Атанас Маджаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Маджаров
български просветен деец
Роден
Починал

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Народен представител в:
XXI ОНС   

Атанас Стоев Маджаров, известен и с псевдонима Унгарски, е български просветител от късното българско възраждане в Македония и деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1881 година в село Негован, Лъгадинско в семейството на Точо Попов, тенекиджия, църковен псалт, участник в църковните борби.[2] На пет годишна възраст остава сирак и е отгледан от чичо си архимандрит Иван (Йона) Маджаров, български архиерейски наместник в Солун. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и става начален учител в града в централното основно училище „Свети Климент“. От 1910 до 1912 година е екзархийски училищен инспектор в Дойранско и Демирхисарско. В 1911 година Маджаров е в основата на организацията на Първата педагогическа конференция в Мелнишко.

След Междусъюзническата война в 1913 година се заселва в Стара Загора, а по-късно става учител в село Лешко. По време на Първата световна война от 1915 до 1918 година е околийски управител в град Радовиш.

След войната се заселва трайно в Петрич. През 1919 година е избран за председател на настоятелството на местното читалище „Братя Миладинови“.[3] В края на същата година се нарежда сред основателите на Македонското благотворително братство „Христо Матов“ в Петрич.[4] Открива първите гимназиални класове в дома си и от 1920 до 1923 година е директор на непълната смесена гимназия в града. Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Петрич.[5] През 1923 година е избран за народен представител в ХХІ Народно събрание от листата на Демократическия сговор.[6] В 1930 година се завръща в Петрич, където умира в 1935 година.

Името „Атанас Маджаров“ носи улица в Петрич.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Маджаров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(? – 1870)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йона Маджаров
(1849 – 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо (Точо) Маджаров
(? – 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(1870 – 1925)
 
Лазар Маджаров
(1872 – 1907)
 
Владимир Маджаров
(1883 – 1917)
 
Олга Маджарова
(1887 – 1974)
 
Иван Караджов
(1885 – 1934)
 
Светослав Маджаров
(1893 – 1915)
 
 
Атанас Маджаров
(1881 – 1935)
 
 

Външни препраткии[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 525.
  2. Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023,. с. 103.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 64.
  4. Албумъ-алманахъ „Македония“. София, 1931, стр. 853.
  5. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001.
  6. Димов, Иво. „Речи и снимки на петричкия народен представител от 1923 до 1927 г. Ат. Маджаров предаде синът му в местния музей“, вестник „Струма“, бр.5244, 29 юли 2009