Направо към съдържанието

Елена Панайотова (режисьор)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Елена Панайотова.
Елена Панайотова
български театрален режисьор
Родена
22 януари 1967 г. (57 г.)
Националност България
Учила вНБУ, University of Amsterdam
Семейство
СъпругRob List (m. 1999 - d.2013)

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Елена Панайотова е театрален режисьор, педагог и продуцент. Доктор по театрално изкуство към Нов български университет. Специализира Европейска култура и история в Университета в Амстердам, Холандия. Печели национални и европейски стипендии, включително две специализации по театрална антропология в Один театър – Холстебро, Дания.

Преподавател по актьорско майсторство и режисура, и театрална антропология в Нов български университет (1995-2000; 2017-2022), преподавател по театър в Университет за изкуства в Утрехт, Холандия (1999-2013) Гост преподавател в Националния университет в Сан Хосе, Коста Рика (2011). Води обучителни ателиета по театър в Европа и Африка.

Съосновател и председател на фондация „Ден Гри“, чрез която от 1999 г. реализира и продуцира над 100 международни театрални проекти. През 2003 г. инициира ежегоден проект „Лятна театрална академия за деца в риск“ в с. Широка лъка, който от 2010 г. трансформира в международна програма „Артисти за деца“ в Кения и България. Проектите, които ръководи в сферата изкуство и образование, въвличат над 5000 деца сираци и над 300 артисти от четири континента. През 2016 г. инициира и ръководи проект „Performance Art for Youth Africa“ (PAYA) в Кения и Танзания, който е сред 8-те от общо 1800 проекти подкрепени от ЮНЕСКО.

Спектаклите на Е. Панайотова са били в селекцията на множество европейски и национални театрални фестивали и форуми, включително в Сърбия, Македония, Унгария, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния, Германия, Холандия, САЩ, Иран и др.

Нейни текстове са публикувани във в. „Култура“, в. „Литературен вестник“, сп. „Homo Ludens“ и др., както и в есеистичните сборници „Възможните майки“, „Куфарът на брат ми“ и "Бащите не си отиват" на издателство "ICU".

През 2023г. излиза филмът "Майка" на режисьорката Зорница София вдъхновен от работата й по програмата "Артисти за деца". През 2023г. е ниминирана за "Будител на годината" от БНР и "Достойните българи" от в. "24 часа".

Награди и номинации за спектакли и изложби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Надграда "ПЛОВДИВ" 2023 за изключителни постижения в сферата на "Аудиовизуалните изкуства и фотография" за изложбата "Далеч от Африка"
  • Награда "ЗЛАТЕН КУКЕРИКОН" 2023 за принос в комедията и сатирата в категория "режисура" за спектакъла "Сън в лятна нощ" от Шекспир, ДТ Стара Загора
  • Награда "Златен кукерикон" 2023 за принос в комедията и сатирата в категория "млада надежда" за Илина Илиева в "Сън в лятна нощ" от Шекспир, ДТ Стара Загора
  • Награди ИКАР 2022 и АСКЕЕР 2022 за авторска музика на Николай Иванов за "Шахнаме: Сказание за Зал", театър "Азарян, НДК
  • Номинация АСКЕЕР 2023 за сценография за Николина Костова-Богданова в „Сън в лятна нощ" от Шекспир в ДТ Стара Загора
  • Номинация АСКЕЕР 2022 за костюмография на Юлиян Табаков за "Шахнаме: Сказание за Зал", театър "Азарян, НДК
  • Номинация за "Ярки постижения в изкуството 2021" на Столична община за режисурата на "Шахнаме: Сказание за Зал", театър "Азарян", НДК
  • Номинация "Златен кукерикон" 2020 за комедийна актриса за Нона Йотова в спектакъла "Влюбена, сгодена, изчезнала" от Фьогел, театър 199 София
  • Награда "ПЛОВДИВ" 2019 за изключителни постижения в категория "произведение на изкуството предназначено за деца" за спектакъла "Принцът на земята и принцът на морето" в Държавен Куклен Театър Пловдив
  • Номинация АСКЕЕР 2016 за съвременна българска драматургия за Алек Попов & Деляна Манева за „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • Номинация АСКЕЕР 2016 за костюми за Николина Костова-Богданова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • Номинация АСКЕЕР 2016 за поддържаща мъжка роля за Добрин Досев в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • Награда ИКАР 2016 за дюбют на Боряна Братоева & Мила Люцканова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив
  • Номинация ИКАР 2010 за поддържаща роля за Явор Борисов, „За вредата от тютюна и други шеги“ по Чехов, НДТ „Сълза и Смях"
  • Номинация ИКАР 2009 за авторска музика за Емилиян Гацов, „Замлъкване“ по Бергман, ТР Сфумато
  • Наградата на INFANT фестивал, Нови Сад 2006 за „най-оригинално изследване в сегментите на театралния език“ за спектакъла "Домът на Бернарда Алба“ от Лорка, ТР Сфумато
  • Награда на Фестивал на малките театрални форми град Враца 1996 за сценография за Мирена Николова за спектакъла „Въведение в тяхната картина“ от М. Минков, ДТ Кюстендил

Театрални постановки

[редактиране | редактиране на кода]
  • "Всеки иска да живее" от Ханох Левин, Държавен сатиричен театър, София (2024)
  • „Пиеса за двама“ от Тенеси Уилямс, Театър 199 „Валентин Стойчев“ (2022)
  • „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир, Драматичен театър "Гео Милев" Стара Загора (2022)
  • "Седем стъпки на любовта" по древна персийска приказка, ДТ Търговище (2022)
  • "Шахнаме: Сказание за Зал" по Фердоуси и едноименния персийски епос, театър "Азарян, НДК (2021)
  • „Влюбена, сгодена, изчезнала“ от Щефан Фьогел, Театър 199 „Валентин Стойчев“ (2019)
  • „Принцът на морето и принцът на земята“ по японска легенда, ДКТ Пловдив & EСК Пловдив 2019 (2019)[1][2]
  • „Гилгамеш“ по едноименния шумерски епос, Университетски театър, НБУ & Театър-студио Персона (2017)
  • „Женитба“ от Николай Гогол, Театър София (2017)
  • „Сестри Палавееви в бурята на историята“ от Алек Попов, Драматичен театър Пловдив (2015)[3]
  • „Царството земно“ от Тенеси Уилямс, Народен театър „Иван Вазов“, София (2013)[4]
  • „Изобретателната влюбена“ по Лопе де Вега, Малък градски театър „Зад канала“, София (2011)
  • „Славеят и розата“ по Оскар Уайлд, Хиподрум театър, Гейнзвил, Флорида (2011)
  • „Египетска приказка за сърцето“ в Учебен театър на НБУ и Пърформанс Лаб София (2010)
  • „За вредата от тютюна и други шеги“ от Антон Чехов, НДТ „Сълза и смях“ (2009)
  • „Опасни желания“ от Александър Мардан, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (2008)
  • „Замлъкване“ по мотиви от филма „Персона“ на Ингмар Бергман, ТР „Сфумато“ (2008)
  • „Мъртвешки танц“ от Аугуст Стриндберг, Университет за изкуства Утрехт (2007)
  • „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен, Народен театър „Иван Вазов“ (2006)[5]
  • „Домът на Бернарда Алба“ по Федерико Гарсия Лорка, Фондация „Ден Гри“ и ТР „Сфумато“ (2005)[6]
  • „Не ме снимай мен“ документален театър, Център за култура и дебат „Червената къща“ (2004)
  • „Предопределените“ от Елиас Канети, Драматичен Театър Русе (2003)
  • „Флобер“ от Елин Рахнев, Народен театър „Иван Вазов“ (2001)
  • „Вишнева градина“ от Антон Чехов, Университет за изкуства Утрехт (2000)
  • „Игрила“ по Теодора Димова, НДТ „Сълза и смях“ (1999)
  • „Като не знаеш защо питаш“, документален театър върху нестинарството, Театър „Ла страда“ (1998)
  • „Мъжът си е мъж“ от Бертолт Брехт, Драматичен Театър Сливен (1997)
  • „3х3 или Три сестри“ по Антон Чехов, копродукция НБУ & НДК (1997)
  • „Направи Господ Крокодилката“ по Йордан Радичков, Драматичен Театър Бургас (1996)
  • „Въведение в тяхната картина“ от Маргарит Минков, Драматичен Театър Кюстендил (1995) и др.

Оперни постановки

[редактиране | редактиране на кода]

Така правят всички жени“ от В. А. Моцарт, либрето: Лоренцо да Понте, Държавна Опера Пловдив (2018)

Книги

[редактиране | редактиране на кода]

"Приложен театър: Теория и пракитки от България до Африка", издателство "Индологическа фондация "Изток-Запад"" (2024)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Принцът на морето и принцът на земята“, БНТ.
  2. ↑ Режисьорът Елена Панайотова и композиторът Асен Аврамов за работата си над куклено-театралния спектакъл „Принцът на морето и принцът на земята“, интервю на Ваня Трингова, EuroPlovdiv.com.
  3. ↑ Иво Дернев, Сестри Палавееви затвориха вратата на негативизма дано я заключат завинаги, отзив в PodTepeto.com, 11 септември 2015 г.
  4. ↑ Зорница Кънчева, Споделена самота отвъд апокалипсиса, отзив във Formalno.com, 25 януари 2014 г.
  5. ↑ Мая Кисьова, „Човекът, простил на себе си: Хенрик Ибсен и Елена Панайотова – среща в ХХI век“, в. „Капитал“, 9 февруари 2007 г.
  6. ↑ Петър Пламенов, „Гневният ритъм на сърцето“ (театрална рецензия на „Домът на Бернарда Алба“ с режисьор Елена Панайотова) Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 8, 4 март 2005 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елена_Панайотова_(режисьор)&oldid=12402739“.