Борис Парашкевов

Борис Парашкевов
български езиковед и преводач германист
Роден	15 април 1938 г. Русе, Царство България
Починал	2 октомври 2021 г. София, Република България
Учил в	Софийски университет Лайпцигски университет
Работил в	Софийски университет Пловдивски университет Хелзинкски университет
Борис Парашкевов в Общомедия

Борис Димитров Парашкевов е български езиковед, професор по историческа граматика и история на немския език в Софийския университет и преводач на художествена, научна, научно-популярна и езотерична литература. Основател на катедрата по скандинавистика на Софийския университет.

Автор е на над 200 публикации (монографии, студии, статии, езикови бележки, рецензии) в България и чужбина по въпроси на немската и българската граматика, етимология, лексикология, словообразуване, съпоставително езикознание, езикова култура и езикови контакти, в частност заемки от немски и други езици в български. Член на Съюза на преводачите в България от 1975 и един от учередителите на Съюза на германистите в България , член на редакционния съвет на списание „Балканско езикознание“, на редакционната колегия на списание „Съпоставително езикознание“ и член на редакционната колегия на Годишника на СУ-ФКНФ.

Биография

Рроден е на 15 април 1938 г. в Русе.

През 1961 г. завършва немска филология в Софийския държавен университет. През 1964 – 1967 г. е докторант в Лайпцигския университет, където защитава дисертация на тема Entwicklung der Adjektivadverbien im Ostmitteldeutschen vom Beginn der Überlieferung bis Luther и получава научна степен доктор по философия. От 1968 г. е асистент, от 1979 г. – доцент, а от 1989 г. – професор по история и историческа граматика на немския език в Катедрата по германистика към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет. Гост-професор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1993 – 2003). Води курсове по увод в немската диалектология, историческа фонология и историческа лексикология на немския език и други дисциплини.

Съосновател и първи ръководител на Катедрата по скандинавистика (1991 – 1999). През 1974 – 1978 г. е лектор по български език в Хелзинкския университет, през 1981 – 1982 г. е стипендиант на Фондация „Александер фон Хумболт“ в Бон, през 1989 г. – гост-професор в Университета на щата Делауеър. Участва в международни научни събития в Германия, Австрия, Финландия, Полша, Румъния, Словения, Унгария.

Умира на 2 октомври 2021 г.

Библиография

Езикознание

За българския език

• Етимологични дублети в българския език. Народна просвета, София, 1987
• Немски елементи в говора на банатските българи. Университетска библиотека № 452. София, 2007
• Етимологични дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. ИК ЕМАС, София, 2008
• Отименна лексика в словника на българския език. Енциклопедичен речник на производни от собствени имена. Издателство „Изток-Запад“, София, 2011
• М. Костова, Б. Парашкевов, М. Славова, Н. Георгиева, М. Димитрова. Корективен речник на чужди думи в българския език. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2012
• Народни етимологии. Думи и имена с вторична семантична и морфологична мотивация. Издателство „Изток-Запад“, София, 2013
• Малък речник на етимологични дублети в българския език. Издателство „Слово“, Велико Търново, 2014
• Българска транскрипция на немски имена. Издателство „Изток-Запад“, София, 2015
• От дума на дума... Занимателна лексикология. Издателство „Изток-Запад“, София, 2017
• Немска лексика в българския език. Морфосемантичен, словообразувателен и етимологичен обзор. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2021.

За немския език

• Wörter und Namen gleicher Herkunft und Struktur. Lexikon etymologischer Dubletten im Deutschen. Walter de Gruyter, Berlin/New York, 2004

Преводи

От фински

• Апели. Любимецът на града. Отечество, София, 1979
• Лена Крун. В човешки дрехи. Повест за града. Отечество, София, 1981
• Мика Валтари. Синухе Египтянина. Народна култура, София, 1986 (преиздадена в Книжен тигър 1994 и Еднорог 2002)

От немски

• Йохан Лудвиг Тик. Чудатости. В: Немски романтици. Народна култура, София, 1980, стр. 408 – 488
• Йохан Волфганг фон Гьоте. Родства по избор. В: Избрани творби, т. 4, стр. 183 – 416, София, Народна култура, 1980 (преиздадена като Сродства по избор. Хемус, 1999)
• Мартин Лутер. За свободата на християнина, Послание за превода, Към християнските благородници от немско потекло относно изправлението на християнската общност. Томас Мюнцер, Проповед пред князете, Изрично опровержение на фалшивата вяра и др. Във: Велики оратори. Наука и изкуство, София, 1984
• Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен. Приключенията на Симплицисимус. Народна култура, София, 1990 (преработено и илюстровано издание в Изток-Запад, 2013)
• Рудолф Щайнер. Философия на свободата. Антропософско издателство „Димо Даскалов“, Стара Загора, 1993
• Рудолф Щайнер. Карма на неистината. Антропософско издателство „Димо Даскалов“, Стара Загора, 1996
• Песен за нибелунгите. ИК „ЕМАС“, София, 2005
• Аугусте Лехнер. Нибелунгите – разцвет и заник на един могъщ народ. ИК „ЕМАС“, София, 2006
• Аугусте Лехнер. Парцифал – в търсене на замъка на Свещения грал. ИК „ЕМАС“, София, 2007
• Аугусте Лехнер. Крал Артур – историята за крал Артур, за неговия загадъчен съветник Мерлин и рицарите на Кръглата маса. ИК „ЕМАС“, София, 2008
• Аугусте Лехнер. Илиада – гибелта на Троя. ИК „ЕМАС“, София, 2009
• Аугусте Лехнер. Одисея – митичният сюжет в нов прочит за юноши. ИК „ЕМАС“, София, 2009
• Готхолд Ефраим Лесинг. Ернст & Фалк. Масонски разговори. Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2011
• Д-р Барбара Хендел, Петер Ферейра. Водата и солта – първоизточник на живота. За оздравителните сили на природата. Издателство „Зенит“, София, 2013
• Аугусте Лехнер. Песен за Роланд. ИК „ЕМАС“, София, 2013
• Волфганг Амадеус Моцарт, Емануел Шиканедер. Вълшебната флейта. Либрето. Издателство „Културни перспективи“, София, 2014 (Същото е заложено в Приказка за вълшебната флейта. Адаптация Юлия Спиридонова, илюстрации Петко Гелев. Издателство „Ентусиаст“, София, 2013)
• Аугусте Лехнер. Енеида – синът на богинята. ИК „ЕМАС“, София, 2014
• Аугусте Лехнер. Ивейн – една история за рицаря Ивейн и кралицата Лаудина, за дамата Лунета и лъва. ИК „ЕМАС“, София, 2014
• Томас Майсен. История на Швейцария. Издателство „Рива“, 2014
• Таня Кинкел. Алиенор – Аквитанската лъвица. ИК „ЕМАС“, София, 2015
• Ерик Валц. Марозия – Повелителката на папи. ИК „ЕМАС“, София, 2017
• Роза Шмит. Моят мъж, пенсионерът. ИК „ЕМАС“, София, 2018
• Валдтраут Левин. Доня Грасия Наси – Еврейката от Цариград. ИК „ЕМАС“, София, 2018
• Е.Т.А. Хофман. Непознатото дете. Издателство „Ентусиаст“, София, 2019
• Зигфрид Обермайер. Сафо. Древната поетеса на любовта. ИК „ЕМАС“, София, 2021

От немски съвместно с Фросина Парашкевова

• Ханс Бидерман, Речник на символите, Издателство „Рива“, София, 2003
• Норберт Борман, Речник на бъдното, Издателство „Рива“, София, 2004
• Ингрид Бон, Финландия – от наченките до наши дни, Издателство „Рива“, София, 2007
• Карл Воцелка, История на Австрия – култура, общество, политика, Издателство „Рива“, София, 2008
• Йоахим Хьослер, Словения – от наченките до наши дни, Издателство „Рива“, София, 2009
• Ингрид Бон, Кратка история на Стокхолм, Издателство „Рива“, София, 2010
• Михаел Гарлеф, Прибалтийските страни. Естония, Латвия, Литва. От Средновековието до наши дни, Издателство „Рива“, София, 2010

Награди и отличия

• Годишна награда на Съюза на преводачите в България за превода на „Синухе Египтянина“ (1987)
• Отличителен знак „Калевала“ на финландското министерство на културата за превода на романа „Синухе Египтянина“ (1987)
• Хумболтова награда за популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа (1994)
• Национална награда „Христо Г. Данов“ за превода на „Песен за нибелунгите“ (2006)
• Почетен знак на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със синя лента (2013)

Източници

• Николина Бурнева, Таня Рачева. За първи път на български език: „Песен за нибелунгите“. Проглас. Филологическо списание. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. 1/2006
• Василка Радева, Б. Парашкевов. Немски елементи в говора на банатските българи (рецензия), „Съпоставително езикознание“, 1/2008, стр. 209 – 212
• От средновековния немски до съвременния български език. Сборник в чест на проф. д-р Борис Парашкевов. Съставители Лилия Бурова, Мария Ендрева, Ренета Килева-Стаменова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2019.

Външни препратки

• Б. Парашкевов, Вулфила – вълчето: За кобургите, готите, готиката и германците, в-к „Литературен форум“, бр. 22 (506), 4 юни 2002
• Венета Павлова, Първи цялостен превод на „Песен за нибелунгите“ на български език Архив на оригинала от 2007-06-10 в Wayback Machine., БНР, 31 януари 2006
• По-добре ще познаваме Крали Марко, ако знаем „Песен за нибелунгите“ Архив на оригинала от 2008-08-08 в Wayback Machine., интервю на Мария Митева с Борис Парашкевов, в-к „Сега“, бр. 176 (3268), 2 август 2008, стр. 11.