Драган Ташковски
| Драган Ташковски | |
| югославски историк | |
| Роден |
10 септември 1917 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 септември 1980 г.
|
Драган Ташковски е историк, социолог, университетски професор от Социалистическа република Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Драган Ташковски е роден на 10 септември 1917 година в Скопие, по време на Първата световна война, когато градът е анексиран от Царство България. Основното и средното си образование завършва в родния си град, който тогава вече е в Кралство Югославия. През Втората световна война участва в комунистическата съпротива във Вардарска Македония. Висшето си образование завършва в Белград и Скопие. През 1975 година в Скопския университет защитава хабилитационен труд на тема „Към етногенезиса на македонския народ“, след което е избран за старши научен сътрудник.[1]
Ташевски заема различни длъжности в Социалистическа република Македония. Бил е преподавател и директор на Политическата школа към Централният комитет на Съюза на комунистите на Македония; професор по социология във факултетите по селско и горско стопанство и по медицина в Скопие; председател на Дружеството на философите и социолозите на СР Македония; председател на Комисията на Изпълнителния комитет на Председателството на ЦК на СКМ за идеологическо-политическа подготовка на организации и членове на СКМ; директор на Института за социологически и политико-правни изследвания в Скопие.
Някои от неговите по-важни заглавия са: „Раждането на македонската нация“;, в която признава чистите българско самосъзнание и просветно-културна дейност на Възрожденци от Македония като Партений Зографски, Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Георги Динков и други,[2] „Етногенезиса на македонския народ“; „За македонската нация“, в която занижава числеността на етническите българи в България до 334 000, а от останалите над 8 милиона жители на тогавашна България 3 201 720 представя като "македонци", 2 050 000 - като "тракийци", 1 120 000 - "турци", 480 000 - за "цигани" и така нататък.[3] През 1979 година пише последната си книга, която остава недовършена и непубликувана, докато е жив (1980), но през 1985 година посмъртно е публикувана под заглавието „Македония през вековете“.[4]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Кон Богомилското движење, Скопје, 1949
- Марксизмот и религијата, Скопје, 1950
- Карпошовото востание, Скопје, 1951
- Самоиловото царство, Скопје, 1951
- Богомилството и неговото историско значење, Скопје, 1951
- Акиндин во борба против мистицизмот, Скопје, 1955
- Религијата опиум за народот, Скопје, 1955
- Фјордизмот и марксизмот, Скопје, 1959
- Вистината за религијата, Скопје, 1959 (албански превод в 1960)
- Раѓањето на македонската нација (второ дополнето издание), Скопје, 1967 (словенски превод в 1968 и сърбохърватски превод в 1969)
- Етногенезата на македонскиот народ, Скопје, 1974
- За македонската нација, Скопје, 1976
- Македонија низ вековите, Скопје, 1985
- За македонската нација, Скопје, 1975 (сърбохърватски превод в 1975)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонска енциклопедија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. с. 1472.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 424-425.
- ↑ Величков, Йордан. Векът на престъпните безумия (1912 - 2012 г.) : Равносметката на едно провалено столетие. София, Издателство „Захарий Стоянов“, Македонски научен институт, 2016. ISBN 9789540909394. с. 256-257.
- ↑ Стојков, Стојко. Идентитет, наука и политика: идеите за етногенеза во македонската медиевистика 1944 – 1991 (II): Интерпретација на етногенезата во трудовите на македонските медиевисти во 1970-те и 1980-те // Review of the Institute of History and Archaeology RIHA 6. 2019. с. 29–58.
