Направо към съдържанието

Джована Висконти ди Галура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Джована Висконти)
Джована Висконти ди Галура
I. владетелка на Юдикат Галура
II. Господарка на Тревизо
Родена
1289 г.
Починала
1339 г. (50 г.)
Управление
ПериодI. 1296 – 1308 (фактически), 1308 – 1339 (титуляр)
II. 1307 – 1312
ПредшественикI. Нино Висконти
НаследникI. никого
Герб
Семейство
РодВисконти ди Галура по рождение
Да Камино по брак
БащаНино Висконти
МайкаБеатриче д’Есте (1268–1334)
Братя/сестриПриродениː
Ацо Висконти
Ричарда Висконти
СъпругРицардо II да Камино

Джована Висконти ди Галура (на италиански: Giovanna Visconti di Gallura; * 1289; † 1339 във Флоренция, Флорентинска република) от фамилията Висконти ди Галура е титулярна съдийка (владетелка) на Юдикат Галура на остров Сардиния от 1296 до 1339 г.[1]

Тя е спомената от Данте Алигиери в Песен 8 на „Чистилище“ – втората част на „Божествена комедия“. Баща ѝ е приятел с Данте.

Тя е единственото дете на Нино Висконти ди Пиза (1265 – 1298), съдия (владетел) на Юдикат Галура, и съпругата му Беатриче д’Есте (1268 – 1334). Нейни дядо и баба по бащина линия са Джовани Висконти ди Галура, съдия на Юдикат Галура, и Киара? дела Герардеска, а по майчина – Обицо II д’Есте, господар на Ферара и Модена, и Джакомине Фиески, племенница на папа Инокентий IV. Майка ѝ Беатриче се омъжва за втори път на 24 юни 1300 г. за Галеацо I Висконти, сеньор на Милано. Така Джована е по-голяма полусестра на Ацо Висконти, който е господар на Милано, и на Ричарда Висконти, която се омъжва през 1329 г. за Томазо II, маркграф на Салуцо.

Замък „Педрес“

Джована, все още непълнолетна при смъртта на баща й през 1296 г., наследява титлите му, но никога не влиза във владение на земите му, окупирани и администрирани директно от Република Пиза. Въпреки това тя поема недвижимите имоти на Висконти ди Галура и е собственичка на крепостите около Чивита (Олбия), като замъка „Педрес“.[2]

След период, прекаран във Волтера, майка й се омъжва повторно през 1300 г. във втори брак с Галеацо I Висконти, господар на Милано, Джована се премества с нея в Милано, където прекарва младостта си.

През 1309 г.тя се омъжва за Рицардо II да Камино, граф на Ченеда и господар на Тревизо. Останала вдовица през 1312 г., тя живее от 1323 до 1339 г., годината на смъртта си (на 48-годишна възраст), във Флоренция, с пенсия, гарантирана й от гвелфите.[3]

Продава правата си върху Галура на своя полубрат Ацо Висконти, господар на Милано, чиито потомци ги предават на владетелите на Арагон.[4]

Джована, нейната майка и техните перипетии са споменати от Данте Алигиери песен VIII на „Чистилище“, където е прославен баща й Нино Висконти, приятел на Върховния поет.[5]

Джована живее много щастлив живот и е запомнена в историята на Средновековна Сардиния само с това, че е била последният номинален съдия на Галура от рода Висконти ди Пиза.

∞ 13 ноември 1309 г. за вдовеца Рицардо II да Камино (1274 – 12 април 1312, Тревизо), граф на Ченеда и господар на Тревизо.[6]

  • Panedda G., Il giudicato di Gallura, Sassari 1977.
  • Pizzinat A., Camino e i da Camino, Camino 2009.
  • Ronchese A., Giovanna Visconti contessa di Gallura, sposa a Rizzardo da Camino, Treviso 1893.
  • Tamponi M., Nino Visconti di Gallura, Roma 2010.
  1. GIOVANNA Visconti, fmg.ac
  2. Ronchese, с. 78
  3. Pizzinat, с. 45
  4. Ronchese, с. 101
  5. Tamponi, с. 32
  6. Josef Riedmann, CAMINO, Rizzardo da in Dizionario biografico degli italiani, vol. 17, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1974
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giovanna Visconti di Gallura в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​