Гагаузи в Молдова

Гагаузи в Молдова
	Гагаузи в Молдова
	Михаил Чакир · Дмитрий Карачобан
Места и численост
Общ брой	151 596
Гагаузия	~ 130 000
Кишинев	~ 6446
Приднестровие	~ 4100
Кахулски район	~ 3665
Тараклийски район	~ 3587
Говорими езици	гагаузки език
Вероизповедания	Православни християни

Гагаузите са четвърта по численост етническа група в Молдова. Според преброяването от 2004 година те са 151 596 души, като съставляват 3,8 % от населението на страната.^[1]

Гагаузите официално имат особен правен статут – Гагаузия или Гагауз Ери (гагаузка земя) (приет от 23 декември 1994 г. със закон № 344 XIII), като териториално автономно образование, влизащо в състава на Молдова. Областта има свое правителство – „башканат“, и свой президент – „башкан“, химн, знаме. Столицата на Гагаузия е град Комрат. За национален език на гагаузката автономия е избран гагаузкият с латинска графика. Прегледът на държавната документация в тази автономна област показва, че тук функционират три езика: румънски (държавен), гагаузки (национален) и руски (език на общуване). Гагаузите населяват компактно районите – Комратски, Чадър-Лунгски и Вулканещки.^[2]

Численост

	Население	Дял
1817	900	0,2 %
1856	18 000	1,8 %	1900,0 %
1897	55 790	2,9 %	209,9 %
1930	98 172	3,4 %	76,0 %
1941	115 700	4,9 %	17,8 %
1959	95 856	3,3 %	17,1 %
1970	124 902	3,5 %	30,3 %
1979	138 000	3,5 %	10,5 %
1989	153 458	3,5 %	11,2 %
2004	151 596	3,8 %	1,2 %

История

През 90-те години на 20 век за гагаузите все повече се говори, когато етнокултурната картина в рамките на Молдова се усложнява с провъзгласяването на Гагаузката автономна република на 19 август 1990 година (през 1994 година е призната официално от правителството на Република Молдова).

При заселването и разселването на българските преселници в Бесарабия руското императорско правителство методично и „перспективно“ е създавало селищата „през едно“, т.е. едно българско, а следващото – гагаузко или молдовско. Всъщност принципът за контрол чрез разделяне при създаването на селищата показва своята ефикасност и много по-късно – през 1991 година, когато след разпадането на СССР и идването на власт в Молдова на Народния фронт, борещ се за обединение с Румъния, възникват двете автономни образования (Гагаузия и Приднестровие). Държавните управници изпращат 40 автобуса с въоръжени молдовски „волонтири“, които имат за цел да „накажат“ бунтовниците в Комрат. По този повод сред населението от 90-те години на 20 век до днес битува следният подигравателен израз: „Молдовските бикове нахълтаха в южната част на Буджакската степ, а там на границата ги очакваха въоръжени с ятагани гагаузките еничари“. Всъщност този израз носи намек за тогавашната протурска политика на гагаузкото правителство. Българоезичната група по това време защитава своите селища, докато управниците заемат изчакваща и неутрална позиция.^[2]

Език

Гагаузите са тюркоезични християни. Те живеят и в пограничните с Молдова райони на Украйна. В Молдова и в Украйна тази общност говори предимно на гагаузки език (който придобива официална азбука през 1957 г.). Български език гагаузите знаят предимно в смесените села (гагаузки и български).

Източници

Литература

АЕИМ б.г.: Архив на Етнографски институт с музей, № 583-III, 585-III, 586-III (Записал Г. Манолова).
Ачык гез 2002: Ачык гез, № 33, 34, 2002.
Баскаков 1969: Баскаков, В. Введение в изучение тюркских языков. Москва, 1969.
Бернштейн 1958: Бернштейн, В. Заселение болгарами бывшей Новороссии, Бессарабии и Приазовья. // Атлас болгарских говоров в СССР. Москва, 1958.
Всесоюзная 1926: Всесоюзная перепись, 1926. Москва, 1926.
ГАОО б.г.: Государственный архив Одесской области, 2811 Ф19, оп.-2, Одеса.
Козлов 1977: Козлов, В. Этнические процессы и динамика населения. // Советская этнография, 1977.
Милетич 1902: Милетич, Л. Старото българско население в североизточна България. София, 1902.
Милиш 2001: Милиш, Н. Гагаузите. // Гагаузката проблематика в българската историография. София, 2001.
Наулко 1975: Наулко, В. Развитие межэтнических связей на Украине. Киев, 1975.
Наулко 2003: Наулко, В. Етнодемографичний розвиток людства на Украине. // Народна творчисть та етнография (Киев), 2003, № 5 – 6.
Неделчев 1998: Неделчев, Н. Бесарабските българи в Тараклия. Велико Търново, 1998.
Радова 1999: Радова, О. Где мы и сколько нас. Этнодемографические данные по современному состоянию городов и сел Гагаузии (Гагауз Ери). // Педагогический журнал (Комрат), 1999, № 1 – 2.
Собрание 1960: Собрание законов, 1960. Москва, 1960.
Стаменова 2000: Стаменова, Ж. Гагаузите. Проучвания и обща характеристика. // БЕ, 2000, № 1.
Титоров 1903: Титоров, Й. Българите в Бесарабия. София, 1903.

Външни препратки

Портал „Молдова“

[1] „ИА Фокус: ДАБЧ: Най-големите български общности са в САЩ, Украйна, Молдова, Гърция, Испания, Германия, Австрия, Италия“, 30 март 2011 // Държавна агенция за българите в чужбина

[LiterNet,_1_декември_2007-2] а ^б Гагаузите в Бесарабия – езикът като маркер на идентичност

[1]

[2]