Антарктическата плоча започва процес на субдукция под Южна Америка преди около 14 милиона години по време на миоцен. Първоначално тя се подпъхва само под най-южния връх на Патагония, което ще рече, че Чилийската тройна точка (място на срещане на три тектонски плочи) се е намирала под Магелановия проток. Докато южната част на плочата Наска и Западночилийското възвишение се „изяждат“ чрез субдукция, по-северните райони на Антарктическата плоча започват да се подпъхват под Патагония, а Чилийската тройна точка се премества на сегашното си местоположение, на полуостров Тайтао.[4][5] Субдукцията на Антарктическата плоча под Южна Америка се счита, че е повдигнала Патагония, тъй като е намалила предишния мощен поток в мантията, който вследствие на субдукцията на плочата Наска под Патагония я дърпа надолу. Динамичната топография, причинена от това повдигане, по време на кватернер издига морски тераси и абразивни брегове по атлантическия бряг на Патагония.[5]
