Направо към съдържанието

Венера 14

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Венера 14
Общи данни
По програма наКосмическа програма на СССР
Основни изпълнителиКонструкторско бюро Лавочкин
Типавтоматичен
Основни целиизследване на Венера
Дата на изстрелване4 ноември 1981 г.
Байконур
Стартова установкаМълния-М
Маса760 kg
Орбита/траекторияорбита около Венера
Важни събитияпредаване на снимки от повърхността на Венера
Продължителност120 дни
Състояниенефункциониращ, на повърхността на Венера
Венера 14 в Общомедия

Венера 14 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 4 ноември 1981 г. в 05:31 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 760 kg. Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на 5 март 1982 г. Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит. Апаратът каца на повърхността в 05:17 ст. време на място с координати 13,15° с. ш. и 310° и. д., в близост до издигната област наречена регион Феба и на около 950 km в югозападна посока от Венера 13.

Спускаемият модул е подобен на тези в предишните три мисии и е херметично изолиран. Налични са топлинен щит и три основни парашута намаляващи скоростта на апарата от орбитална до свободно падане. В долната част е монтиран пръстен, поглъщащ енергията на удара с повърхността на планетата. Във вътрешността се намира охладителна система, поддържаща работна температура за нормална работа на инструментите и комуникационната система. В горната част е монтирана спираловидна антена. Данните от спускаемия модул биват предавани към орбиталния модул на орбита около Венера, който ги ретранслира към Земята. Проведените измервания включват химичен и изотопен анализ на газовете в атмосферата на Венера, профили на осветеността и установяване на наличността на светкавици. Оборудването включва и телевизионни камери, рентгенов флуоресцентен спектрометър, сонда за повърхностен материал, уред за установяване на механичните свойства на повърхността и сеизмометър.

Снимките на повърхността разкриват плоски скални плочи и тъмен фин материал. С помощта на механичната сонда част от този материал е анализиран спектрографски във вътрешността на апарата, разкривайки скали подобни на океански базалт.

Апаратът функционира в продължение на 127 минути въпреки че са предивидени около 32. Измерено е атмосферно налягане от 84 атмосфери (8,5 MPa) и температура от 457 °C.

Дон Мичъл чрез допълнително анализиране на записи от оригиналните сигнали, изпратени от апаратите Венера, възстановява снимки с подобрено качество. [1]. Въпреки че снимките са по-ясни от оригиналите, е необходим допълнителен анализ за установяване на точен цветови баланс.