Направо към съдържанието

Елка Бакалова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елка Бакалова
български историк на изкуството и културолог
Родена
8 декември 1938 г. (85 г.)

Учила вМосковски държавен университет
Научна дейност
ОбластКултурология, изкуствознание
Учила припроф. Виктор Лазарев
Работила вИнститут за изкуствознание при БАН
Институт за фолклор при БАН
Нов български университет

Елка Бакалова е българска изкуствоведка и културоложка. Член-кореспондент на БАН, професор в НБУ от 2000 до 2007 г.

Специалист по изкуството и културата на Средновековието и Ренесанса. Изследванията ѝ са посветени на византийското и българското средновековно изкуство и на християнската ритуалност.

Завършва Филологическия факултет на Московския държавен университет през 1963 г. със специалност „Руска филология“. През 1963 г. завършва и Историческия факултет на Московския университет със специалност „История на изкуството“ при световноизвестния византолог проф. Виктор Лазарев.

Специализира в Поатие (Франция), Бари (Италия), Кьолн, Берлин и Мюнхен (Германия) със стипендия на Фондация „Александър фон Хумболт“, Виена (Австрия), Принстън и „Dumbarton Oaks“ във Вашингтон (САЩ).

През 1970 г. започва работа като научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства при БАН. Защитава кандидатска дисертация на тема „Стенописите в Костницата на Бачковския манастир“ през 1973 г. и докторска дисертация (за степента „доктор на науките“) през 1990 г. на тема „Аспекти на съотношението словесен текст – изображение в българското средновековие“. От 1992 до 2007 е старши научен сътрудник I ст. в Института за изкуствознание при БАН. Избрана е за член-кореспондент на БАН през 2005 г. До 2011 г. работи в Института за фолклор (от 2010 г. Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей) към БАН.

От 2000 до 2007 г. е редовен професор в Нов български университет, департамент „История на културата“.

Преподавала е в Софийския университет, Великотърновския университет и в Националната художествена академия. Изнасяла е лекции по средновековно българско и византийско изкуство в Лувъра и Сорбоната в Париж (Франция), Institute for Advanced Study и Принстънски университет в Принстън, „Dumbarton Oaks Research Library and Collection“ във Вашингтон (САЩ), Женевски университет (Швейцария), Институт „Курто“ в Лондон (Великобритания), Музей на приложните изкуства във Виена (Австрия), Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк (САЩ), École pratique des hautes études в Париж (Франция), и др.

Участва в много национални и международни научни форуми. Тя е консултант и експерт в национални и международни организации по опазване на културното наследство. От 1994 г. е член на Българския национален комитет на ИКОМОС и експерт по художествените паметници на манастирите. От 1989 г. до 2007 г. е главен редактор на научното списание „Проблеми на изкуството“.

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Публикувала е множество статии в български и чуждестранни издания.

  • Стенописите на църквата при с. Беренде, изд. Български художник, София, 1976.
  • Бачковската костница, изд. Български художник, София, 1977.
  • Роженският манастир, София, 1990, 107 с.
  • Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев. Манастирите в България. София: Спектър, 1992.
  • От честния пояс на Богородица до коланчето за рожба: Изследвания по изкуствознание и културна антропология в чест на проф. Елка Бакалова. Съставители Мила Сантова, Бисерка Пенкова, Ива Станоева, Миглена Иванова. София: Агата-А, 2010, 274 с. (ISBN 978-954-540-069-8)