Георги Велчев
Тази статия е за художника. За политика вижте Георги Велчев (политик).
| Георги Велчев | |
| Роден | 18 ноември 1891 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Стил | експресионизъм |
| Академия | Държавно художествено-индустриално училище |
| Учители | Иван Мърквичка, Стефан Иванов |
| Направление | маринизъм |
| Повлиян | Пиер Бонар, набисти |
| Уебсайт | varnacityartgallery.com/filial.html |
Георги Атанасов Велчев е български художник. Той е един от новаторите в българското изкуство от 20-те години на XX век и е сред най-големите майстори на морския пейзаж.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Георги Велчев е роден през 1891 г. във Варна. Родителите му са се преселват от Жеравна, баща му – Атанас Велчев отваря първата книжарница в града. Фактът, който може би оказва влияние върху бъдещия творец е, че още като ученик пътува до Русия и успява да се наслади на невероятните колекции на Ермитажа и Третяковската галерия.
Постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в София през 1910 г. заедно с Христо Каварналиев, Кирил Дюлгеров и Йордан Пиндиков, учи при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Прекъсва следването си два пъти във връзка със започнали войни. По време на Първата световна война (1915 – 1918) той става военен художник в Щаба на Първа армия: пленен е и откаран във Франция. След войната, през 1920 г., завършва следването си.
Още в най-ранните си творби от 1917 – 1920 г. проявява склонност към по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични интонации.
От 1920 до 1922 г. Велчев живее в Париж. Великолепните маслени и гвашови творби, създадени тогава, показват привързаността му към стилистиката на Пиер Бонар и към естетическите принципи на набистите (пророци – от еврейски). Те създават символистично изкуство, фаворизиращо ценността на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичен поглед към природата и човека, на духовното вглъбение. Изграждат естетски, изтънчен картинен свят с форма, подчертаваща силната си самостойна роля. Творбите на Георги Велчев от парижкия му период са чудесно превъплъщение на тази естетика, изпълнени са в изящен поантилистичен стил, носят лирични настроения и едно особено, самотно тайнство.
През 1923 г. той пребивава в Германия – в Мюнхен, Берлин, Бремен. Има добре приети изложби в Карлсруе и Висбаден, рисува в планините на Тирол, посещава и Италия. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен.
От 1924 до 1931 г. е в Ню Йорк. В началото си изкарва хляба като градинар и фабричен работник, но не спира да рисува. Прави осем изложби, за които получава добри отзиви. Продава успешно. Пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай. Велчев е от страстните пътешественици, които осъзнават огромното значение на познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда.
В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Той продължава неуморното си пътуване – в села и градчета, в планински и крайморски места – и съзерцава живота на малкия български свят. Създава в картините слънчевите дворове, на открехнатите стари вратници, на мостове и чешми, на селски и градски къщи и улици. Но най-силно е привлечен от морето като изобразителен мотив. В тези пейзажи витае особено напрежение, някакво драматично предчувствие, а понякога и символистичен дух. Маринистичните творби[1] на Георги Велчев са ненадминати в българската класическа живопис и са съизмерими единствено с платната на Александър Мутафов. Активен участник е в Българския народен морски сговор.[2]
Художникът постига изключителна автентичност и сетивно въздействие на изобразената природна среда. Невероятното усещане за материалност, за субстанцията на сухата скала, морската пяна и водата, движението на вълните е създадено с лекота, сигурност и умение, които имат само големите майстори. Свободният и експресивен живописен жест. Реализмът на Георги Велчев в този по-късен период на творчество е обогатен от импресионистични и символистични тонове, които му придават особено обаяние: романтична тайнственост и драматизъм, духовно съзерцание, сетивно любуване на природата, светлината и материята.
Георги Велчев е бил горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. Високоинтелигентен, а и нескриващ склонността си към бохемско поведение, той е предизвикал върху себе си най-тежките обвинения от страна на властващите след 1944 г. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и умира беден и изоставен на 16 април 1955 г. на 64-годишна възраст. Най-известният му автопортрет от 1948 г. показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед се таи скептицизъм и разочарование.
Художествен музей „Георги Велчев“
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на художника, брат му Владимир Велчев, който живее в САЩ и сестра му Павлина Велчева решават даряват родната му къща, тя е превърната в музей през 1961 г. с първи уредник Павлина Велчева.
След продължителен период, в който музеят не функционира, през 1996 г. той е възстановен и обновен изцяло от изкуствоведа Румен Серафимов. Той е уредник на музея от 1995 до 2007 г. Представителната експозиция от 70 живописни картини и гвашови рисунки е оформена и експонирана по нов начин. Тогава за първи път са показани творбите, създадени във Франция и Германия между 1920 и 1923 г., които представят художника в по-различна и истинска светлина като един от новаторите в кратковременния български модернизъм от началото на 1920-те години. Център и акцент в експозицията са най-добрите морски пейзажи на живописеца от 1930-те и 1940-те години, с които той е ненадминат майстор в България.
Музеят разполага с пет изложбени салона с обща площ 100 кв. м. и фонд от 239 творби.[3] От 2008 г. е филиал на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна.[4]
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]През 1970 г. е публикувана (Държавно издателство Варна) книгата-албум „Георги Велчев“ от Вичо Иванов. Основният текст в изданието е резюмиран и на френски и руски език, включени са 48 черно-бели репродукции, а също и скици от албума на художника.
Във връзка с честването на 125-годишнината от рождението на художника през 2016 г. Градска художествена галерия – Варна издава юбилеен каталог за изкуството му. В 160 страници са публикувани изследователски текстове на изкуствоведите Пламена Димитрова-Рачева, Ружа Маринска и Румен Серафимов, както и подробна биография на художника, в която освен житейските факти са посочени и всички негови изложби в България и чужбина. Изданието съдържа 164 цветни репродукции от най-добрите запазени творби на Георги Велчев и 21 черно-бели фотографии, илюстриращи моменти от неговия живот.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- „Воденицата на Мария Антоанета“,
- „Нос Св. Галина“,
- „Тревога в рибарския град“,
- „Буря във Варна“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Варненски общински вестник, бр. 1, 01 април 1939, стр.6
- ↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 127.
- ↑ Сайт на Художествен музей „Георги Велчев“
- ↑ varnaculture.bg[неработеща препратка]
- Биография на Георги Велчев в ArtPrice
- Георги Велчев: новаторът, класикът – портрет от художника Румен Серафимов Архив на оригинала от 2017-04-06 в Wayback Machine., сп. „Простори“, март 2005
- [1], Морски картини на Георги Велчев изчезват на кораб, в. 24 часа, декември, 2011 г.
