Български книжици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Български книжици
Списание „Български книжици“, март 1858, кн. 1, част 1. Експонат на Музея на Възраждането, Варна
Информация
Начало1858 г.
Край1862 г.
Езикбългарски език
Български книжици в Общомедия

„Български книжици“ е българско възрожденско списание, което се издава от 1858 до 1862 година в Цариград, столицата на Османската империя, от културно национално сдружение на българските общини „Българска книжнина“. Списанието разисква обществени въпроси, политика, литература, история, научни знания и др.[1] и е едно от популярните издания за времето си, наред със списанията „Любословие“ и „Читалище“ и вестниците „Македония“, „Гайда“ и „Цариградски вестник“. Според Нил Попов това беше едно от най-добрите тогава български списания с научно-литературно съдържание.[2] Първоначално публикува авторски и преводни статии с историко-филоложко, а по-късно с политико-обществено значение. Пред съвременната наука списанието разкрива моменти от българската история, църковния въпрос и вълнуващите българското общество от средата на 19 век проблеми на езикознанието, славистиката и учебното дело.[3]

Първи редактор е Димитър Мутев, следват Иван Богоров, Гавраил Кръстевич, Тодор Бурмов, Сава Филаретов. В списанието статии и стихове публикуват автори като Сава Филаретов, Петко Славейков, Константин Миладинов. През 1860 г. списанието публикува първата оригинална българска повест „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев.

Броеве от списанието има в Къща музей „Иван Вазов“, Берковица, читалище „Зора“, Сливен, библиотека „Искра“, Казанлък, Музея на Възраждането, Варна и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Периодичен печат през Възраждането Архив на оригинала от 2008-04-25 в Wayback Machine., encyclopedia.bg
  2. Нил Попов 1880: Письма к М. П. Погодину из славянских земель (1835-1861). Вып. 3 (и последний). Москва, 1880, стр.732
  3. Периодичният печат от епохата на Възраждането

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]