Христо Каварналиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Каварналиев
български художник маринист
Роден
Починал
18 май 1951 г. (59 г.)

Националност  България
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов, проф. Иван Ангелов и проф. Ярослав Вешин
Направление живопис
Семейство
Съпруга Жеча Константинова
Христо Каварналиев в Общомедия

Христо Николов Каварналиев е български художник, живописец, сред най-изявените български маринисти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Каварналиев е роден в гръцката махала на град Варна на 8 май 1894 г. (а не през 1892 г., както често се твърди[1]). Погрешно се счита, че художникът е родом от Каварна – това се отнася за баща му – Никола, чиито корени водят до Котел или Жеравна.[1]

Христо Каварналиев с майка си

През 1910 г. той започва образованието си в Художественото индустриално училище (понастоящем Национална художествена академия) в класа на проф. Иван Мърквичка, където учи заедно с Георги Велчев, Стоян Райнов, Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, Борис Митов, Янко Атанасов. Преподаватели на Каварналиев са били и проф. Антон Митов, проф. Иван Ангелов и проф. Ярослав Вешин. Поради три пъти невзет изпит по Декоративно изкуство Каварналиев не се дипломира официално.

През 1914 г. Христо Каварналиев открива първата си изложба в София, от която понастоящем в Националната художествена галерия в София се намират четири гваша. През есента на същата година той влиза в казармата във Варна, през 1915 г. е прехвърлен на Добружанския фронт, където дружи с Александър Мутафов. През 1917 г. е включен в изложбата на български военни художници в Германия и е командирован Берлин, там се среща с Панчо Владигеров.[1]

След края на Първата световна война, през 1919 г. Каварналиев организира втората си самостоятелна изложба в София и участва като учредител на Дружеството на независимите художници в България. Вероятно със средства от откупките от тази изложба художникът успява през 1920 г. да замине за Германия – преминавайки за кратко през Берлин, той се установява в Мюнхен, където специализира в школата на Франц фон Щук, а през 1921 г. пътува до Хамбург.[1]

След като се завръща в България, Каварналиев се присъединява към кръга на Гео Милев, сътрудничи в списанията „Везни“ и „Пламък“, през 1923 г. след като е участвал в основаването на Дома на изкуствата в София през 1920 г.[2], художникът става основоположник на Дома на изкуствата и печата във Варна.

През 1924 г. започват продължилите близо пет години пътувания на Христо Каварналиев – Истанбул, Египет, Хамбург, Любек, Париж, Марсилия, Ница, Соренто, Москва. Между тези пътувания той урежда изложби в България – 1925 г. – „Експресионистична изложба“ в София, 1926 г. – отново в София – изложба с творби от престоя в Германия, самостоятелна графична изложба в Третяковската галерия в Москва[3], 1928 г. – Варна, в Клуба на адвокатите.

През 1930 г. Христо Каварналиев подрежда над 100 картини в Добрич, по това време в границите на Румъния. От същата година датира и интересната съвместна изложба с шотландеца Уилям Уотсън във Варна. Следват изложбата от 1931 г. в Столарското училище в Русе и тази от 1934 г. в Габрово. През 1935 г. Христо Каварналиев участва в изложбата „100 години Българско изкуство 1820 – 1920“ с два пейзажа от Хамбург, през 1936 г. подрежда изложба в салоните на Варненския народен театър.

През 1937 г. Христо Каварналиев рисува в Созопол и през май месец същата година, след десетгодишно отсъствие, се представя пред софийската публика с изложба в галерия „КООП“, която се е намирала на ул. „Раковски 109“. Созоползският цикъл е представен и във Варна в изложба от края на декември 1937 г.

Христо Каварналиев е мобилизиран за кратко вероятно през 1941 г. [1], а през 1942 г. пътува за Охрид, на връщане преминава през Рилския мнастир и през октомври същата година в салона на Варненската популярна банка излага творби и от Македония, през 1943 г. патриотичните цикли на художника са изложени и в София.

След 9 септември 1944 г. Христо Каварналиев попада в списъците на „буржоазните художници“, той рисува все по-малко и не подготвя изложби. Умира на 18 май 1951 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В изданието на Народния археологически музей в София от 1933 г. „Петдесет години българско изкуство“ Андрей Протич споменава трима маринисти – Александър Мутафов, Йордан Кювлиев и Христо Каварналиев и пише за последния: „Най-голямо разнообразие на морето, с неговите брегове и платноходите, и най-голямо движение на водната, разбунтувана до бесуване стихия, дава Христо Каварналиев. Варненец като Мутафов, но познаващ морето не само от войните, а и от дълги пътувания по Черно и Средиземно море и Атлантическия океан. Каварналиев отдаде голямо място не само на свободното, разлюляно и развълнувано море, не само на скалистия, каменистия и осеян с лозя бряг, но и на майката, жената и челядта на моряка. Това направи Каварналиев фигурен живописец на несигурната и зла участ на моряшкото семейство и неин почти социален тълкувател и агитатор. Каварналиев е от по-младите художници. Той започна да излага едва след всесветската война. Голям популяризатор е чрез слово на крайните експресионисти-комунисти. От техния стил обаче Каварналиев не се е повлиял по-дълбоко и по-рязко в своите фигурни работи.“[4]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Съпруга на Христо Каварналиев е Жеча Константинова – учителка във Варна, любител – художник.[1]

Каварналиев е активен участник в Българския народен морски сговор.[5]

Монография[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 г., след спечелен проект и финансово подпомагане от фонд „Култура“ при Община Варна и от галерия „Кавалет“, е издадена монографична книга за художника. Авторът Валерий Д. Пощаров проследява живота и творчеството на Христо Каварналиев и в съпоставителен план е очертава мястото му в палитрата на българската класика. За този си труд Валерий Пощаров получава през 2015 г. награда „Варна“.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Валерий Пощаров, 120 години от рождението на Христо Каварналиев, библиотека Класика, 2014.
  2. София Василева Домовете на изкуствата 1920 – 1944 г., електронно списание LiterNet, 28.11.2007, № 11 (96).
  3. Христо Каварналиев в колекцията на ОББ, посетен на 12 август 2017 г.
  4. Андрей Протич, „Петдесет години българско изкуство“, Държавна печатница, 1933.
  5. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 127.
  6. Връчиха награди „Варна“, БНР, 21 май 2015 г, посетен на 12 август 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „История на България“         Портал „История на България