Вера Коларова
| Вера Коларова | |
| българска архитектка и реставраторка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  България |
| Архитектура | |
| Академия | Държавна политехника (1954) |
| Направление | архитектура |
| Семейство | |
| Съпруг | Джовани Димитров |
| Деца | Васил Димитров |
Вяра Василева Коларова е българска архитектка, специалистка по реставрация на архитектурното наследство.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Вера Коларова е родена на 11 юли 1931 г. в Разград. Завършва средно образование в Разград, дипломира се през 1954 година в Архитектурния факултет на Държавна политехника в София, сега УАСГ. Омъжена е за Джовани Димитров, майка на Васил Д. Д.
В Пловдивския археологически музей
[редактиране | редактиране на кода]Започва работа в Пловдивския археологически музей от 1955 г. до съосноваването с арх. Петър Дикиджиев на проектантска група на място в Пловдив на Института за паметниците на културата (ИПК, впоследствие НИПК) десетина години по-късно, с групов ръководител арх. Младен Панчев (проф. д-р сега, [1], автор на първия и последен градоустройствен план на Стария Пловдив), а и с други софийски специалисти.
Заедно с археоложката Лилия Ботушарова [2] става инициатор и дългогодишен сътрудник за дълбоките археологически разкопки в склона на Таксим Тепе за разкриване и оформление на Античния театър[3] под улица „Цар Ивайло“ (стъпалата от Света Марина към къщата на арх. Стефан Джаков с куличката[4]).
В Националния институт за паметниците на културата
[редактиране | редактиране на кода]Другите задачи на арх. Коларова са отново повечето археологически: Форума, Одеона и Стадиона [5][6] на античния Филипопол в центъра на Пловдив, както и акведукта в Коматево; крепостния комплекс с водохранилището на Небет тепе в северния край на Трихълмието над Марица, както и многото сектори от крепостната фортификация околовръст.
Освен в Пловдив е работила и по Западната порта на Августа Траяна, по Асеновата крепост, костницата на Бачковския манастир и в археологическия резерват в Хисаря с арх. Никола Мушанов[7] и арх. Златка Кирова, средновековната крепост Цепина при с. Дорково, църквата „Св. Димитър“ в Паталеница с арх. Дикиджиев.
Възрожденски сгради в Стария Пловдив, реставрирани от арх. Вера Коларова, са: Чомаковата къща, къща Клианти и Зеленото училище.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Приносът на арх. Коларова към теорията и практиката по паметниците на културата и като ръководител на комплексно проектантско ателие, заместник-директор на филиал „Тракия“, качествен технически контрол (КТК) на НИПК и активен общественик, са високо оценени.
Тя получава звание „Заслужил архитект“[8].
Дългогодишен член на ICOMOS – Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места.
През 2008 г. проектът „Консервация на паметници на културата в Резервата „Старинен Пловдив““, в който В. Коларова проектира консервацията на къщата на Клианти, е награден с награда „АрхИдея`2008 [9].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Списъчен състав на Научния съвет на Центъра по архитектурознание при БАН (към 01.VІІ.2009 г.) (Проф. Панчев), Architectura.bg.
- ↑ Борис Дойран, Античният театър на Филипопол, bgizlet.com, архивирано от оригинала.
- ↑ Отварят северния вход на Античния театър в Пловдив
- ↑ Акад. Емил Джаков (02.03.1908 – 15.09.1978), сайт на Института по физика на твърдото тяло „Академик Георги Наджаков“ при БАН.
- ↑ С година удължават обновяването на Античния стадион в Пловдив, Stroitelstvo.info, 7 юни 2010.
- ↑ Проф. арх. Тодор Кръстев, Античният стадион на Филипопол – Архитектурен проект.
- ↑ Бачковский Успенский монастырь, сайт Богородичный храм.
- ↑ Взгляд на Пловдив с трех холмов, VokrugSveta.ru, 1 сентября 1987.
- ↑ Апостолов, Апостол. Студентски проект грабна тазгодишната награда „АрхИдея`2008“ // econ.bg, 6 март 2008 г. Посетен на 11 октомври 2019.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биография в docs.google.com
- Отиде си арх. Вера Коларова, емблематичният реставратор на Старинен Пловдив, Пловдив онлайн, 22 юни 2010 г.
|
