Дактил (поезия)
Тази статия е за стъпката в стихосложението. За други значения вижте Дактил.
Дактил (на старогръцки: δάκτυλος – пръст, палец) в античното метрическо стихосложение е трисрична стихотворна стъпка – една дълга сричка и две къси, т.е. общо четири мори. Бележи се със схемата . В съчетание с хорей и спондей образува други размери: хекзаметър, пентаметър, Алкеева строфа, строфа на Сафо. Обратната стъпка се нарича антидактил или още анапест.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/Dactyl_like_a_finger_vectorial.svg/200px-Dactyl_like_a_finger_vectorial.svg.png)
Названието си тази стъпка получава от пръста на човешката ръка, който също се състои от три части (фаланги). Поради неговата плавност и мелодичност, древните гърци приписвали на дактила божествен произход, като вярвали, че Дионисий разговаря с хората в дактилни стихове.
В силаботоническото стихосложение дактил е трисрична стъпка с една ударена и две неударени срички, бележи се с . Дактилен размер се получава, когато ударенията са на първата, четвъртата, седмата и т.н. сричка.
Широка употреба дактилът получава по време на периода „Буря и натиск“ в немската поезия, в творчеството на Гьоте, Фридрих Шилер и Фридрих Хьолдерлин. В българската поезия често се среща в поезията на Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Димчо Дебелянов и други.
Примери за дактилни стихотворни размери:
|
|
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968
- „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993