Аугусто Роа Бастос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аугусто Роа Бастос
Роден13 юни 1917 г.
Починал26 април 2005 г. (87 г.)
Професияписател, поет, сценарист, журналист, преводач
Националност Парагвай,
 Франция
Активен период1953 -2005
Жанрдрама, исторически роман, биография, лирика, диктаторски роман, документалистика
Направлениемагически реализъм
Течениелатиноамерикански бум
СъпругаМунека Роди (? – ?)
Ирис Хименес (1980 – 2005)
Деца3
Уебсайт
Аугусто Роа Бастос в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Аугусто Роа Бастос (на испански: Augusto Roa Bastos) е парагвайски журналист, сценарист, преподавател, преводач, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, исторически роман и документалистика. Част е на литературното движение „латиноамерикански бум“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Аугусто Роа Бастос е роден на 13 юни 1917 г. в Асунсион, Парагвай. Прекарва детството си в малкото градче Итурбе, в региона Гуайра, където баща му е бил администратор на захарна плантация. Там се научава да говори както испански, така и гуарани, езикът на коренното население на Парагвай. На десетгодишна възраст е изпратен на училище в Асунсион, където отсяда при чичо си Херменегилдо Роа, либералният епископ на Асунсион. Богатата лична библиотека на чичо му му предоставя възможност да се запознае с класическата испанска литература.

През 1932 г. започва териториалната война за Гран Чако между Парагвай и Боливия. На 15-годишна възраст той избягва с група съученици и се присъединява към парагвайската армия, за да се бие в Гуера дел Чако срещу Боливия, и в продължение на три години работи като асистент на медицинска сестра. Войната има дълбоко въздействие върху него като бъдещ писател, защото вижда последиците от битките – „осакатени тела“ и „унищожение“, което го прави убеден пацифист.

Непосредствено след войната работи като банков чиновник, а по-късно и като журналист. През това време започва да пише пиеси и поезия. През 1941 г. Роа Бастос печели наградата „Атенео Парагвайо“ за ръкописа „Фулгенсия Миранда“, но книгата никога не е публикувана. В началото на 40-те години прекарва значително време в плантациите йерба мате в северен Парагвай.

През 1942 г. е назначен за редакционен секретар на всекидневника „Асунсион Ел Паис“. През 1945 г. пътува до Европа, по покана на Британския съвет в Лондон, посещава и Великобритания Франция и Африка, където прави интервюта и статии за Втората световна война. Две години по-късно се завръща в Парагвай, но поради военната диктатура на генерал Алфредо Стреснер и репресиите на режима, е принуден да избяга в Буенос Айрес, Аржентина. В Аржентина, за да се издържа, работи като пощальон, сценарист за кино и театър, журналист и университетски професор, като едновременно пише.

Въпреки трудното изгнание, времето му в Буенос Айрес е неговият плодовит период. През 1953 г. публикува първата си книга, сборникът от 17 разказа „El trueno entre las hojas“ (Гръм между листата). Седем години по-късно е издаден романът му „Син человечески“, вдъхновен от впечатленията му от войната за Гран Чако. С тази книга започва трилогия за монотеизма на властта.

Най-известен е сложният му роман „Аз, Върховният“ от 1974 г. Книгата е художествен разказ за парагвайския диктатор от XIX век д-р Хосе Гаспар де Франсия, който е диктатор в Парагвай в продължение на 26 години.

През 1976 г. напуска Аржентина, непосредствено преди установяването на военната диктатура на Хорхе Рафаел Видела, и се мести във Франция по покана на Университета на Тулуза. В университета е професор по испано-американска литература до 19855 г., създава курса по език и култура на гуарани, както и Работилница за творческо писане и литературна практика.

Завръща се в Парагвай през 1989 г. след падането на режима на Стреснер. Същата година е удостоен с престижната награда „Сервантес“ за цялостното му творчество.

Аугусто Роа Бастос умира от инфаркт, при усложнения след операция след падане, на 26 април 2005 г. в Асунсион.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Hijo de hombre (1960)
    Син человечески, изд.: „Народна култура“, София (1975), прев. Емилия Ценкова
  • Yo, el Supremo (1974)
    Аз, Върховният, изд.: „Народна култура“, София (1979), прев. Емилия Юлзари
  • Vigilia del Almirante (1992)
  • El fiscal (1993)
  • Contravida (1994)
    Контраживот – откъс, седм. „Български писател“ (1995), прев.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • El ruiseñor de la aurora, y otros poemas (1942)
  • El naranjal ardiente (1960)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • El trueno entre las hojas (1953)
  • El baldío (1966)
  • Madera quemada (1967)
  • Los pies sobre el agua (1967)
  • Moriencia (1969)
  • Cuerpo presente y otros cuentos (1971)
  • El pollito de fuego (1974)
  • Los Congresos (1974)
  • El sonámbulo (1976)
  • Lucha hasta el alba (1979)
  • Los Juegos (1979)
  • Contar un cuento, y otros relatos (1984)
  • Madama Sui (1996)
  • Metaforismos (1996)
  • La tierra sin mal (1998)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Cándido Lopez (1976)
  • Imagen y perspectivas de la narrativa latinoamericana actual (1979)
  • Lucha hasta el alba (1979)
  • Rafael Barrett y la realidad paraguaya a comienzos del siglo (1981)
  • El tiranosaurio del Paraguay da sus ultimas boqueadas (1986)
  • Carta abierta a mi pueblo (1986)
  • El texto cautivo: el escritor y su obra (1990)

Екранизации / сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1957 El trueno entre las hojas
  • 1959 Sabaleros
  • 1959 La sangre y la semilla
  • 1960 Shunko
  • 1961 La sed – по романа „Hijo de hombre“, глава „La sed“
  • 1961 Alias Gardelito
  • 1962 El último piso
  • 1962 El terrorista
  • 1964 El demonio en la sangre
  • 1964 La boda
  • 1966 Castigo al traidor – по разказа „Encuentro con el traidor“
  • 1967 Ya tiene comisario el pueblo
  • 1969 Soluna
  • 1974 La madre María

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Augusto Roa Bastos в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​