Велян Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велян Илиев
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
15 август 1903 г. (25 г.)

Учил вБитолска българска класическа гимназия

Велян (Веле) Илиев Чипуров с псевдоним Пенчо[1][2] е български революционер, преспански войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илиев е роден в 1878 година в Смилево, Битолско, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва българската гимназия в Битоля, а след това работи като учител в Битоля, Герман, Преспанско и в родното си село. Минава в нелегалност през юли 1901 година. Става четник при Никола Русински, Деян Димитров и Славейко Арсов. На Смилевския конгрес Илиев е делегат и е определен за районен началник в Преспанско заедно с Никола Кокарев и Наум Фотев[3]. През Илинденско-Преображенското въстание се сражава при Наколец, Ръмби и други.

Умира заедно с другия преспански районен началник Никола Кокарев в сражение с турски аскер в Дупенската планина. Илиев е погребан в Щърбово, Преспанско.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]