Величко Велянов
| Величко Велянов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 септември 1943 г.
|
| Величко Велянов в Общомедия | |
Величко Тодоров Велянов, наречен Чичката или Чичото,[1] е български революционер, скопски окръжен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Велянов е роден в 1874 година в скопското село Црешево, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1899 година влиза във ВМОРО. Велянов като дългогодишен районен войвода в Скопско води упорита борба със сръбската въоръжена пропаганда в Северна Македония.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 4 рота на 5 одринска дружина.[2]
След загубата на Първата световна война от България, Велянов е арестуван от сръбските власти и е затворен в Скопския затвор, но успява да избяга и се включва във възстановяването на ВМРО. В сръбски затвори умират баща му и двете му малолетни деца.
От 1922 отново е скопски окръжен войвода. Група, ръководена от Велянов извършва убийството на Александър Стамболийски през 1923 година.[3][4][5][6]
След убийството на Александър Протогеров през 1928 година е на страната на Иван Михайлов.[7] Участва в елиминирането на четата на Борис Изворски.[8]
След освобождението на Вардарска Македония Велянов се мести в Скопие, където умира през 1943 година.[9][10][11][12]
Иван Михайлов пише за него:
| „ | Макар и напълно неграмотен човек, Величко бе интересен с някои съвсем оригинални негови черти. Правеше впечатление с едрата си фигура и съвсем тихия си глас.[13] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 707.
- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 62, 149 – 150.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 262. (на македонска литературна норма)
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 164.
- ↑ Преди 90 години Стамболийски пада от власт, след 5 дни е убит
- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 813.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 74.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 144.
