Направо към съдържанието

Валания

Валания
Βαλάνια
— село —
Гърция
39.8716° с. ш. 21.6769° и. д.
Валания
Западна Македония
39.8716° с. ш. 21.6769° и. д.
Валания
Гревенско
39.8716° с. ш. 21.6769° и. д.
Валания
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемДескати
Надм. височина620 m

Валания или Лубинища, Лубиница (на гръцки: Βαλάνια, до 1927 година: Λούμπινστα, Лубинста,[1] Λουμπενίτσα, Νουμπενίτσα[2]) е бивше село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония.

Селото е било разположено на 620 m надморска височина,[3] на географската граница на Македония с Тесалия. Намирало се е на около 40 km югоизточно от град Гревена, на около 3 km югоизточно от днешното село Трифили и 4 km южно от село Катакали. На юг граничи с тесалийските села Аспроклисия и Псилома.

От селото са оцелели църквите „Успение Богородично[2] и „Свети Георги“.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Лубинища е влашко християнско село в югоизточния край на Гревенската каза на Османската империя. След присъединяването през 1881 година на Тесалия към Кралство Гърция то става гранично селище на няколко километра от гръцката граница.

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лубиница (Λουμπινίτσα), Гревенска каза, живеят 60 гърци влахофони, от които никой не се румънее.[5]

Според гръцка атинска статистика от 1910 година в Лубиница (Λουμπινίτσα) живеят 103 православни гърци.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лубинища влиза в състава на Кралство Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новите власти в Лубинста (Λούμπινστα) са регистрирани 94 жители.[7]

През 1927 година името на селището е сменено на Валания.[3]

Селото се разпада през 1940-те години по време на Втората световна война и Гражданската война.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 94[3][8] 104[3] 27[3] 23[3] 8[3]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Κοίμ.Θεοτόκου Νουμπενίτσας // Η Κατακαλη. Архивиран от оригинала на 2014-03-31. Посетен на 16 май 2014 г.
  3. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 121. (на македонска литературна норма)
  4. Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 198.
  5. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
  6. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 112.
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012