г.) за изкачването на Кангчендзьонга по югозападния гребен.[21]
  • Награда „Блоудек“ (1992), най-високата награда на Словения за спортни постижения.[22]
  • Награда на Алпийската асоциация на Словения за цялостни постижения (2017).[6]
  • „Златен ледокоп“ за цялостни постижения (Piolet d'or Carrière), 2018 г.[21][23]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ McDonald, Bernadette. Alpine Warriors. Rocky Mountain Books Ltd, 2015. ISBN 1771601108, ISBN 978-1-77160-110-8. с. 84.
  2. ↑ Andrej Stremfelj // everesthistory.com.
  3. ↑ а б About Andrej // Explore-Share.com. Посетен на 2018-03-31.
  4. ↑ а б Andrej Štremfelj // Termania. Посетен на 2018-03-31.
  5. ↑ The Call of Everest: The Climbers of Everest // National Geographic. Посетен на 2018-03-31.
  6. ↑ а б Matej Ogorevc. Andrej Štremfelj Awarded Lifetime Achievement in Alpinism // BMU Magazine. Архивиран от оригинала на 2018-11-13. Посетен на 2018-03-30.
  7. ↑ а б Andrej Stremfelj. The Weight of Thin Air // Alpinist. Архивиран от оригинала на 2017-09-15. Посетен на 2018-04-02.
  8. ↑ Иванова, Таня. Андрей Щремфел: За Еверест бяхме готови да си жертваме пръстите, само и само да изкачим върха // bnr.bg. 9 май 2024.
  9. ↑ Lindsay Griffin. LHOTSE SOUTH FACE IN WINTER—ALMOST // Alpinist. Посетен на 2018-03-31.
  10. ↑ Andrej Štremfelj. The Himalaya, Observations from the Roof of the World // AAC. Посетен на 2018-04-02.
  11. ↑ McDonald, Bernadette. Alpine Warriors. Rocky Mountain Books Ltd, 2015. ISBN 1771601108, ISBN 978-1-77160-110-8. с. 197.
  12. ↑ Matjaž Šerkezi. Bloudkovi nagrajenci PZS od 1965 do 2012 // Planinska zveza Slovenije. Посетен на 2018-03-28.
  13. ↑ McDonald, Bernadette. Alpine Warriors. Rocky Mountain Books Ltd, 2015. ISBN 1771601108, ISBN 978-1-77160-110-8. с. 219.
  14. ↑ Tone Škarja, Marko Prezelj. Slovene Kangchenjunga Expedition // publications.americanalpineclub.org. 1992.
  15. ↑ а б Stremfelj, Andrej. Andrej Stremfelj // alpinist.com. December 1, 2002. Архивиран от оригинала на 2018-04-10. Посетен на 2021-03-29.
  16. ↑ а б в Andrej Štremfelj. Biografija // www.stremfelj.si. Посетен на 2018-12-01.
  17. ↑ Savenc, Franci. Poročilo o delu KA v letu 2004 // gore-ljudje. Посетен на 2018-12-01.
  18. ↑ Tone Škarja, Matjaž Šerkezi. Slovenci v Himalaji od 1954 do 2013 // MEDIA CENTER, Marko Gorjup s.p. himalaja.pzs.si. Посетен на 2018-12-01.
  19. ↑ Janak – Southwest Pillar – 2006 // Himalayan Climbs. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2018-12-01.
  20. ↑ Marija in Andrej Stremfelj. Objem na vrhu sveta // stremfelj.si.
  21. ↑ а б 2018 – Andrej Štremfelj // pioletsdor.net. 15 Jun 2018, 8 Jan 2020. Архивиран от оригинала на 2018-11-13. Посетен на 2021-03-29.
  22. ↑ BLOUDKOVA PRIZNANJA (NAGRADE IN PLAKETE) // pzs.si.
  23. ↑ Štremfelj prvi Slovenec z zlatim cepinom za življenjsko delo // rtvslo.si. 12 junij 2018.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Штремфель, Андрей“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Андрей_Щремфел&oldid=12234073“.