Направо към съдържанието

Гъртруд Стайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гъртруд Стайн
Gertrude Stein
американска писателка
Родена
Алъгейни, САЩ
Починала
27 юли 1946 г. (72 г.)
ПогребанаПер Лашез, Париж, Франция

Учила вРадклиф
Харвардски университет[1]
Университет „Джонс Хопкинс“[1]
Литература
Период1906 – 1946
Жанроведрама, исторически роман, лирика, мемоари, детска литература
Направлениемодернизъм
Течение„изгубено поколение”
Известни творби„Автобиография на Алис Б. Токлас“
Семейство
Братя/сестриЛео Стайн
Майкъл Стайн
Съпругняма
ПартньорАлис Бабет Токлас

Подпис
Уебсайт
Гъртруд Стайн в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Гъртруд Стайн (на английски: Gertrude Stein) е американска писателка, поетеса, драматург, литературен теоретик, меценат и колекционер на произведения на изкуството, работила дълго във Франция.[2][3][4][5]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Гъртруд Стайн е родена на 3 февруари 1874 г. в Алегейни (сега част от Питсбърг), Пенсилвания, САЩ, в семейството на Даниел и Амелия Стайн. Баща ѝ е богат бизнесмен с имоти. Тя е най-малката от петте деца. Когато е тригодишна семейството се мести за една година в Европа и живее във Виена и Париж до завръщането си в Оукланд, Калифорния през 1878 г. Баща ѝ става директор на трамвайните линии на Сан Франциско. От малка е запалена читатетлка на произведения на Уилям Шекспир, Уилям Уърдсуърт, Уолтър Скот, Робърт Бърнс, Хенри Филдинг, и др. Когато е 14-годишна майка ѝ умира от рак, завещавайки на тираничния ѝ баща да застави дъщеря им да учи медицина. Три години по-късно умира и баща ѝ, който ѝ повлиява твърде силно за отношенията на момичето към мъжете. Най-големия ѝ брат поема семейния бизнес и семейството се мести в Сан Франциско, а през 1892 г. урежда Гъртруд и сестра ѝ Берта да живеят със семейството на майка си в Балтимор. В Балтимор се запознава със сестрите Кларибел и Ета Коун, които провеждат съботни вечерни салони, които тя по-късно ще прави в Париж.[3][4][5]

Гъртруд Стайн следва психология в Радклиф Колидж на Харвардския университет в периода 1893 – 1897 г. при психолога и философ Уилям Джеймс. Там прави експерименти върху нормалния двигателен автоматизъм, феномен, за който се предполага, че възниква при хората, когато вниманието им е разделено между две едновременни интелигентни дейности като писане и говорене. В колежа се сприятелява с Мейбъл Фут Уикс, чиято кореспонденция проследява голяма част от развитието на живота на Стайн. През 1997 г. прекарва лятото в Уудс Хоул, Масачузетс, където изучава ембриология в Морската биологична лаборатория. През 1998 г. получава от Радклиф Колидж бакалавърска степен по изкуства с отличие. През 1997 г. постъпва в медицинския колеж „Джон Хопкинск“, но няма интерес от специалността и след три години го напуска без да завърши. В училището има първата си лесбийска връзка със своята приятелка и състудентка Мей Букстейвър.[3][4][5]

През 1902 г. заминава с брат си Лео, изкуствовед, в Лондон, а на следващата година в Париж, където живее с парите, останали от родителите ѝ. Двамата с брат си колекционират кубистична живопис която е твърде авангардна по това време. Пабло Пикасо, Анри Матис и Жорж Брак са близки техни приятели и редовно присъстват в салона им на „Рю де Фльор“ 27 в Париж. Освен това закупуват картини на Анри Мангуен, Пиер Бонар, Пол Гоген, Пол Сезан, Пиер-Огюст Реноар, Оноре Домие, Хуан Грис, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Андре Масон, Марк Шагал, Амедео Модиляни, Жул Паскин и Франсис Роуз. Лео и Гъртруд се разделят през 1914 г. разделяйки и колекцията от картини. След раздялата им, мястото му в апартамента заема Алис Токлас като съветничка, защитничка и любовница на Гъртруд Стайн за следващите 38 години.[2][3][4][5][5]

Докато живее в Париж, Щайн започва да изпраща своите писания за публикуване. Най-ранните ѝ писания са предимно преразкази на нейните преживявания в колежа. Пише и три книги: Q.E.D., написана през 1903 г., но непубликувана до 1950 г., „Три живота“, публикувана през 1909 г., която е оценена от критиката, и „Създаването на американците“, написана между 1903 и 1911 г., но публикувана през 1925 г. Най-популярната ѝ книга е мемоарната „Автобиография на Алис Б. Токлас“, издадена през 1933 г.[3][4]

През 1911 г. се запознава с Мейбъл Додж Лухан, с която имат ползотворно приятелство, по време на което богатата Мейбъл рекламира легендата на Гъртруд в САЩ. През 1913 г. се запознава в Париж с известния критик и фотограф Карл Ван Вехтен, с когото стават приятели за цял живот, а той служи като ентусиазиран защитник и агент на литературната ѝ работа в САЩ. Литературната ѝ слава расте, с която расте и кръгът писатели, с които тя се сприятелява – това са Франсис Скот Фицджералд, Шърууд Андерсън, Ърнест Хемингуей.[4]

През октомври 1934 г. тя се връща в САЩ след 30-годишно отсъствие и е посрещната със значително внимание от медиите и обществото. Прави 6-месечно турне пресичайки 23 щата и посещавайки 37 града, където чете лекции. Среща се с много известни личности, включително Елинор Рузвелт и Чарли Чаплин. Тя се превръща в легенда в Париж, особено след като оцелява по време на германската окупация на Франция и се сприятелява с много млади американски военнослужещи, които я посещават.[3]

Гъртруд Стайн умира след операция от рак на стомаха на 27 юли 1946 г. в американската болница в Ньой сюр Сен, Франция. Погребана е в Париж в гробището „Пер Лашез“.[3] Завещава състоянието и авторските си права си на Алис Толкас, която ги владее до 1961 г., когато са спечелени от семейство на писателката. Роднините на писателката разпродават колекцията ѝ за 6 милиона долара.[5]

На нейно име е учредена литературна награда за иновативна литература.[6]

  • Three Lives (1909)[2]
    Три жития : Добрата Ана (откъс), сп. „Страница“ (бр. 2, 2014, с. 67 – 73), прев. Йордан Костурков
  • White Wines (1913)
  • Tender Buttons: Objects, Food, Rooms (1914)
  • An Exercise in Analysis (1917)
  • A Circular Play (1920)
  • Geography and Plays (1922)
  • The Making of Americans: Being a History of a Family's Progress (1906 – 1911, публикуван 1925)
  • Four Saints in Three Acts (1929) – либрето
  • Useful Knowledge (1929)
  • An Acquaintance with Description (1929)
  • Lucy Church Amiably (1930)
  • How to Write (1931)
  • They must. Be Wedded. To Their Wife (1931)
  • Operas and Plays (1932)
  • Matisse Picasso and Gertrude Stein with Two Shorter Stories (1933)
  • The Autobiography of Alice B. Toklas (1933)
  • Blood on the Dining Room Floor (1933)
  • Portraits and Prayers (1934)
  • Lectures in America (1935)
  • The Geographical History of America or the Relation of Human Nature to the Human Mind (1936)
  • Everybody's Autobiography (1937) – автобиография
  • Picasso (1938)
  • Doctor Faustus Lights the Lights (1938)
  • The World is Round (1939) – приказки с илюстрации
    Земното кълбо се върти, изд. „Лист“ (2017), прев. Олга Николова, ил. Мила Янева-Табакова
  • Paris France (1940)
  • Ida A Novel (1941)
  • Three Sisters Who Are Not Sisters (1943)
  • Wars I Have Seen (1945)
  • À la recherche d'un jeune peintre (1945)
  • Reflections on the Atomic Bomb (1946)
  • Brewsie and Willie (1946)
  • The Mother of Us All (1946) – либрето
  • Gertrude Stein on Picasso (1946d)
  • Four in America (1947)
  • Mrs. Reynolds (1947)
  • Last Operas and Plays (1949)

Други, издадени на български език

[редактиране | редактиране на кода]
  • Париж интригува и умиротворява, разказ в сборника „Велики писатели разказват за Париж“, изд. „Смарт Букс“ (2015), прев. Светла Евстатиева
  • Когато една жена има крава: любовна история, разказ, „Литературен вестник“ (18 – 24 юни 1997, с. 16), прев. Илко Батаклиев
  • Ада, разказ, сп. „Глас“ (13, 1995, с. 50 – 53), прев. Радка Маргаритова
  • Omnibus (1954) – тв сериал, 1 епизод
  • NET Playhouse (1967) – тв сериал, 1 епизод
  • Actor's Choice (1970) – тв сериал, 1 епизод
  • Opus 40 – късометражен
  • O Cinema Falado (1986)
  • Quest for Love (1988) – по Q.E.D.
  • Three Plays by Gertrude Stein (1988) – тв филм
  • Poèmes à voir (2004) – тв сериал, 1 епизод
  • Hubby/Wifey (2005)
  • Tender Buttons (2011) – късометражен
  • Gertrude Stein's Brewsie and Willie (2012)