Димитър Мокрянин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Мокрянин
просветен деец
Роден
неизв.
Починал
1832 г.

Димитър Мокрянин или Мокранин или Димитри Арнаутинът е просветен деец от ранното българско възраждане, албанец по произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Подкожани, разположено в планината Мокра, недалеко от Поградец (днес в Албания), заради което носи прякора Мокрянин.

Започва работа като гръцки учител в Охрид при митрополит Калиник Преспански и Охридски и става негов любимец. Издига значително нивото на охридското училище. При него учат Христо Сапунджиев и Димитър Миладинов. По-късно изпада в немилост пред владиката, тъй като често го осмива за непристойното му поведение. Няколко години преди 1830 година е отстранен от охридското централно училище, където е заменен от Пульо Самарински, и се премества в месокастренското махаленско училище, отдето по-късно отива в град Кавая. В 1832 година се връща в Охрид, но поради избухналата епидемия от холера, влизането в града е забранено и той се установява в охридското село Велестово, където умира от тази инфекциозна болест.[1]

Негов син е митрополит Генадий Велешки.

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Мокрянин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Генадий Велешки
(1800 — 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Василикия
Генадиева
 
Иван Генадиев
(ок. 1830 — 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райчо Генадиев
(1859 — ?)
 
Харитон Генадиев
(1861 — 1914)
 
Михаил Генадиев
(1863 — 1945)
 
Никола Генадиев
(1868 — 1923)
 
Павел Генадиев
(1873 — 1959)
 
Екатерина Венедикова
 
Йордан Венедиков
(1892 — 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фео Мустакова
(1909 — 2011)
 
Асен Генадиев
(1909 — 1987)
 
Василка Генадиева
(1905 — 1973)
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]